Резюме: Преживяването на травма или на екстремен стрес през детството може да доведе до структурни промени в хипокампуса и амигдалата, които могат да бъдат наблюдавани десетилетия по-късно.
Източник: Университетът в Алберта, Канада.
Ново изследване на учени от университета в Алберта показва, че травматични или стресиращи събития в детството могат да доведат до малки промени в ключови мозъчни структури, които могат да бъдат идентифицирани десетилетия по-късно.
Това е първото по рода си изслвдване, което показва, че травмите или малтретирането в ранните детски години – добре известен рисков фактор за развитието на психични заболявания като клинична депресия при възрастните – предизвиква промени в определени подрегиони на амигдалата и хипокампуса. Учените вярват, че след появата на тези промени, засегнатите райони на мозъка не функционират така добре и потенциално увеличават риска за развитието на психични заболявания при възрастни по време на стресови периоди.
“Сега, когато можем да идентифицираме кои определени подрегиони на амигдалата или хипокампуса са трайно променени в резултат на злоупотреба, стрес или малтретиране в детството, можем да започнем да се фокусираме върху това как да спрем или евентуално да направим обратими тези промени”,
каза Петър Силверстоун, временен председател на Департамента по Психиатрия и един от осемте учени от Университета в Алберта, провели изследването. Общо 33-ма участници с клинична депресия били подбрани за проучването, 12 мъже и 23 жени в предменопауза на възраст 18 до 49 години. Учените също подбрали и 35 здрави индивиди като контролна група, включваща 12 мъже и 23 жени, които били съчетани по възраст, пол и образование.
“Това може да помогне да разберем колко обещаващи са новите лечения като психоделичната терапия, тъй като съществуват много доказателства, предполагащи, че те могат да увеличат възстановяването на нервите в тези зони. Познаването на специфичните структурни и неврохимични мозъни промени, които са в основата на психичните заболявания, е критична стъпка към разработването на нови терапии за тези състояния, които се увеличават от началото на COVID-19 пандемията”, казва Силверстоун, който също е член на Института за Невробиология и Психично здраве към Университета в Алберта.
Амигдалата и хипокампусът са смятани за мишените при злоупотребите в детството, “тъй като се характеризират с продължително развитие след раждането, голямо количество гликозидни рецептори и постнатална неврогенеза”, отбелязва изследването. Проучването потвърждава отрицателния ефект на злоупотребите в детството върху десния дял на амигдалата и предполага, че тези ефекти могат да имат въздействие и на базолатерналния дял на амигдалата.
Повече за изследването може да прочетете тук.
Заключение: Експерименталните резултати доказват негативната връзка между наличие на история с малтретиране в детството и обема на средната временна лобна структура при пациенти с клинична депресия. Тези резултати може да подпомогнат идентифицирането на потенциални механизми, при които малтретирането има клинична проява.
Източник: https://neurosciencenews.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Ирина Иванова