Децата трябва да прекарват поне три часа на ден навън, при това най-добре оставени да се занимават сами, препоръчва терапевтът Анджела Хенскъм.Често е трудно да изведем децата навън, без да не отправим предупреждения като това да се пазят и да не се цапат. Според доктор Хенскъм, когато им е дадено време и свобода, децата съвсем естествено се занимават с дейности, от които телата им имат нужда, независимо дали ще бъде скачане, копаене, въртене или висене с главата надолу.Доктор Хенскъм от Ню Хемпшир е автор на книгата „Балансирани и боси: как неограничената игра навън прави децата силни, уверени и способни“.
„Най-големият ми съвет е просто да дадете на децата време и място за игра навън всеки ден“,
казва д-р Хенскъм в предаването Calgary Eyeopener по радио Си Би Ес.
„Имам лекторски ангажименти по целия свят. Чувам, че преди 30 години хората са прекарвали пo 4-6 часа в игри навън. Сега това време е намалено до порядъка на 45 минути до час и половина.“
Според д-р Хенскъм игрите на открито са изключително важни за развитието на сила, концентрация и добро равновесие.Деца, които играят повече навън са с по-малка вероятност да имат проблеми в общуването с връстниците си.Д-р Хенскъм разказва, че през годините в работата й с деца е виждала драматични промени в поведението им, които тя отдава на промяната в начина, по който те играят.Нейната практика показва, че децата днес са много по-слаби от преди и имат по-лошо равновесие. Някои са подложени на клинично лечение, защото не могат да седят правилно на стол и са непохватни.
Д-р Хенскъм споделя, че разговаря с учители, които наблюдават все повече случаи на деца, неспособни да внимават в час, а на площадката навън трудно контролират силата си, например играейки на гоненица.
“Всяка по-драстична промяна на околната среда води до промяна в развитието на детето“, казва д-р Хенскъм.
„Моята препоръка е да направите каквото можете, за да оставите децата да играят минимум три часа навън.“
В интервю пред гост- водещият Роб Браун в предаването Calrgary Eyeopener д-р Хенскъм разказва за всички тези проблеми.
В: Защо мислите, че проблемите са свързани с липсата на игра навън?
О: Всъщност, има много връзки. Децата, които играят навън, имат достатъчно време и място да се движат в различни посоки.
Според едно проучване децата прекарват средно по девет часа на ден в седнало положение. Караме ги с кола до училището, където те седят с часове.
Обикновено получават домашна работа. Когато бях малка, домашната работа се състоеше от един лист и след това бяхме навън, докато се стъмни.
Сега децата получават домашна работа, върху която трябва да работят с часове, или родителите ги карат от едно извънкласно занимание на друго, така че те постоянно са в седнало положение.
Във вътрешните ни уши има малки сетивни клетки и ние всъщност трябва да се движим бързо в различни посоки, да се въртим в кръг. Трябва да се обърнем с главата надолу, да се движим по различни начини, за да може течността във вестибуларния апарат да се движи и да развива вестибуларната ни система.
Това чувство е чувството за равновесие и то е ключът към останалите сетива. Ако то не функционира правилно и ако продължаваме да ограничаваме движенията си, това би имало последствия за цялостния ни организъм.
В: Могат ли децата да си набавят необходимото движение чрез организиран спорт?
О: Някои движения могат да бъдат осигурени във футбола, например. В повечето случаи обаче позицията на тялото е изправена. Децата просто бягат, но не се обръщат надолу, не се търкалят, не сменят посоките на движение достатъчно.Най-хубавото в играта навън е, че неврологичната система на детето търси по естествен път сетивните движения, които са необходими. Така че, ако детето има нужда да се върти в кръг, то ще го направи и ще се опита да запази равновесие.
Тогава ние казваме „не се върти, ще ти се завие свят, престани“, като по този начин се превръщаме в пречка за организирането на сетивата на детето.Ограничаваме движенията на децата на площадките дори по време на училищните междучасия.Казваме им, че не могат да лягат по корем на люлките, защото е опасно. Не може да стоят прави на люлките, не може да скачат от тях, не могат да се въртят.Всъщност използваме точно тези движения в клинични условия, за да лекуваме децата и да помагаме на сензорната интеграция или организирането на сетивата.Тази основа е нужна на децата, за да могат да внимават в училище.
Интервюто е редактирано.
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Мариела Комитова
Източник: https://www.cbc.ca