“Никой не иска да играе с мен”
Това са толкова емоционални думи. И много често разговорът с децата по тази тема не е никак лек. Дори понякога първата ни реакция на родители е инстинктивно да се опитаме да поправим нещата или просто да кажем: “Това не е вярно”.
Но истината е, че всяко дете неминуемо се сблъсква с житейски ситуации, в следствие на които изпитва разочарование, безсилие, болка. Ролята ни на родител, пред когото детето се опитва да изрази тези емоции, не е да ги отхвърляме с изрази като
„Това не е вярно“, „Откъде ти хрумна пък това!?“, „Стига глупости“,
а да доловят точно тези чувства, които казват „имам проблем“.
Когато детето ви споделя чувства с вас, изслушайте го. Играта е толкова важна за малките деца, колкото любовта за възрастните. Така че, когато децата кажат „никой не иска да играе с мен“, вероятно това наистина е от огромно значение за тях. Опитайте се да не го омаловажавате, казвайки „Спокойно, утре всичко ще е наред“. Подходете с емпатия и признайте чувствата на детето.
Опитайте се да разберете повече, като задавате на детето си отворени въпроси:
- Какво те накара да се почувстваш така днес?
- Кой не искаше да играе с теб?
- Имаше ли деца, с които искаше да играеш, но не получи шанс?
Как задавате въпросите си е също толкова важно, колкото и въпросите, които задавате. Понякога точно те могат да накарат детето ви да заговори открито за чувствата си и да разберете ситуацията.
Опитайте да назовете емоциите на детето, ако то не може да го направи само:
„Виждам, че това те прави ядосан/тъжен/самотен…“
Не бързайте да вадите детето от емоциите, слушайте с разбиране и емпатия, тогава е възможно да му дадете пространство само да намери начин да се успокои, да намери решение за проблема си, като в същото време му давате спокойствието и знанието, че сте до него и сте там точно заради него.
В същото време, опитайте се да не бързате с изводите, че има нещо притеснително. Понякога малките деца просто казват „никой няма да играе с мен“. Но понякога зад тези думи има истинска причина. Но дори и тогава трябва да чуем как децата интерпретират нещата, защото може да не е това, което изглежда.
Ето един пример: Децата си играят пред блока, а вие и вашето дете излизате до магазина на пазар. Децата го канят да остане при тях и вие отговаряте, че това ще се случи, когато се върнете. Но тогава играта вече е разгара си и децата са се разделили на отбори. Вашето дете остава при тях, но точно в този момент няма как да се включи в играта. То се прибира разстроено у дома и кава, че никой не иска да играе с него. Но в този случай това е заради самата игра и времето, в което то се присъединява, а не заради отношението на другите деца към него.
Важно е и колко често детето ви го казва. Ако е само понякога вероятно причината е аналогична от примера. Но ако детето се оплаква по-често, вече може да става въпрос за нещо друго.
Също така е важно да не се опитвате да се втурвате и да „оправяте“ приятелствата на детето ви – например, като да молите децата да играят с него или да го насочите да играе с друго дете. По този начин изземвате функциите на детето си, опитвате се да го управлявате твърде директно и ограничаващо. Неговата независимост е под заплаха и по този начин можете да си спечелите само гнева и недоволството на детето. Можете да създадете у него усещане за неспособност да се справя с проблеми и чувство за малоценност.
Добре е родителят да избягва да се намесва пряко, нито да дава много съвети, а да се опитва да оставя отговорността за решаването на проблема у детето. Така той му помага да се развива и да ползва собствените си ресурси. Подкрепят го да развива своята независимост и изобретателност.