Когато синът ми стана на четири, баба му му подари пъзел за рождения ден – един от онези триъгълните с 60 парчета, с картинка на динозаври. Синът ми обожаваше пъзелите и вече беше надраснал големите дървени пъзели от по-ранните си години. Преливащ от гордост и вълнение, той седна и се зае да го реди.
Не след дълго обаче, захвърли пъзела и през сълзи изръмжа „Не мога да го направя! Прекалено е трудно!“. Беше ядосан на себе си.
Отделих малко време, за да събера мислите си, преди спокойно да седна до него. Предложих да му помогна, но той избяга с тропот в търсене на нещо друго, а цялото му вълнение беше изчезнало.
Същата вечер, когато стана време за лягане, отидох до него пред мивката.
„Виждаш ли това малко момченце в огледалото?“ – попитах го аз – „То е шампион по редене на пъзели. Виждала съм го да се упражнява пак и пак, и да става все по-добро в реденето. Пъзелите не са лесни, но то работи усърдно. Когато направи грешка, то се учи от нея. Грешките са позволени. Помагат му. То е шампион по редене на пъзели.“
Синът ми изглеждаше едновременно доволен и малко засрамен.
„Кажи му, че е шампион по редене на пъзели.“ – казах.
Той се изчерви.„Аз съм шампион по редене на пъзели.“ Измърмори той леко глуповато.
„Кажи му, че грешките му помагат да се учи.“
„Грешките ми помагат да се уча.“ Повтори той, като гласът му звучеше малко по-силен.
„Кажи му, че той работи усърдно.“
„Аз работя усърдно.“ Този път, с изпъчени гърди.
„Кажи му, че може да го направи!“
„Аз мога да го направя!“ Вече се смееше и стоеше изправен и гордо наперен.
Повтаряхме всяка една от тези фрази пак и пак, докато не започнахме да ги казваме с лекота и увереност. Същата вечер го чух да казва на по-малкия си брат „Знаеш ли, аз съм шампион по редене на пъзели.“
На следващия ден той се върна към реденето на пъзела след още малко окуражаване и позитивни думи, като се надявах всичко да се е подредило на мястото си. Представях си, че синът ми ще седне и магически ще подреди пъзела с лекота. В ума ми, бяхме разрешили проблема.
Вместо това, нямаше чудеса. Все още не можеше да го довърши.
Разликата, обаче, беше че той не захвърли пъзела и не се разплака, мразейки себе си. Когато приключи работата си върху него, той внимателно прибра подредените части под масичката си от лего и върна останалите парченца обратно в кутията.
„Ще го довърша следващия път.“– Сви рамене той, когато ме видя, че наблюдавам.
Сърцето ми потрепна с гордост. Това беше първият път, когато използвахме положителни утвърдителни думи, но нямаше да е последния.
Какво са положителните утвърдителни думи?
Утвърдителните думи са вид монолог. Когато ги повтаряме достатъчно често, това може позитивно да допринесе за повдигането на самочувствието и цялостното позитивно мислене. Когато синът ми си казва, че работи усърдно и преодолява предизвикателства, той заменя негативните си мисли с позитивни, щастливи мисли, които изграждат неговата самоувереност. Ако повтаря това достатъчно често, той започва да вярва и приема тези позитивни неща за себе си, научавайки, че притежава уменията и знанието да бъде способен, уверен и мил, дори, когато среща предизвикателства.
И не само децата могат да използват тези позитивни утвърдителни думи. Всекидневното им използване ни помага да заменим натякващия глас в главите ни, който ни казва, че „не можем,“ с позитивна нагласа, че грешките са позволени и се учим от тях, за да преодоляваме затруднения.
Как да използвате позитивни утвърдителни думи с вашето дете?
Можете да прилагате положителни утвърдителни думи, за да окуражите позитивни мисли и умствена нагласа, стремяща се към растеж. Ако детето ви срещне утвърдителни думи, които не смята, че са верни за него, то това е добър шанс да поговорите като семейство, какво точно означават конкретните думи в случая и дали биха могли след време да се превърнат в истина. Утвърдителните думи дават резултат, когато се практикуват редовно, т.е. трябва да създадете рутина в дома си и да научите децата си да се упражняват по няколко пъти на ден.
Като начало, идентифицирайте всички негативни мисли, които искате да промените. В моя случай, аз исках да променя възприятието на сина ми, че не може да довърши пъзела.
След това, измислете позитивен начин, с който да промените този мисловен процес. Знаех, че синът ми беше притеснен, защото правеше грешки при нареждането на новия пъзел. Той си мислеше, че грешките значат, че той не е способен да го подреди. Аз исках да разбере, че грешките са нещо, от което се учим и, че след време, те ще му помогнат да се научи как да подреди пъзела.
Накрая, използвайте новите позитивни мисли, за да създадете простички утвърдителни думи, които вашето дете да може да повтаря. Карайте го да ги упражнява поне веднъж на ден. Казването им пред огледалото може да ги направи особено могъщи, а вие може да помогнете, като му ги повтаряте и преди лягане.
Някои семейства използват карти с утвърдителни думи, за да не се налага помненето на самите думи да е част от рутината. Вместо това, детето ви може да избере карта от купчината и да я прочете пред огледалото. Семействата дори биха могли да използват картите като начална точка за провеждане на значими разговори заедно.
Утвърдителни думи, които да казвате с вашето дете:
- Мога да се уча от грешки.
- Мога да помагам на останалите.
- Мога да правя нови неща.
- Мога да се науча да правя, каквото реша.
- Мога да си помогна сам.
- Мога да измислям чудесни идеи.
- Мога да съм мил, без значение какво се случва.
- Мога да направя останалите щастливи.
- Мога да преодолявам предизвикателства.
- Мога да намирам красотата във всичко.
- Мога да искам помощ, когато имам нужда от нея.
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Жоржета Маджарова
Източник: https://www.mother.ly/