Един от най-честите въпроси, който ми задават, тъй като съм професионален говорител и защитник на аутистите, е какви проблеми имам с комуникацията. Вторият въпрос се отнася за предишните ми сривове, дължащи се на пренасищане на сетивата.
Тъй като не проговорих до три годишна възраст, хората мислят, че голямото ми предизвикателство е комуникацията, но всъщност е дисфункция на сетивните възприятия. Главните предизвикателства бяха силните звуци, студеното време, ярките светлини и невъзможността да бъда къпан до 18 месеца, поради усещането на водата върху кожата ми. Въпреки това, най-голямото предизвикателство за родителите ми бяха моите емоционални сривове.
Пътят на преодоляването на тези препятствия беше изключително дълъг и подкрепен от професионален терапевт. Огромни благодарности за моите родители, които ми помогнаха много. Днес нямаше да съм това, което съм, без тях.
Искам да споделя 10 неща, които ми помогнаха по време на сривовете като дете с аутизъм с надеждата, че могат да помогнат и на вашето дете…
- Намерете подбудителя. Подготовката е ключът към предотвратяването на сривове. Когато знаеха, че ще излизам на обществено място, родителите ми взимаха дълги дрехи, в случай че навън стане ветровито. Също така винаги имаха под ръка и слънчеви очила.
- Създайте зона за тишина и спокойствие у дома. Родителите ми организираха един ъгъл в стаята, където поставиха телевизор и някои от любимите ми играчки. Така, когато преживявах срив, имах неща, които ме караха да се чувствам комфортно.
- Не ме наказваха, когато имах срив. Виждал съм родители, които се опитваха да дисциплинират детето си, когато преживява срив. А причината за това бяха грубите погледи на хората около тях. Моите родители игнорираха възможно най-много тези погледи и ме караха да се чувствам обичан.
- Лично пространство, стига да не се самонарахявах. Като дете обичах да стоя далеч от родителите си, което ги притесняваше, защото те искаха винаги да съм наблизо до тях. Това което осъзнаха обаче, е че ми е необходимо пространство и ми даваха възможност да се отдалеча на няколко метра разстояние, когато имах срив.
- Задаване на въпроси. Когато започнах да говоря, родителите ми постоянно ме питаха от какво имам нужда, когато преживявах срив. А това значеше много за мен.
- Обясняване на разликата между недоволството и срив.Разбирането е изключително важно. За това и съм на мнение, че хората с аутизъм трябва да знаят за тяхната диагноза още на ранна възраст, за да научат за силните си страни и за предизвикателствата пред, които ще бъдат изправени.
- Да бъдат с мен, когато имах срив. Понякога това означаваше просто да лежат с мен на земята, докато преминава срива ми, само за да чувствам, че те са до мен.
- Музика. Винаги е имало нещо успокояващо в музиката за мен. Въпреки че няма да спре срива, чувствах се малко по-спокоен, когато любимите ми песни звучаха на фон.
- Визуализации. Като дете бях обсебен от видео игри и Gameboy и малък телевизор наблизо определено ми помагаше да преминава през срива.
- Напомнянето, че не съм сам. Това беше най-важното за мен. Разбирането, че такива сривове се случват на много хора в нашето общество, ме караше да се чувствам като част от общност, а не като чужденец. Значеше много. Обичам родителите си толкова много за това, което са направили за мен.
Днес не преживявам сривове, но все още се боря със сетивни предизвикателства, когато стане въпрос за несигурност (когато някой ме докосне изненадващо, или има самолет, който преминава над апартамента ми и др.).
Какви са нещата, които помагат на вашите деца?
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Цветелина Томова
Източник: https://www.autismspeaks.org