Лесно е да забележим, кога едно дете се чувства добре със себе си и кога е притеснено. Често определяме това усещане като „самочувствие“.
Какво е привично за децата с добро самочувствие:
- Чувстват се приети в обкръжението си
- Чувстват се уверени в себе си
- Чувстват се горди от постиженията си
- Имат добро възприятие за себе си
- Вярват в себе си
Как се чувстват децата с ниско самочувствие:
- Самокритични са
- Чувстват, че „не са добри като другите деца“
- Мислят си, че през повечето време се провалят, вместо да успяват
- Не вярват в себе си
- Съмняват се, че са способни да правят нещата добре
Защо доброто самочувствие е толкова важно?
Децата, които се чувстват добре в заобикалящата ги среда, имат увереността и смелостта да опитват нови неща, чувстват се горди от това, което правят. Самочувствието им помага да предотвратяват по-лесно допуснатите от тях грешки. То помага на децата в моментите, в които те се „провалят“ и същевременно ги кара да се справят по-добре в училище и, у дома, да се държат по-добре в приятелската си среда.
Децата, при които се наблюдава ниско самочувствие, се чувстват несигурни в себе си. Те често усещат, че не могат да се впишат в избрана от тях среда, тъй като останалите не се държат добре с тях. Те изпитват затруднения да застават зад собствените си решения. Присъщо е за тя и че се отказват лесно, не предприемат нови действия или предизвикателства, както и че им е трудно да се справят с грешките си, за разлика от децата с добро самочувствие. Резултатът от това поведение е, че тези деца не се представят толкова добре в заобикалящата ги среда, колкото всъщност са способни.
Как се гради самочувствието?
Самочувствието се изгражда още в бебешка възраст, като то се развива плавно през годините. Доброто самочувствие се дължи на основополагащи фактори, каквито са усещането за сигурност, за разбиране и безусловната родителска любов. Израствайки бебешката възраст, малките деца придобиват известна самостоятелност, което им дава повод да се чувстват добре, именно в следствие на факта, че могат да покажат новопридобитите умения. Участието на родителите в този процес е от изключителна важност – позволявайки на децата си да пробват нови неща сами, показвайки им, че се чувстват горди от постигнатото чрез усмивка, те полагат основите на едно дете с добро себеусещане.
Самочувствието расте заедно с децата. Когато те играят, творят, изпробват нови неща, те учат и така прерастват в личности, които се чувства добре сред заобикалящата ги среда. Как по-точно се случва това:
- Поставят си цели и ги постигат
- Учат нови неща в училище
- Създават нови приятелства
- Придобиват нови умения например в сферата на музика, спорт, изкуство, технически науки
- Практикуват любимите си занятия
- Помагат на останалите, учат се да бъдат мили
- Доброто поведение се поощрява
- Опитват се да успяват в начинанията си
- Правят това, в което са добри и му се радват
- Приети са от заобикалящите ги хора
- Чувстват се разбрани
- Получават поощрение или добра оценка, когато са го заслужили
В заключение, можем да обобщим, че когато децата имат добро самочувствие, те се чувстват уверени, способни и приети такива, каквито са.
Как родителите изграждат доброто самочувствие на децата си?
Всяко дете е различно. Някои деца придобиват високо самочувствие по-лесно от други, но важното е, че всички деца могат да се преборят с ниското самочувствие. Ето и някои неща, които родителите могат да направят, за да накарат децата си да се чувстват по-добре:
Помогнете на децата си да учат. Във всяка една възраст на децата им се предоставят нови неща за учене. Дори усещането на едно бебе как да държи чаша само, запалва искрата на усещането за гордост. Придобивайки на пръв поглед обикновени умения, като това как да се обличат, как да четат или как да карат колело, тяхното самочувствие неусетно се формира и повдига.
Докато показвате на децата си нови умения, на първо място ги подкрепете, дори и да допускат грешки. Уверете се, че детето ви има шанса да учи, пробва и да се чувства гордо от постигнатото. Опитайте се да не правите новите предизвикателства за децата си твърде трудни или твърде лесни.
Хвалете детето си, но го правете в разумни граници. Разбира се, че е необходимо родителите да похвалят детето си. Хвалейки ги ние показваме, че сме горди от действията им, което обаче може да причини обратен ефект.
Ето някои насоки как да го правите правилно:
Не прекалявайте с хвалебствията. Би било грешка например ако похвалим едно дете казвайки му, че се справило добре по време на мач, като същевременно то се е провалило. В подобен случай, по-добре е да кажем следното – „Знам, че днес не беше най-доброто ти представяне, но всеки има лоши дни. Горд съм, че не се предаваш“. Добавете и „ Утре ще си в по-добра кондиция“.
Насърчавайте положените усилия. Избягвайте да фокусирате похвалите си единствено върху резултатите, като например отличните оценки в училище или конкретни качества, като интелект или добра физическа подготовка. Вместо това, съсредоточете похвалите си върху това колко усилия полага детето или върху това, че има желание за постигане на нови успехи. Ето и няколко примера: „ Виждаме, че работиш усилено върху проекта си“ , „Ставаш все по-добър по български език и литература“, „Горди сме от теб, че свириш на пиано, продължавай в същия дух“. Чувайки тези думи, децата полагат усилия в начинанията си, работят за да постигнат целта си и не спират да се опитват. Всичко това води до успех.
Бъдете добър пример за подражание. Когато се стремите, да полагате усилия в ежедневните дейности, като например готвене и подредба на дома, вие давате добър пример на децата си. Така те учат как да правят същото – да пишат старателно домашните си, да подреждат стаята си, да оправят леглото си сутрин. Моделирането на правилното отношение към житейските ситуации също е от значение. Например, когато извършваме ежедневните ни дейности с лекота и усмивка, без да се оплакваме или да сме в лошо настроение, то децата ни се научават на същото.
Забравете за грубата критика. Децата изключително много се влияят от мнението на околните. Грубите изречения, като например – „О, колко си мързелив” – ги обиждат, вместо да ги мотивират и най-вече набеждават тяхното самочувствие. Важно е да си напомняме, че търпението е най-добрият коректив за децата. Мислете си, какво бихте искали да постигнат вашите деца и чрез напътствие им помогнете да достигнат крайната си цел.
Съсредоточете се върху силните им страни. Мислете в насока като, в коя област вашето дете проявява силни страни, и съответно осигурете на детето поле за изява. Фокусирайте се повече върху силните, от колкото върху слабите му страни. Това повдига самочувствието и подобрява детското поведение.
Позволете на децата да помагат и да дават от себе си. Самочувствието се покачва, когато децата получат възможността да видят, че това което са влагали до сега в себе си, ражда своите плодове. Проява на милосърдие от тяхна страна, като например това да заведат братчето си на детска градина спомага формирането на човек, който се чувства добре в заобикалящата го среда.
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Елена Стефанова Богданова
Източник: https://kidshealth.org