Когато детето ви с интелектуални затруднения започне да размишлява и да се сравнява с децата от обкръжението си, това е най-подходящото време да започнете разговор за различията му и, че не е необходимо те да определят неговата същност.
Как да споделите на детето си за неговите невидими различия? Това е въпрос, който много родители на деца със специални нужди си задават в някакъв етап. Когато ставате родител, знаете, че има много разговори, които ще трябва да проведете с детето си, но може би не сте очаквали този да бъде един от тях.
Готови ли сте?
Първото нещо, което трябва да определите като родител е дали сте готови да проведете тази дискусия с детето ви. Като родител, имате контрол върху психическото му здраве и историята на психическото му здраве. Готови ли сте да се откажете от това ниво на контрол?
Когато дъщеря ми беше диагностицирана със синдрома на дефицит на вниманието, ние решихме да ѝ обясним как симптомите ѝ повлияват нейното учене и развитие. След като аз и съпругът ми се върнахме от офиса на психолога, специалист по детско развитие, заведох дъщеря ми за сладолед, за да обсъдим информацията, която сме получили. По онова време тя беше на шест и разговорът се въртеше около нивото ѝ на развитие и способността ѝ за разбиране.
Когато разговорът ни приключи, тя отиде при продавача и му каза, че притежава суперсила, наречена синдром на дефицит на вниманието.
Обсъдихме как тя има тази суперсила, но и че трябва да осъзнава кога да я използва и кога да не позволява суперсилата да я контролира. Но в онзи момент осъзнах, че всеки който я срещне, ще знае, че тя има синдром на дефицит на вниманието. Обсъдете с партньора си и решете дали сте готови продавачът на сладолед да разбере историята на психичното здраве на детето ви.
Информиране
Децата с невидими различия често се чувстват като аутсайдери. На външен вид те се вписват с техните „нормални“ връстници. Но те осъзнават, че нещо при тях е различно, въпреки че не знаят какво. Обяснявайки на детето си как то е различно, ще му помогнете да се справя, да разбира и обработва информацията. Когато човек разбере как работи мозъкът му, той има възможност да се адаптира и да прави корекции, когато е необходимо.
Дъщеря ми, която е с дефицит на вниманието, е изключително приказлива; тя може да говори постоянно и едновременно, за всичко и за нищо. Казва ми, че ѝ е трудно да пази тишина и лесно ѝ доскучава. Нашият дом е пълен с “атипични мозъци”. На почит у нас е невроразнообразието, но не му позволяваме да ни управлява. Когато дъщеря ми иска да говори без почивка, настройваме определен лимит от време и я учим да свикне с дискомфорта, който ѝ носи тишината. Също така, тя вече знае, че слушането на музика е добър начин да запълни мълчанието и да се чувства добре, дори да не говори.
Празнувайте!
Празнуването на различната същност на детето ви е възможно, само след истинско приемане на тази същност. Разговорът за различията или ограниченията на детето ви не трябва да е негативен. Вместо това, се фокусирайте върху позитивните аспекти и уникалността на неговия мозък.
Нашият дом е пълен със супергерои. Синът ми има аутизъм и неговата суперсила е способността му да се хипер-съсредоточава и да свършва задачи. Знанието на децата ми за тези техни страни им носи мир и им помага да се приемат такива, каквито са, както и техните възможности. Помага им да разберат, че те имат ограничения, които другите деца нямат и, че не е равностойно да се сравняват с тях. По този начин те запазват самочувствието си и самоувереността, когато са имали лош ден. Диагнозата е част от личността им, но тя не определя кои са те.
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Жоржета Маджарова
Източник: https://blogs.psychcentral.com