Кендра Чери, фактите са проверени от Емили Суайм, 19 март 2020
Интересът към интелигентността датира от хиляди години. Но първият тест за интелигентност се появил, когато на психологът Алфред Бинет било възложено да определи учениците, които се нуждаят от помощ в обучението си. Въпреки че тестът за интелигентност на Бинет има недостатъци, а има и много подобни тестове, които използват различни начини за измервания, той е добре познат по света като начин за измерване на интелигентността.
История
В началото на 20 век, френското правителство потърсило помощ от Бинет, за да определи кои ученици биха имали трудности в училище. Правителството било прокарало закони, изискващи всички френски деца да посещават училище, за това било важно да се намери начин да се идентифицират децата, които биха се нуждаели от специализирана помощ.
Бинет и колегата му, Теодор Симон, започнали да развиват въпроси, фокусирани върху области, които не били изрично изучавани в училище, като внимание, памет и умения за решаване на проблеми. Използвайки тези въпроси, Бинет определил кои от тях най-добре биха могли да предскажат успех в училище.Той бързо осъзнал, че някои деца са способни да отговорят на по-сложни въпроси, на които обикновено могат да отговорят по-големи деца, и обратното. Позовавайки се на това наблюдение, Бинет предложил концепцията за ментална възраст, или система за измерване на интелигентността, основаваща се на средните възможности на децата от определена възрастова група.
Първият тест за интелигентност
Първият тест за интелигентност, наричан днес Скалата на Бинет-Саймън е в основата на тестовете за интелигентност и се използва и до днес. Въпреки това, самият Бинет не вярвал, че неговите психометрични инструменти могат да бъдат използвани, за да измерят единно, непроменливо и вродено ниво на интелигентност.
Бинет изтъкнал ограниченията на теста, твърдейки, че интелигентността е твърде широко понятие, за да бъде измерена с едно число. Вместо това, той настоявал, че интелигентността е повлияна от много фактори, че се променя с времето и може да бъде сравнявана само при деца със сходни обстоятелства.
Тестът за интелигентност на Станфорд-Бинет
Когато Скалата на Бинет-Симон достигнала Съединените щати, тя предизвикала значителен интерес. Психологът от Станфордския университет Луис Терман работил върху оригиналния тест на Бинет и го стандартизирал. Този адаптиран тест, публикуван за първи път през 1916 г., бил наречен Скалата за интелигентност на Станфорд-Бинет и скоро станал основният тест за интелигентност, използван в САЩ.Тестът за интелигентност на Станфорд-Бинет използвал число, познато като коефициент на интелигентност (IQ), за да представи индивидуалните резултати от теста. Тестът на Станфорд-Бинет остава популярен оценъчен инструмент и до днес, въпреки че е преминал няколко преработки през годините от създаването му до настоящия момент.
IQ резултатът се изчислявал като менталната възраст на тествания се разделяла на хронологичната му възраст и после това число се умножавало по 100.
Например, дете, с умствена възраст 12, което е на 10 години, би имало IQ 120.
(12/10х100)
Плюсове и минуси на тестовете за интелигентност
С избухването на Първата световна война, представители на американската армия били изправени пред задачата да прегледат огромен брой заявки за постъпване в армията. През 1917 г., като представител на Комитета по психологически преглед на новобранци, психологът Робърт Йеркес, създал два теста, известни като Алфа и Бета тестове за армията.
Алфа тестът за постъпване в армията бил писмен тест, докато Бета тестът бил направен от картинки за кандидати, които не можели да четат или не знаели английски език. Тестовете били приложени върху над 2 милиона войници в опит да се помогне на армията да определи кои мъже са подходящи за определени позиции и ръководни постове.След войната, тестовете останали в употреба в широка гама от ситуации, извън армията. Например, тестовете за интелигентност били използвани за проучване на имигранти, които влизали в Щатите. Резултатите от тези тестове, за съжаление, били използвани, за да се направят бързи и неверни генерализации за цели популации, което довело до това някои „експерти” по интелект да увещават Конгреса да въведе ограничения в емиграцията.
Оценъчните скали за интелигентност на Векслер
Използвайки тестът Станфорд-Бинет, американският психолог Дейвид Векслер създал нов измерващ инструмент. Векслер вярвал, че интелигентността включва различни умствени способности. Недоволен от ограниченията на теста Станфорд-Бинет, той публикувал своя нов тест за интелигентност, познат като Скала на Векслер за измерване на интелигентността при възрастни (Wechsler Adult Intelligence Scale (WAIS)) през 1955 г.
Векслер, също така, създал два различни теста за специално за деца: Скала за интелигентност на Векслер за деца (Wechsler Intelligence Scale for Children (WISC)) и Скала на Векслер за измерване на интелигентност в подготвително и начално училищно ниво (Wechsler Preschool and Primary Scale of Intelligence (WPPSI)). Версията на теста за възрастни е преработена след първото ѝ излизане и сега е позната като WAIS-IV.
WAIS-IV
WAIS-IV съдържа 10 подтеста, заедно с 5 допълнителни теста. Тестът дава резултати от 4 големи дяла на интелигентността: разбиране на говор, възприятия, работна памет и бързина при обработване на информация.
Тестът предлага два широкообхватни резултата, които могат да се използват като обобщение за обща интелигентност. Резултатът от пълната скала на IQ тестът съчетава представянето от всичките 4 основни тестове, а Общият индекс на способността се основава на точките от шест подтеста.Точките от подтестовете на WAIS-IV могат да помогнат да се идентифицират проблеми с ученето, например в случаи, където нисък резултат в едни сфери, съчетан с висок резултат в други сфери може да означава, че индивидът има затруднения с ученето.
Вместо оценяването да е базирано на реална възраст и умствена възраст, WAIS сравнява резултата на тествания с този на други хора в същата възрастова група. Средният резултат е 100, с две трети от резултатите, намиращи се в нормалния диапазон между 85 и 115. Този метод на оценяване се е наложил като стандарт при тестовете за интелигентност и също така се използва при модерната преработка на теста Станфорд-Бинет.
Превод за Център за детско развитие: Виктория Ценова
Източник и снимка: https://www.verywellmind.com