Може би вече сте забелязали признаци на бърнаут при детето си? А може би вече знаете, че децата, които учат и мислят по различен начин са по-рискови от “прегаряне” от останалите деца. Има някои неща, които бихте могли да направите, за да предпазите детето си от това да се чувства претоварено. Съветите в този материал са насочени предимно към родители на деца с обучителни трудности, но в същината си, те са универсални и биха били полезни за всички деца.
Ето някои основни насоки, с които да помогнете на детето да се справя със стреса и изискванията към себе си. Но най-важното е – не забравяйте времето за почивка и „презареждане на батериите“.
1. Говорете за това как се чувстват хората, когато са претоварени с работа, включително как се чувствате вие самите
Децата нямат перспективата на възрастните и често нямат представа как се чувстват останалите относно служебните си задължения. Решаване на проблеми и изпълнение на задачи в срок като цяло е трудна работа. Помогнете на детето си да разбере, че е съвсем очаквано ученето да се усеща като предизвикателство. Всъщност, понякога може да е прекалено натоварващо и това е съвсем нормално.
Покажете на детето, че е нормално да се чувства несигурно относно някои аспекти в учебната работа. Когато детето е приключило със задачите си – независимо дали са домашни задължения, домашно, посещение при логопеда или ерготерапевта, ходене до магазина и т.н. – обяснете, че е нормално да се чувства умора.
2. Изградете дневен режим
Рутината и предвидимостта действат успокояващо на децата, особено на тези, които учат и мислят по различен начин. Те могат да им помогнат да се справят с организирането на собственото си време, да са по-продуктивни и да намали нивата на стреса, който изпитват.
Последователността в дневната програма и задачи помага на децата да се справят дори със задачите, с които се затрудняват. Когато закуската е по едно и също време всеки ден, раницата е приготвена от снощи и децата са готови навреме, може дори да ви остане възможност да преговорите сутрин преди теста, ако има нужда, или пък да поиграят.
3. Редувайте периодите на активно учене и почивка. Стремете се към кратки „работни“ сесии
Разглеждайте ученето като “серия от кратки спринтове, а не като маратон.” Така трябва да възприема детето писането на домашни и работата по по-сериозни проекти. Помогнете на детето да си организира времето с достатъчно чести почивки и работни интервали от по 15-20 минути.
Предвидете 5-минутни „почивка на мозъка“. Може да похапне нещо, да излезе на двора/балкона, да се раздвижи или да си пише с приятел. Но след като минутите са изтекли, детето отново трябва да седне и да завърши задачата си или да премине към следващата. Обяснете на детето, че е важно по време на „работните сесии“ да се опита да се концентрира и да даде всичко от себе си.
4. Ясно обяснете очакванията си, но понякога позволявайте на детето да “мине между капките” 🙂
За детето е наистина важно да има задължения и отговорности вкъщи. Но нищо фатално няма да се случи ако понякога му позволяваме да мине между капките и не се придържаме стриктно към изискванията си. Особено в моменти на голямо претоварване. Ако имате супер натоварена седмица, дори и на вас не ви се занимава с основно почистване на дома, а може би само да измиете съдовете и да приберете дрехите от столовете. С децата е същото и няма да изгубите, ако от време на време снижавате изискванията. Ако имате две деца, едното би могло да поеме част от задълженията на другото по време на стресираща седмица и когато се успокоят нещата, да си върнат услугата. Дори малка почивка и облекчение от някои задължения може да помогне на детето да се почувства отпочинало и презаредено. Освен това учи децата на нещо много важно – че няма нищо лошо и дори е здравословно, човек да си дава почивка и да се погрижи за себе си, когато усети тази нужда.
5. Опитайте се да отстраните всички разсейващи фактори
Претоварването на сетивата и поставянето на мозъка в ситуация, в която трябва да се справя с прекалено много разнопосочни сигнали, може да влияе негативно на детската концентрация. За да постигне детето ви необходимата концентрация, спрете звука на телефона, дори го оставете в друга стая. Определете работно пространство, в което отсъстват всички разсейващи фактори от обичайното ежедневие. Оставете само учебниците и тетрадките, по които работите в момента. Не е нужно детето да мисли за математика, докато учи по история.
6. Оставете време за „нищоправене“
Опитайте се да отделите време, в което детето ви няма никакви задължения. Вероятно ще се наложи да преосмислите изцяло семейната си програма, което може да изглежда мисия невъзможна, заради претоварения със задачи календар. Въпреки, че вероятно включва много смислени занимания, помислете каква е цената, която коства това на ежедневието и спокойствието ви.
Може би е възможно да намалите задълженията на цялото ви семейство. Или да позволите на детето си да пропусне някои от тях понякога. Достатъчно голямо ли е детето ви да стои вкъщи само? Ако да, малко време, в което е само може да му помогне да си почине, докато вие сте навън. В това време детето не трябва да върши нещо, а наистина да се възползва от малко свободно време.
7. Забавлявайте се заедно
Може би се изкушавате да запълните деня на детето си с колкото се може повече учебни занимания. Но истината е, че децата, които учат и мислят по-различен начин, може да се почувстват изключително „прегорели“, когато всичко в ежедневието им е свързано с изграждане на нови умения.
Опитайте се да прекарвате повече време заедно, което не включва допълнителна работа и учене. Особено време, което не е свързано с нещата, които затрудняват детето ви. Вместо 10 минути четене, опитайте 10 минути скачане на въже или игра на карти. Това ще помогне и на вас, и на детето, да си починете. А в последствие може да доведе до по-продуктивно учебно време. Това ще помогне и на връзката ви с детето, което ще усети, че се грижите не само за усвояване на нови знания, а и за това да се чувства отпочинало.
8. Доверете се на границите на детето си
Може би забелязвате, че през седмиците, когато имате по-малко речева терапия или работа със специалния педагог, детето ви се събужда по-весело и готово да започне деня си. А може би, когато програмата му е твърде натоварена, чувате „Не мога да го направя“ или „Няма да се справя“ по-често от обикновено.
Отнесете се сериозно към тези сигнали. Говорете с детето си. Говорете с училището. Говорете с терапевтите. Заедно можете да измислите начин да намалите натовареността на детето ви и да му осигурите повече време за почивка и възстановяване.
Източник understood.org