Техники за подпомагане на децата да овладеят емоционалните изблици и да преодолеят избухливото поведение
Много от децата се затрудняват с овладяването на своите емоции. Тръшкане, избухвания, хленчене, предизвикателно държание и дори налитане на бой – всичко това е част от държанието на дете, което просто не може да контролира внезапните си емоционални изблици.И докато някои хлапета демонстрират всичко от по-горе изброените неща, защото знаят че така ще получат това което искат (като например внимание или iPad-а), то при останалите този тип поведение е следствие от факта, че са необичайно чувствителни.
Добрата новина в случая е, че можем да ги научим да се успокоят, вместо да се фрустрират още повече от ситуациите, в които изпадат.
Какво представлява емоционалната дисрегулация при децата?
„Някои деца имат по-остри емоционални реакции, отколкото връстниците им, братовчедите или пък дори родните им братя и сестри“ – обяснява д-р Линдзи Гилър, клиничен психолог в института Child Mind. Това се дължи на факта, че не само усещат света с по-наситени емоции от нормалното, но и често пъти много по-бавно от обикновено се успокояват. Необичайно наситените емоции и чувства също могат да предразположат малчугана към по-импулсивно от обичайното държание. „Когато децата са погълнати от силни емоции“- добавя д-р Гилър. „Онази част от мозъка, която обикновено регулира емоциите и отговаря за намирането на най-добрия начин за справяне със ситуацията наситена със силни емоции, често пъти не прави връзка с частта, която отговаря за рационализма. Този тип поведение експертите наричат емоционална дисрегулация. Не е никак ефективно да се спори с дете, което проявява емоционална дисрегулация“.За да се обсъди с малчугана държанието му е нужно първо да се изчака емоционалният епизод да отмине и рационалните функции на мозъка му да се върнат обратно към нормата.
Нужно е да преосмислим емоциите
Всичко започва с това, че родителите могат да помогнат на детето да разбере как „работят“ емоциите. Децата не преминават от състояние на спокойствие към хленчене, тръшкане на пода мигновено. Тази емоция се натрупва с времето като вълна. Децата обаче могат да се научат да улавят емоциите си и да ги разпознават още преди да са взели връх в държанието им и контролирането им вече да е почти невъзможно.
Някои деца по-трудно от други успяват да различат негативните от останалите емоции. „Редица хлапета израстват с мисълта, че нервността, гневът и тъгата са лоши емоции“– споделя д-р Стефани Сеймър, клиничен психолог към института Child Mind. Но наименованието и приемането на точно тези емоции е в основата на решението на проблема със справянето с тях. („От своя страна, родителите също могат да помогнат, като минимизира тези емоции“,отбелязва д-р Сеймър, „защото искат децата им да са щастливи“.) Но децата трябва да се научат, че във всеки един от нас се крият редица чувства и емоции. „За това не е желателно да се създава усещането у детето, че само щастието е добро чувство“ – добавя още тя.
Нуждата от модел за контролиране на чувствата е изключително важна
“За малките деца е много важно да знаят как родителите описват своите собствени чувства и как успяват да ги контролират“, отбелязва д-р Сеймър. „Когато децата чуят как мама или татко контролират своите чувства, когато са нервни или раздразнени, те виждат методите с които те се справят с лавината от емоции и могат да се възползват от тях.”
За децата, които усещат прилив на неконтролируем поток от емоции, е добре да им се помогне да различават тези емоции и да се опитат да приложат тактиките на родителите си.
Тук можем да ползваме метода с оценка чрез скалата от 1 до 10 – т.е. да накараме децата да определят своите чувства по тази скала, като 1 означава, че детето е много спокойно, а 10 го описва като изключително гневно. Нека разгледаме следния пример. Ако мъникът забравя да даде нещо на баба си, то той може да се почувства ядосан и да се оцени на четворка. В началото може да изглежда малко глупаво, но пък този метод приучава децата да спрат за миг и да отбележат какво чувстват. Ако усетим, че детето започва да се чувства разстроено за нещо, е хубаво да го попитаме какво чувства и колко разстроено е. Дали се оценяват като 6 по скалата? За най-малките използването на термометър като измервател на чувствата може много да им помогне.
