Страх ме е, изпитвам чувства, които не мога да обясня с думи. Когато тези чувства ме завладяват, не мога да мисля за нищо друго.
Малчуганите изпитват негативни емоции, точно както и възрастните – могат да се чувстват ядосани, разочаровани, тъжни, уплашени, тревожни, объркани, безсилни и т.н.
Ние като възрастни знаем, че е правилно, когато изпитваме негативна емоция, най-добре е да не се фокусираме върху нея, да помислим внимателно и да преценим как да реагираме. (И все пак, дори и цял живот да изпитваме негативни емоции, понякога реагираме без да мислим – просто изключваме разума!)
Но онази част от мозъка, която е способна да спре емоциите, да ни накара да помислим и да решим как да реагираме, все още не е напълно развита при малките деца. И така, когато малчуганите изпитват негативна емоция, тази емоция просто трябва да бъде изразена.
Децата могат да бъдат затворени, защото се срамуват, или да избухват внезапно, защото ги е завладяла негативна емоция. Отрицателните емоции са объркващи на тази възраст, а нашите деца се нуждаят от нашата помощ, за да се справят с тях …
За малчуганите негативните емоции са нови, понякога вълнуващи и често много объркващи! … Частта от мозъка, която борави с емоциите и ни позволява да ги регулираме, едва започва да се формира в малкото дете. Това е процес, който ще отнеме почти двадесет години.
Вашето малко дете се нуждае от вашата помощ, за да облече с думи чувствата си. Назоваването на емоцията е един от най-добрите начини да помогнем на детето да я разбере.
Ето няколко примера как да утвърдим емоциите при децата:
- “Толкова много ти се яде сладко, а вече си изял повече от половин шоколад. И сега си ядосан, защото не ти позволявам да си вземеш още един ред. Ядосан си и ми показваш, колко много искаш още едно парче.”
- “Съжалявам, че изпитваш тези емоции (назовете ги). Когато се успокоиш ще те прегърна и ще поговорим за случилото се.”
- Да бъдем като разумно огледало. Ако детето стъпва от крак на крак можем и ние да го направим. Може дори леко да променим изражението на лицето си според неговото. Но много трябва да внимаваме да не изглежда, сякаш му се подиграваме. Ако въздъхнем дълбоко, вероятно и то ще въздъхне с нас. Тогава може да кажем: “Изглеждаш ядосан (назовете емоцията – тъжен, разгневен и т.н.). Искаше … (назовете желанието на детето).”
Източник:https://happyyouhappyfamily.com/