Когато бях в началното училище, имахме страхотна площадка за игра. Наричахме я „голямата играчка“. Беше масивна дървена крепост. Едната страна имаше много редове маймунски пръчки и рингове. Имахме лостове, на които можехме да се люлеем и да висим с главата надолу. Имахме множество пързалки, гуми за катерене, мостове за преминаване, пожарни стълбове и това беше идеалната структура за игра. Връщала съм се след това в същото училище и вида на детската площадка почти ме накара да се разплача. Не съм сигурна, дали сегашната площадка заема и една четвърт от предишната като размер. Сега има няколко ниски пързалки, много малко за съоръжения за катерене, няма рингове, лостове, на които да се люлееш. Да, безопасно е, но също и много скучно.
Така че за мен не е изненада да виждам нарастване на случаите на деца с ХРНВ (англ. ADHD) и затруднения с ученето, както и да виждам деца, които се справят отлично в училище, но твърдят, че е скучно. Свободната игра на детските площадки стимулира вестибуларната система.
Вестибуларната система, разположена във вътрешното ухо, отговаря за баланса и координацията. Карол Сток Крановиц в Out of Sync Child, казва: „Вестибуларната система ни казва къде се намират главите и телата ни спрямо повърхността на земята. Казва ни дали сме изправени, надолу с главата или под наклон, както и дали предметите се движат или са неподвижни спрямо нашето тяло. Също така ни информира къде отиваме и колко бързо, както и дали сме в опасност или на спокойно място.“
С намаляването на играта, случващо се между нарастващото време пред екрана и прекомерната необходимост да се направят детските площадки „безопасни“, вестибуларната система на децата не получава движението, необходимо за правилното развитие. Деца с недоразвита вестибуларна система „не функционират правилно, което им пречи да се приспособяват, да преценят, да се координират или да установяват адаптивно усещане за баланс и движение“, казва Крановиц.
Оборудване на площадките
За щастие, в някои паркове все още има от старите оборудвания за детски площадки. Така че нека видим кои са видовете движения, от които вестибуларната система има нужда и кои са катерушките, които ги предоставят.
Люлеене
Люлките са очевидният избор за тази категория. Люлки се намират във всякакви форми и размери – от класически люлки до люлки, направени от гуми, и хамаци. Люлеещото движение кара течността във вътрешното ухо да се движи и в същото време люлките могат да се използват по различни начини. Децата могат да седят на тях или да лягат по корем върху тях. Честно казано, начините, по които децата ги използват, са почти толкова креативни, колкото и самите те. Люлеещото движение може да успокои свръхактивното и развълнувано дете или да стимулира такова, което е по-мързеливо.
Маймунските лостове също са подходящи за люлеене. Начинът, по който ръцете трябва да се редуват, също е добър за насърчаване на координацията. Друго необичайно оборудване, е търкалящ се варел. Това е гигантска тръба, на която децата могат да се качват и просто да се люлеят напред-назад или пък също могат да го движат и търкалят по стени. Този уред е доста универсален, а затвореното пространство в него се харесва на нашите сензорно чувствителни приятели, които копнеят за сигурна среда.
Балансиране
Някои детски площадки имат балансиращи греди или камъни за преминаване. Тестването на баланса е единственият начин на телата да се научат на по-добър баланс. Подобреният баланс може да помогне на детето да седи изправено на стола си по-добре, така че да прекарва по-малко време с главата на бюрото си. При липса на балансираща греда или друго оборудване, може да използвате дъска за баланс или бордюра около зоната за игра, а децата ще се радват да видят как се включвате в игрите, докато ги насърчавате да опитват.
Скачане / подскачане
Батутите не са често срещано оборудване в парковете, но са често срещани в дворовете на къщите, а батут-парковете стават все по-популярни. Така че, ако не сте любител на идеята да имате батут в задния двор, винаги може да отскочите до някои от тези центрове за забава. Някои такива паркове имат също трасета с препятствия, които са идеални за насърчаване на уменията за ловки движения. Или просто можете да купите малък батут за фитнес, който може да се използва в хола. Швейцарските топки също са добри за подскачане, за различни движения и баланс.
Въртене
Въртенето е движение, което повечето деца търсят сами. Те се въртят с разтворени ръце на открити пространства, търкалят се по хълмове, въртят се на офис стола ви (дори и аз се признавам за виновна за това от време на време). Няма много, но в някои паркове все още се намират типичните детски въртележки, където няколко деца тичат в кръг, докато скоростта им е подходяща да скочат на въртележката и да се повозят. Това определено ще раздвижи течността на вътрешното ухо.
Катерене
Катеренето тренира тялото да бъде осъзнато спрямо заобикалящата го среда и тества тежестта и силата срещу гравитацията. Наистина е чудесно, че много от новите площадки имат стени за катерене. Те са страхотни за практикуване на катерене и стимулиране на въображението. Стъпала, стълби и стени с въжета за катерене са подходящи за развитието на вестибуларната система на децата. Дори все повече домове се обзавеждат със стени за катерене в някоя свободна стая.
Единствено не забравяйте да наблюдавате децата. Внимавайте и да не прекалите със стимулацията, защото това може да предизвика възбуда и безпокойство. Ползите от детските площадки обаче са безкрайни и много малко деца получават достатъчно от това.
Източник: https://ilslearningcorner.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Елисавета Тодорова