Съжалявам, че изкрещях. Но в моя защита ще кажа, че това бе единственият начин да изпусна парата, преди да избухна.
Знам, че сте изморени. Но и аз съм изморена.
От сутринта ви моля да си съберете играчките, които са разхвърляни из цялата къща. 76 пъти ви помолих. Да, може да е лудо, но вече ги броя. А количките, които се търкалят навсякъде дори са много повече от молбите ми. Да не говорим за топчетата, зоологическата градина и всички останали играчки.
Имам си и любим ваш номер, точно преди да тръгнем, отново се сещате, че трябва да занесем в градината цветни листа и лепило, които са за днес. А листата у дома са намачкани, защото вчера си правихте топчета с тях, а лепилото е разнесено с ръце върху тапета. Промяна в плана. Бързо да намерим работеща книжарница.
А дали да издам как вечеряте? Облечени като костенурките Нинджа? И вместо да седите на масата, тичате с парче пица из подземния град, за да занесете храна на вашия учител Сплинтер.
Всеки път се забавлявам с желанието ви да облечете изцапаната си блуза от вчера, вместо чистата и изгладена, прилежно сгъната в гардероба.
Крещи ми се.
Ето затова имам само една молба. Като ви помоля да си лягате, защото вече е 11 часа, моля направете го. Защото вярвате или не, не обичам да крещя. Това не ме прави по-щастлива, а само стоварва още тежест върху мен – тежестта на вината. И когато вече мога и аз да си легна, вместо да се отпусна и заспя спокойно, тя не заспива, а точно обратното, решава да ми държи сметка, защо съм постъпила така и да ми припомни как съм ви крещяла. А това нарушава съня ми в единствените 4 часа, които имам, преди да стана и да започна всичко това отначало.
Съжалявам, че крещя. Наистина. Не съм перфектната майка. Но се опитвам.
Много пъти си мисля, че не съм достатъчно добра. Винаги ще искам да направя още нещо и нещо повече. За да бъда самата аз по-добра.
И никога не забравяйте, че колкото и да крещя по вас, много повече крещя заедно с вас. С гордост. Крещя от радост за всичките ви успехи, за всичките ви усилия, които полагате, дори да не сте най-добрите вратари или математици. Защото е по-важно, че имате смелостта да опитвате и да давате най-доброто от вас, на което сте способни. Всеки ден викам с цяло гърло колко много ви обичам. Тези викове заглушават, онези другите – уморените викове.
Така, че в края на деня, се надявам да ви останат в сърцата правилните викове.
Защото съм щастлива, че всеки ден имате храна на масата и в училищните си кутии, всеки ден стомахчетата ви са пълни с любимите ви лакомства; дрехите ви чакат прилежно сгънати в гардеробчетата ви, ухаещи на лято и море, и винаги чувате аплодисментите ми, докато спасявате света от Шрьодер.
И помнете, че ви ОБИЧАМ с цялото си същество. И мога да го крещя всеки миг.
Просто, запомнете този вик.