Когато децата са малки се опитват да управляват емоциите си, но не могат да изразят това, което чувстват. Стават напрегнати, крещят, хленчат, плачат. Това е техният начин за комуникация с нас. Те се нуждаят от подкрепа, за да организират, обработят и изразят чувствата си по здравословен начин. И нека не ги наказваме, когато са емоционални, нека не ги изпращаме в стаята им сами да се справят с тях.
Но често всъщност ги съветваме да не показват емоциите си. “Не хленчи”, “Не плачи”, “Не викай”. Това са заповеди, които противоречат на чувствата им. “Бъди тих”. В крайна сметка те се затварят и спират да изразяват емоциите си, защото им казваме отново и отново, че не искаме да ги чуем и разберем. И те се справят сами. Сами в стаята си, сами в леглото си.
И после се превръщат в тийнейджъри. А и ние очакваме от тях да се чувстват сигурни в нас и да ни споделят. Очакваме да знаят, че СЕГА трябва да разчитат на нас и да ни разказват за всичко, което им се случва. Но те вече са се затворили в тях, защото години наред сме ги учили, да не изразяват емоциите си.
Позволете на детето си да чувства. Кажете му, че чувствата му са важни и че ви интересува какво изпитва. За нас, като възрастни, може да ни се струват маловажни, но за малките човечета това са огромни емоции. Уверете се, че детето знае, че е чуто.
Потърсете подкрепа от детски психолог, който да помогне на детето да изразява и управлява емоциите си. Той ще подкрепи и Вас в изграждането на по-здрава връзка с детето.
Не се колебайте да се свържете с нашите терапевти и специалисти по детско развитие. Можете да запазите час за консултация тук или на телефон 0887 545 446.