Почти половината от човечеството е подложено на ограничения във връзка с COVID-19, което наложи и затваряне на училищата в световен мащаб. Решението за затваряне на училищата беше базирано на безспорно наложена политика за здравеопазване.Въпреки, че на всички ни е необходимо да се адаптираме към тези мерки, трябва да имаме предвид, че за децата в уязвимо положение, затварянето на училищата представлява риск, особено за онези, изпитващи социални или икономически трудности или са изложени на опасност от малтретиране.Постепенното отваряне на училищата е от съществено значение да се планира как ще могат да изпълняват мисията си за психологическа, социална и академична подкрепа на уязвимите деца и техните семейства.
Ограниченията в домове, в които се упражнява насилие
В своя анализ на пандемията COVID-19, УНИЦЕФ идентифицира няколко потенциални отрицателни последици за децата и юношите, включително увеличения риск от малтретиране и излагане на насилие на деца.
Както се отбелязва в доклада на УНИЦЕФ:
„От предишни извънредни ситуации, свързани със здравеопазването, знаем, че децата са изложени на повишен риск от експлоатация, насилие и злоупотреба, когато училищата са затворени, социалните услуги са прекъснати и движението е ограничено.“
УНИЦЕФ отбеляза също, че децата с увреждания, маргинализираните деца и други уязвими групи са по-изложени на тези въздействия.Този резултат се наблюдава след други извънредни здравни ситуации и природни бедствия. Този риск може да доведе до увеличаване на стреса при полагащите грижи и използването на дисфункционални механизми за справяне, като злоупотреба с алкохол, прекъсване на услугите, предлагани от социалните служби, и загуба на принадлежност към общността.
До края на март в Съединените щати Националната гореща линия за сексуално посегателство отчита с 22 на сто повече обаждания, а половината от всички постъпили обаждания са от непълнолетни.
Липса на свидетели
Парадоксално е, че броят на случаите на малтретиране, докладвани на службите за закрила на детето, намалява от началото на пандемията, както в Квебек, така и в няколко щати от САЩ. Това намаляване може да се обясни поне отчасти с липсата на контакт на децата и юношите с други възрастни, особено с училищния персонал, който обикновено се грижи за благосъстоянието на учениците и съобщава за тревожни ситуации на властите.Последните анализи в Онтарио показват, че една трета от докладите до службите за закрила на детето са направени от учители и училищен персонал и че подозрението за физическо насилие е било основният проблем в подадените от училищата доклади.
Училищата като мрежи за безопасност
За децата с труден живот училището е важна сигурна среда, уникално място за изграждане на устойчивост на характера. През последните години в училищата се появиха редица инициативи в подкрепа на развитието на уязвимите деца. Тези проекти имат за цел да гарантират, че училищата са безопасни и спокойни места за всички ученици – с други думи – убежища.Когато училищата започнат да се отварят отново, учителите ще посрещнат деца, които може да са различни от учениците, които са познавали преди настъпването на изолацията, и е вероятно да имат по-голяма нужда от спокойствие, напътствия и общуване.
В допълнение към повишеното излагане на малтретиране и насилие, някои деца е вероятно да са се чувствали силно изолирани и самотни. Децата и юношите, които са малтретирани, често имат трудности в училище. Прекъсване на училищните занимания от няколко седмици може да има пагубно влияние върху тяхната мотивация, напредък и учене. В тази обстановка, дори повече от преди, е важно училищните власти да продължават да вземат решенията си като отдават централно място на хората и състраданието.
Препоръчваме четири приоритета при планиране на откриване на училищата, за да да имат значителна роля в живота на уязвимите деца и младежи.
1. Приоритизиране на приемствеността.
За децата, които са преживели травма в живота си, изграждането на разбирателство и доверие към другите е трудна задача. Когато се организира учебната дейност или се назначават повече учители, училищата могат да дадат приоритет на назначаване на учители, които познават учениците от предишни преподавателски практики или от работа по заместване. Те могат да планират и екипи от нови учители и хора от училищния персонал, които познават учениците.
2. Поддържане на контакт с учениците, които няма да се върнат в училище.
Училищните служители трябва да бъдат насърчавани да поддържат връзка с ученици, чиито родители решават да ги задържат вкъщи, да ги проследяват състоянието им, да ги подкрепят и напътстват.
3. Съсредоточаване върху академичния напредък и доброто психологическо състояние.
Разработете ясен план за поддържане на академични и социални умения, както и доброто психологическо състояние при децата, които са имали затруднения преди настъпване на пандемията. Това ще помогне да се ограничи изоставането, което може да настъпи при някои деца.Училищата ще се нуждаят от ресурси, за да наемат специалисти по специфично образование и училищни психолози, които да подпомогнат подкрепата за уязвимите ученици.
4. Изграждане на партньорства между училището и обществото.
Училищата, социалните служби и обществените организации трябва да създадат партньорства, за да гарантират непрекъснатото поддържане на колективен отговор на нуждите на уязвимите деца и техните семейства.
Директорите на училищата биха могли да се свържат с обществени организации, да обединят наличните ресурси и да споделят тази информация със семействата.
И накрая, в училищата има много загрижени, компетентни и отдадени служители, чиито гледни точки трябва да се вземат предвид при изпълнението на тези дейности. Ученическите и родителските комитети могат да бъдат призовани да помогнат, за да се гарантира, че всеки има глас и участва в разработването на решения.
След като този труден период приключи, младите хора, живеещи в уязвими условия, също ще трябва да намерят своето място. Вече знаем, че тази криза ще продължи значително време, така че нека действаме преди да е станало твърде късно.
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Дияна Христова
Източник: https://theconversation.com