Когато Алберт Айнщайн е бил дете, никой не е предвиждал забележителния принос към науката, който, години по-късно, е дал. Неговите родители са били изключително загрижени за него, защото са наблюдавали забавяне в говорното му развитие. Сестра му споделя, че Айнщайн „е имал такива трудности с езика, че хората около него са се притеснявали, че никога няма да се справи с ученето“. Но какво се случва с развитието на това дете, за да се превърне във великия Айнщайн?
Част от отговора на този въпрос се крие в два подаръка, които Айнщайн получава от родителите си, когато е бил на 5 години. Веднъж, когато е бил сериозно болен и е прекарвал по цял ден в леглото, баща му му подарява компас. За Айнщайн това било мистериозно устройство, което предизвиква любопитството му към науката. Скоро след това майката му, която била талантлива пианистка, му подарила цигулка. Тези два подаръка предизвикали изключителни промени в мозъка на Айнщайн и то в най-подходящата възраст.
Детският мозък се развива на етапи, наречени критични периоди. Първият се проявява около 2-годишна възраст, а вторият през юношеството. В началото на тези периоди броят на връзките (синапсите) между мозъчните клетки (невроните) се удвоява. Двегодишните деца имат два пъти повече синапси от възрастните. Тъй като тези връзки между мозъчните клетки са мястото, където се осъществява “обучението”, два пъти повече синапси позволяват на мозъка да се учи по-бързо, отколкото във всеки друг период от живота. Следователно детските преживявания в тази фаза имат траен ефект върху развитието.
Този първи критичен период на развитие на мозъка започва около 2-годишна възраст и завършва около 7-годишна възраст. Той предоставя възможността да се постави основата за цялостното образование на децата. През този период е изключително важно децата да бъдат насърчавани на любов към ученето, съсредоточаване върху ширината, вместо върху дълбочината, обръщането на внимание на емоционалната интелигентност и ученето чрез игра само като предшественик на „истинското“ учене.
НАСЪРЧЕТЕ ЛЮБОВ КЪМ УЧЕНЕТО
Малките деца трябва да се наслаждават на процеса на учене, вместо да се фокусират върху представянето и оценките. Учителите и родителите могат да наблегнат на радостите от опитите за нови дейности и научаването на нещо ново. Трябва да помогнем на децата да разберат, че грешките са нещо нормално и необходимо и са част от процеса на обучението.
Този период е и времето за установяване на мисловен растеж – вярата, че талантите и способностите се развиват чрез усилия. Учителите трябва да избягват етикетирането на децата или да правят универсални твърдения за техните способности. Дори комплименти като „Ти си толкова умен!“ не са от същественото значение. Вместо това трябва да наблегнем на постоянството и да създадем безопасни пространства за учене. Децата ще се научат да обичат да учат, ако проявим ентусиазъм към процеса, а не се фокусираме върху резултатите.
СЪСРЕДОТОЧЕТЕ СЕ ВЪРХУ ШИРОЧИНАТА, А НЕ ДЪЛБОЧИНАТА
Един от начините да се избегне фокусирането върху резултатите по време на тази фаза на развитие е да се подчертае широчината на развитието на уменията. Предлагането на децата на голямо разнообразие от дейности поставя основата за развиване на умения в различни области. Това е моментът децата да се занимават с музика, четене, спорт, математика, изкуство, наука и езици.
В своята книга „Range“ Дейвид Епщайн твърди, че широчината на опита често се пренебрегва. Фокусирането върху върховите постижения в една и съща дейност може да е подходящо в някакъв момент от живота. Но хората, които процъфтяват в нашия бързо променящ се свят, са тези, които първо се научават как да мислят творчески и абстрактно.
Децата между 2 и 7 години са готови да придобият огромен набор от умения. Това е период на “опит”. Това е прозорецът, по време на който децата откриват какво им харесва да правят. А има достатъчно време, за да се специализират по-късно в живота си.
НЕ ПРЕНЕБРЕГВАЙТЕ ЕМОЦИОНАЛНАТА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ
Да, искаме децата да четат добре и да научат основите на математиката. Но не бива да пренебрегваме емоционалната интелигентност. Предимствата на ученето през този първи критичен период на развитие на мозъка трябва да се простират до междуличностни умения като доброта, съпричастност и работа в екип.
Даниел Сийгъл и Тина Пейн Брайсън обясняват значението на развитието на съпричастността на децата в една от своите книги. Емпатията започва с признаване на чуждите чувства. Затова те предлагат да помогнат на децата от тази възрастова група първо да назовават емоциите си („чувствам тъга“) и след това да разкажат историята за това, което ги е накарало да се почувстват по този начин („Чувствам се тъжен, защото исках сладолед, а ти не ми позволи.“). След като децата да се научат да назовават своите емоции, можем да започнем да им задаваме въпроси, които ги насърчават да обмислят и чувствата на другите.
Един от начините за насърчаване на грижите за другите е включването на децата в това, което възрастните правят за другите. Дори позволяването на малките деца да помагат в домакинските задачи може да ги направи по-внимателни хора.
Ученето чрез игра като предшественик на „истинското“ учене
Детският мозък абсорбира информация по време на тази критична фаза. Ако интелигентността се дефинира като способност за учене, децата на възраст между 2 и 7 години може да са най-интелигентните хора на планетата.Изследванията показват, че някои умения не могат да се усвоят толкова добре след този първи критичен период на развитие на мозъка. Например, децата в този възрастов диапазон изключително бързо развиват говорните си умения, което им позволява дори да усвоят втори език на същото ниво като родния. Със същата умелост в тази възраст, изучават и музиката.
Прави впечатление, че родителите на Айнщайн не са го записали на уроци по физика – областта, която ще го доведе до Нобелова награда. Вместо това бащата на Айнщайн го включва в работата си като инженер. Майка му го записва на уроци по цигулка, защото е искала той да обича и цени музиката. И двете дейности са работили така, че да развият младия му ум.
Примамливо е да се мисли за образованието в ранна детска възраст като предшественик на „истинското” образование. Но това може да са най-важните години, в които децата да открият своите силни страни.
Източник и снимка: https://www.edutopia.org/