Обикновено децата започват да лъжат в предучилищна възраст, между две и четири години. Тези умишлени опити за измама често притесняват родителите, които се страхуват, че детето им ще се превърне в изкусен лъжец.
Но от гледна точка на развитието, лъжата при малките деца рядко е причина за безпокойство. Всъщност, лъжата често е един от първите признаци, че детето започва да осъзнава, как другите могат да имат различни желания, чувства и вярвания. Когато едно дете подвеждащо твърди: „Татко каза, че мога да си взема сладолед“, то използва това осъзнаване за чувствата на другите, за да насади неверни знания.
Въпреки, че самата лъжа може да не е умишлена, способността да се знае какво мислят и чувстват другите е важно социално умение. Тя е свързана с емпатия, сътрудничество и грижа за другите, когато се чувстват разстроени.
Как лъжата се променя с възрастта?
Първите лъжи на малките деца често са по-хумористични, отколкото ефективни. Представете си дете, което твърди, че не е яло торта, докато устата му е все още пълна с нея, или което обвинява кучето, че е рисувало по стената. Малките деца знаят, че могат да заблудят другите, но все още нямат уменията да го правят толкова добре.
Преди осем годишната си възраст децата често се издават, когато лъжат. В едно проучване, децата от три до седем години били помолени да не надничат към мистериозна играчка (Барни), поставена зад тях. Почти всички го направили и почти всички излъгали за това по-късно.
Цялата група е имала проблеми с поддържането на лъжата. Децата на възраст от три до пет години били изненадващо добри, но обикновено се издавали, назовавали играчката Барни по име. Децата на шест и седем години имали смесен успех, като половината се възгордявали, а и половината случайно казали името на Барни.
Докато децата растат и развиват способността си да възприемат перспективата, те все повече могат да разберат видовете лъжи, които могат повлияят на другите. Те също стават по-добри в поддържането на лъжата във времето.
Моралното развитие също започва. По-малките деца са по-склонни да лъжат за лична изгода, докато по-големите деца все повече се чувстват зле, ако лъжат.
По-големите деца и тийнейджъри, също, са по-склонни да разграничават различните видове лъжи. За тях “белите” лъжи се считат за по-подходящи от вредните или антисоциалните лъжи.
Докато проучванията, които оценяват честотата на лъжата сред деца и тийнейджъри, са рядкост, особено вероятно е тийнейджърите да лъжат родители и учители за неща, които смятат за свои лични.
Едно такова проучване установило, че през последната година 82% от американските тийнейджъри съобщават, че лъжат родителите си за пари, алкохол, наркотици, приятели, запознанства, партита или секс. По-често лъжат за приятелите си (67%) и употребата на алкохол/ наркотици (65%). Може би е изненадващо, че е най-малко вероятно да лъжат за секс (32%).
Когато четат кратки текстове, в които главният герой е излъгал родителите си, подрастващите вероятно също смятат лъжата за приемлива, ако е била с идеята да помогне на някого или да запази лична тайна, но не и ако е наранила или навредила на някого.
Дали лъжата е причина за безпокойство?
Въпреки разпространението си, лъжата сред децата рядко е причина за безпокойство. Важно е да запомните, че и много възрастни лъжат – понякога за добро, както в случая с “белите” лъжи, които защитават нечии чувства. Въпреки че оценките варират, проучване установило, че приблизително 40% от възрастните в САЩ съобщават, че са казали лъжа през последните 24 часа.
В някои случаи хроничното лъжене може да се превърне в проблем, ако се появи заедно с куп други поведенчески прояви, които са недобросъвестни. Например, измамата чрез лъжата често е налице при нарушения в поведението.
Младите хора с нарушения в поведението причиняват значителни смущения в дома или в училище чрез постоянна агресия и вреда на други хора или имущество. Но за да бъде взета под внимание при диагностициране, лъжата трябва да се прояви с куп други симптоми, като постоянни нарушения на правилата и невъзможност да поемат отговорност за своите действия.
Друга причина за родителската загриженост е, ако лъжата служи за маскиране на други психични проблеми поради страх или срам. Например, дете или юноша, страдащи от силна тревожност, може да лъже хронично, за да избегне конфронтации и ситуации, които ги карат да се страхуват (например училище, партита).
Те също могат да лъжат, за да избегнат стигмата на психичните заболявания. В тези случаи консултирането с вашия лекар или специалист по психично здраве (като психолог или психиатър) ще ви помогне да се изясни дали лъжата е показателна за психичното здраве.
Родителите и учителите могат да помогнат
Въпреки че лъжата е нормално в развитието, родителите и учителите могат да подкрепят казването на истината на децата по три начина.
Първо, да избягват прекомерните наказания. В проучване, сравняващо западноафриканско училище, което използва наказания (като удряне с тояга, плесване и прищипване) и училище, което използва не наказателни порицания (като тайм аут или смъмряне), учениците в училището с наказания има по-голяма вероятност да бъдат ефективни лъжци.
Децата от семейства, които поставят силен акцент върху спазването на правилата и нямат диалог с децата, също съобщават, че лъжат по-често.
Второ, да обсъждат емоционални и морални сценарии с децата. Това „емоционално обучение“ подпомага разбирането на децата кога лъжите са най-вредни, как влияят на другите и как самите те могат да се чувстват, когато лъжат. Децата все по-често изпитват гордост от това, че казват истината, а родителите могат да подчертаят тези положителни страни от казването на истината.
Трето, да се уверят, че лъжата наистина е лъжа. Много малки деца са склонни да смесват реалния живот и въображението, докато по-големите деца и възрастните често си спомнят аргументи по различен начин. Ако дете съобщава за физическа или сексуална злоупотреба, тези твърдения трябва винаги да бъдат разследвани. Разграничавайки дали има умишлен опит за измама или не, родителите и учителите могат да се насочат към ефективен отговор.
Лъжата при деца е нормално част от развитието им
Лъженето е нормално за развитието и важен признак за развитието и на други познавателни умения у децата.
Ако лъжата е постоянна и нарушава способността на детето да функционира ефективно в ежедневието, струва си да се консултирате с психолог. Но в други ситуации не забравяйте, че лъжата е само един начин децата да се научат да се ориентират в социалния свят. Откритите и топли дискусии относно това да казват истината, в крайна сметка, би трябвало да помогнат за намаляване на лъжите на децата с развитието им.
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Михаела Иванова
Източник: https://theconversation.com