Представете си стотици коли, приближаващи се до кръстовище, което няма светофар или знак за спиране.
Това се случва с мозъка на човек с Хиперактивност и дефицит на внимание (ХАДВ) всеки ден, когато префронталната кора (пресечната точка) не е в състояние да регулира правилно различните ви мисли и чувства (различните коли се приближават до кръстовището).
Мнозина смятат, че само лекарствата ще контролират симптомите на ХАДВ. Други вярват, че ХАДВ няма да повлияе на живота им, след като завършат . И почти никой не разбира напълно начина, по който мозъкът с ХАДВ проявява симптомите, които изпитва.
В центъра на модела на пресичане е префронталната кора (ПФК). Тя е отговорна за мисленето, анализа и регулирането на поведението. Това включва успокояване на конфликтните мисли, вземане на избор между правилно и грешно и прогнозиране на вероятните резултати от действия или събития. Тази зона на мозъка регулира краткосрочното и дългосрочното вземане на решения. В допълнение ПФК помага да се фокусират мислите, като дава възможност на хората да обръщат внимание, да учат и да се концентрират върху целите.
Човек с ХАДВ вероятно ще реагира на всичко, което е във фокуса му в този момент – с други думи, по-бързата кола или по-силното съобщение ще спечели вниманието му. За хора, при с ХАДВ префронталната кора е нерегулирана- няма светофари или стоп знаци, които контролират кое съобщение (автомобил) преминава първо.
Бихте могли да бъдете най-умният и най-мотивиран ученик, но ако учителят каже „Този вид куче е…” и мисълта ви премине към „Чудя се какво прави моето куче в момента?” Ще се разсеете.
Хората с ХАДВ се разсейват толкова лесно, защото това, което привлече вниманието им в момента прекъсва всичко останало. Това може да се случи дори по средата на обикновен разговор, когато една дума ги отклони към съвсем друга тема.
ХАДВ и трудното задържане на вниманието
Да кажем, че сте в кухнята и чистите. Виждате нещо, чието място е на горния етаж. По стълбите забелязвате, че не сте заредили пералнята и забравяте за всичко останало, за да свършите това.
ХАДВ и организацията на времето
ПФК отговаря и за преценката. Когато кажем „Това ще ми отнеме 5 минути“ това е преценка. Ние не виждаме или усещаме времето. Разбирането на времето за човек с ХАДВ не е толкова силно като послание, както емоцията от наближаващия краен срок или недовършената задача.
Той може да се почувства объркан и дори да изпита напрежение, когато става дума за краен срок. Може да започне да обяснява как има да направи хиляди неща, а няма време и дори да го използва като извинение пред себе си и да се откаже. Това се получава тъй като фокусът пада върху емоцията от крайния срок, а не върху преценката за самата работа.
ХАДВ и регулацията на емоциите
Импулсивен гняв, тъга, тревога, вълнение, които сякаш се появяват от нищото са типични за хората с ХАДВ. Всъщност тези емоции са реакция на събитие, което се е случило току що и е във фокуса на човека в момента. Поради тази причина хората с ХАДВ изразяват емоциите си по-силно, отколкото ситуацията го налага. При жените с ХАДВ това често се бърка с емоционално разстройство.
ХАДВ и поведението/Импулсивността
Възрастни с ХАДВ се самолекуват или харчат твърде много пари за ненужни вещи, търсейки бързо удовлетворение вместо по-големи, по-устойчиви награди. Те могат да се придържат към дадена стратегия, дори след като тя се окаже неефективна, и да изпълняват задачи, като правят грешки от бързане. Този начин на мислене води до негативна обратна връзка от заобикалящия ги свят, междуличностни затруднения и проблеми в работата или училището. Тази липса на гъвкавост и импулсивността често водят до изолация.
Като резултат човек развива начин на мислене, фокусирано върху негативите, което влошава ситуацията. Той започва да смята, че след като нищо няма да се получи, няма смисъл даже да се опитва. Ако сте на път да излезете на работа и кажете: „Остават ми 15 минути, просто мога да направя това нещо“, вие ще закъснеете за работа. Ако не сте имали ХАДВ, ще спрете и ще си помислите: „О, имам 15 минути, но това не е достатъчно време за да свърша задачата. Ще закъснея за работя като миналия път.“ Ако имате ХАДВ, по-силното съобщение не е, че закъсняхте за работа като последен път, а желанието да играете видео игра за няколко минути или да се обадите на приятел за излизането в уикенда. И закъснявате за работа – отново.
Продължавате да правите едни и същи неща отново и отново, защото предишните преживявания са отрязани от това, което е във фокуса ви в момента.
Скоро очаквайте ЧАСТ 2 на статията