Нуждата от потвърждаване на чувствата
Потвърждаването е мощно оръжие, което помага при успокояването на детето посредством изговарянето какво родителят разбира и приемането на онова, което детето чувства.
„Потвърждаването показва приемане, което обаче не е същото като съгласяване“,
д-р Гилър отбелязва. „То не включва осъждане на поведението на малчугана и не означава,че се опитваме да променим или поправим нещо.За да се почувства разбрано, този акт на родителско потвърждение на емоционалните преживявания помага на детето да се отърси от бушуващите си и завладяващи силни емоции.“
„Ефективното потвърждение означава да обърнем цялото си внимание към детето. Всеки родител би искал да се потопи в света на детето си, да разбере езикът на тялото и значението на всяко изражение на лицето му, и наистина да се опита да погледне света през неговите очи“,
казва доктор Сеймър. Това ще помогне на родителят да се запита дали наистина успява да разбере какво чувства малчугана и ако не, то поне да се успокои, че се опитва. Показвайки на децата че ги слушат и се опитват да ги разберат, родителите могат да смекчат значително възможността за избухливото поведение в момент, в който емоциите се натрупват и почти достига твоята критична точка.
Методът на активното игнориране
Потвърждаването на това, което чувства малкото дете, в никакъв случай не означава да се обръща внимание на лошото му поведение. Игнорирането на хленченето му, споренето, неподходящия език, който използва или внезапните му избухвания, е възможност да се ограничат и шансовете те да бъдат повторени. За това и тази техника се нарича игнориране – защото вниманието се ограничава по доста очевиден за детето начин.
„Обръщането на лицето настрана, а понякога дори цялото тяло, или пък дори самият акт на напускане на стаята, в момента в който детето започва да се държи лошо, показва ограничаване на вниманието“– обяснява д-р Гилър.
„Но ключът към ефективността на този метод се крие в онзи миг, в който детето направи нещо достойно за похвала, да му обърнем отново цялото си внимание.
Методът на позитивното внимание
Най-мощното оръжие, посредством което родителите могат да въздействат върху детското поведение, е вниманието. Както д-р Гилър го определя – „родителското внимание е като награда за децата“. Обръщането на внимание само на доброто поведение ще насърчи детето да се държи добре. Когато оформяме нови модели на поведение, искаме да покажем, че ценим именно него (доброто поведение) и да му бъде обърнато най-голямо внимание. Според д-р Гилър е изключително важно фокусът да се да се прехвърли върху отдаването на внимание, само когато детето се държи по начина, по който родителят желае.
„Важно е родителите да бъдат честни, ентусиазирани и неподправени в отношенията си с децата. Те не трябва да забравят да бъдат изключително конкретни в това, което искат, за да са сигурни, че детето разбира много добре какво е ценно“,
допълва психологът.
„Когато помагаме на детето да овладее приливът на емоции, важно е да видим и оценим усилията му да се успокои, независимо колко неуспешно се справя според нас. Например, ако детето е в разгара на тръшкането си и забележим, че се опитва да си поеме дълбоко въздух, е важно да кажем нещо от рода на „харесва ми че си поемеш дълбоко въздух“ и да се присъединим към него с нашето собствено дълбоко вдишване“, допълва тя.
Нуждата от ясни очаквания
Още един метод за подпомагане на децата да не страдат от емоционалната дисрегулация, е родителите да имаме ясни очаквания от тях и да следваме последователни рутини. „Важно е да имаме ясно очертани очаквания, които да са малко по-опростени“, коментира д-р Сеймър. „И да изразяваме правилата и очакваното от нас детско държание, когато всички са спокойни“. Рутината, служеща за опора в трудни моменти на едно дете, го кара да чувства контрол на ситуацията. Когато промяната обаче е неминуема , е добра идея да се предупреди отрано малчуганът за това. Процесът на преход може да се окаже доста труден за едно дете, особено когато то има проблем със силните си емоционални изблици. Още повече, когато това засяга дейност, в която то е активно ангажирано.
