Kак мозъкът ни взема мигновени решения?

Kак мозъкът ни взема мигновени решения?

Как мозъкът ти казва да спреш, когато пресичаш улицата и че трябва да го направиш бързо?“ – Руби, 9 години, Рочестър, Великобритания.

Човешкият мозък е много интелигентен. Поддържа сърдечния ни ритъм, позволява ни да виждаме и чуваме света около нас и да вземаме стотици решения всеки ден.

Понякога решенията, които трябва да вземем, са по-трудни, като например да решим коя е следващата книга, която искаме да прочетем. А друг път, сякаш идват без да се замислим, както когато спираме рязко, когато пресичаме улицата и виждаме, че идва кола. Интересно е как всъщност се случва това?

Мозъкът ни работи по два начина: бавно и бързо. Използваме бавното мислене, когато правим нещо трудно, например, когато решаваме домашното си.

Бавният ум ни помага да мислим логично и да откриваме най-правилните отговори. Правим планове за бъдещето с негова помощ. Използваме го, когато се чудим какво да правим през уикенда или какви искаме да станем, когато пораснем. Благодарение на него сме наясно с мислите си.

Другият начин, по който мозъкът ни взема решения, е чрез бързото мислене. Използваме бързия си ум, когато вършим нещо механично. Например, когато се пазим от летяща към нас топка, когато спираме и изчакваме преди да пресечем, ако идва кола или пък си припяваме любима песен без да гледаме текста.

Използваме нашия бърз ум, когато автоматично знаем отговора на някой въпрос. Колко прави две плюс две? Какъв цвят е небето? Шоколадът вкусен ли е? Мигновено знаем отговорите на тези въпроси. Бързият ум ни дава възможност да отговаряме светкавично и с лекота.

 

Екипна работа

 

Още по-интересното е, че бързият и бавният ум работят заедно. Когато учим нещо ново, например да свирим на пиано, в началото използваме бавния ум. Налага се да се концентрираме, за да разберем как да четем нотите, и трябва да се стараем да запомним на коя нота отговаря всеки един от клавишите.

Но с времето, докато се упражняваме, бързият ни ум започва да поема щафетата. Това означава, че накрая с лекота ще можем да изсвирим няколко мелодии на пианото.

Понякога обаче бързият ни ум допуска грешки, както когато помахаме на някой непознат, защото ни е заприличал на наш приятел. Бързият ум неправилно разпознава този човек, защото има същата коса или същите дрехи, и автоматично ни дава сигнал, че това е нашият приятелят.

Може и да звучи объркващо, но бързият ни ум просто се опитва да помогне. Ако през цялото време използвахме само бавния си ум, нямаше да успеем да свършим нищо, защото всичко щеше да ни отнема твърде много време.

Така че следващия път, когато вземате решение, замислете се дали сте използвали бавния или бързия си ум. Наложи ли се дълго да премисляте? Значи сте използвали бавния си ум. Или отговорихте веднага? В такъв случай бързият ум се е включил!

И запомнете, когато се затруднявате да научите нещо ново, това ще трае кратко. Ако продължавате да се упражнявате, не след дълго ще можете да го правите, без да се замисляте. Бавният ви ум сега върши трудната част от работата, но бързият няма търпение да поеме щафетата.

Източник:https://theconversation.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Милена Балтова
Редактор: Паулина Борисова