Грижата за себе си е особено важна, за да се насладиш пълноценно на времето, прекарано с децата си.
„Най-често виждаме грижата за себе си като нещо, което правим докато сме без децата. Но ако това не е възможно?
Грижата за себе си може да бъде нещо съвсем просто, като да си поемеш дълбоко въздух, докато си с пищящо дете, да пийнеш чаша чай, докато четеш детска книжка и т.н.
Тази идея наистина ми допада, защото не прави отглеждането на деца и грижата за себе си взаимно изключващи се. Макар и да не мога да се запиша на танци или йога, винаги мога да си пусна музика у дома и да потанцувам.“ – Дебора Пърсъл.
Най- доброто решение за родителите е да бъдат по-търпеливи.
Но ако трябва да използавате силата на волята си, за да сте търпеливи, значи чашата на търпението ви е почти празна. Въпросът е да я задържите достатъчно пълна, за да понасяте спокойно неизбежните ежедневни проблеми като падане от люлката, изцапване и т.н.
Да се грижим за себе си е важно не само за изграждането на търпение, но и за да се наслаждаваме пълноценно на настоящия момент, който често пренебрегваме. Да, дори в тежките дни с трудно дете.
Децата обичат, когато сме весели. Тогава те стават по-щастливи и общителни. Но когато сме стресирани, децата също се напрягат. Те не се чувстват обичани и заключават, че не са достатъчно добри, за да заслужат обичта ни и стават неспокойни, жадни за внимание и инатливи.
Независимо от действията на детето ни, нашата реакция определя атмосферата у дома. Ако често имате негативни мисли за детето си или постоянно му крещите, вероятно страдате от така наречения (от мен) „синдром на жертващия се родител“. При него ние забравяме да си даваме обичта и вниманието, които заслужаваме, а лишавайки се от тях, убиваме естествената си способност да изпитваме радост. Така нашите деца живеят с вечно недоволен, негативен и нетърпелив родител, което е нездравословно за тях и влияе зле на поведението им.
Значи ли това, че трябва да кажете на детето си да забрави своите нужни, защото е дошло време да поставите своите собствени на първо място? Не, разбира се. Родителите трябва да обгрижват децата си, тоест да виждат от какво те имат нужда и да им го подсигурят.
Но и не можем да сме родителите, които искаме да бъдем, единствено, ако обърнем подобаващо внимание и на своите собствени нужди, тоест да се научим да бъдем „добри родители“ на самите себе си. Следователно грижата за собствените ни чувства и поддържането на доброто ни настроение или поне спокойствие, е една от най важните ни отговорности като родители.
Това може да изглежда невъзможно във време на пандемия, когато просто не можем да удовлетворим желанията на всички, но ако нашите нужди не са приоритет, това не е добър подход. Дори във време на пандемия, вие не сте стожер на семейството и ако не се грижите за себе си, няма да можете да бъдете родителя, от който децата ви имат нужда.
Решението е да си обръщаме внимание, доколкото е възможно, във всеки момент от деня, така както го правим за децата си. Да уважаваме своите и техните нужди.
Ето как:
1. Изградете си навик да бъдете в унисон със себе си, колкото е възможно по-често през деня.
Поеми си дълбоко въздух и се изпълнете с благополучие. Вдишайте спокойствие, издишайте напрежението. Проучванията показват, че поставяйки ръка на гърдите си и представяйки си, че изпълваме сърцето си със свеж въздух, това има успокояващ ефект върху цялата нервна система. Концентрирането на вниманието ни върху дишането ни, помага да се върнем в настоящето, което е едно от най-важните неща, от които се нуждаем. Всеки път, когато съзнателно насочим вниманието си, обезоръжаваме неосъзнатите модели на неспокойно поведение, които завладяват повечето от нас в голям част от времето.
2. Всеки път когато забележите, че сте изнервен или раздразнителен, спрете.
Запитайте се „от какво се нуждая, за да постигна равновесие“. А после си дайте това нещо, независимо дали детето е там или не. Излезте на двора да послушате птичките, пийнете вода или потанцувайте. Ако не можете да го направите в този момент, отделете време за себе си по-късно. Вземете си вана след като приспите децата, помолете партньора си за масаж и поспете повечно тази нощ.
3. Обърнете внимание в кои моменти от деня ви е най-трудно и открийте начин да се справяте с тях по-лесно.
Това е вашият живот и вие отговаряте за него, дори и понякога да не го осъзнавате. Ако си позволите да се чувствате като жертва, това не е добре за децата ви. Например, ако приспиването на децата ви влудява, може да се редувате с партньора си, да започвате подготовката за сън по-рано, да изработите график заедно с децата, да поспивате повече или да си направите чаша чай докато четете приказка за лека нощ.
4. Ако сте достатъчно възрастни, за да имате свои деца, родители ви вече не са отговорни за вас. Отговорността е изцяло ваша.
Говорете на себе си като на някого, когото обичате. Подкрепяйте се в трудни моменти и уважавайте своите усилия за подобряване на настоящето. Никой не е перфектен и не е нужно да бъде. Заслужавате нежността, която дарявате на новороденото си бебе. Давайки си тази любов и грижа, ще отворите сърцето си, за да бъдете по-добър родител. Няма нищо по-освежаващо от това да се обичате и приемате.
5. Живейте в настоящето и не отлагайте радостните моменти.
Усетете красотата на момента. Спрете да бързате и се насладете на смеха на детето си, аромата на детската косичка и радостта на детето от научаването на нещо ново. Хубавите моменти карат родителството да си заслужава всички главоболия. Те изпълват душата и вдъхновяват децата да бъдат по-свързани и лекуват “синдрома на жертващия се родител”.
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Радослава Димова
Източник: https://www.psychologytoday.com