Ето защо, предупреждение за прекъсване на активността може да помогне на детето по-лесно да се справи с прехода. Един от добрите примери на д-р Гилът е: ”След 15 минути ще седнем да вечеряме, което ще рече че трябва да оставиш PlayStation-а за малко“.
Разбира се, на децата може да им е трудно да се подчинят, но знанието за това какво следва ще ги накара да се почувстват така все едно контролират ситуацията и ще останат спокойни.
Нуждата от повече от една опция
Когато молим децата да направят нещо, за което очевидно им липсва ентусиазъм, е важно да им се дадат опции за избор, за да се намалят евентуалните емоционални изблици и да се съгласят да го направят.
Ето един пример за подобен тип решение: “можеш да дойдеш с мен до магазина да пазаруваме или да отидеш с татко си да приберете сестра ти“. Ето и още един: „може да се приготвиш за лягане и сън и да четем приказка за лека нощ, или може да се приготвиш за лягане след 10 минути и да няма приказка“. Когато на детето му се предоставят две опции между които да може да избере, то това представлява една чудна възможност да се намалят емоционалните му избухвания”, предлага д-р Сеймър.
Нуждата от планиране занапред
Планирането занапред спомага за предвиждането на една евентуална емоционално трудна ситуация за детето или за тандема родител-дете. Това ще означава, че когато родителите и детето са спокойни относно това, което предстои, може да се наложи да се повдигне въпросът относно какво могат да предизвикат негативните емоции, както и да се изготви план за овладяването им.
Ако например детето е ядосано, относно факта, че при последната си визита при баба не му е било разрешено да направи нещо, което обикновено прави вкъщи необезпокоявано- плануването на следващата визита ще включва предваритеното обсъждане на начините по които тези негативни емоции могат да се проконтролират.Заедно тандемът родител-дете, може да обсъди какво е разрешено и какво не, при посещение на баба.
„Когато стресовите ситуации се обсъждат предварително, това може положително да повлияе върху емоционалните изблици. А ако разполагаме и с предварително очертан план за противодействието им, това увеличава шансовете да се разминем с бурята”,
обяснява д-р Сеймър.
Как да решим проблема с емоциите
„Често пъти ситуациите в които едно дете започва да се инати и да се държи неподходящо, трудно се повдига за обсъждане от родителите“– споделя д-р Сеймър. „Съвсем нормално е да искаме да оставим подобен тип негативни преживявания в миналото, но изключително полезно да ги обсъдим с хлапето по един неосъдителен за него начин.“
„Връщането към един скорошен инцидент, в който емоциите са взели превес, като например тръшкане в магазин за играчки, помага на детето да се замисли за станалото и да се осмисли ефективен начин, по който това негово държание да се преобрази.“
Ако родителят може да се сети за един или два начина, които да спомогнат за драстичната промяна на подобен тип държание и които детето лесно може да запомни за да ползва, то това би бил един ефективен метод за справяне със ситуацията.
Пет минути на ден само за детето
Дори малкото време, които родителите прекарват в компанията на детето, правейки нещо заедно, което е интересно за мъника, може да му помогне да се освободи от натрупания през деня стрес. Освен това, споделеното време изгражда една позитивна връзка, в която не присъстват типичните родителски нареждания, отсъства и обръщането на специално внимание на дребните проблеми с поведението.
Това отделено за детето време, също така, може да му помогне в случаите, в които то среща затруднения в училище и това допълнително го натоварва психически. Ето защо, това време, отделено само за него, ще му служи като стимул, което то ще очаква с нетърпение. „Тези пет минути внимание обаче, не бива да се базират върху това дали детето се държало добре“- казва д-р Сеймър. „Това време е само и единствено за детето, без значение как то се е държало през деня, и служи да затвърди пред него, че родителят го обича въпреки всичко.“
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Дияна Илиева
Източник: https://childmind.org