Кое е по-важно при определяне успеха в живота – да се учим от книгите или да се учим от живота? Това е въпрос, който е в основата на важен дебат, противопоставящ относителната важност на когнитивната интелигентност (IQ) и емоционалната интелигентност (EQ).
Привържениците на т.нар. „книжен ум“ се придържат към тезата, че коефициентът на интелигентност играе основна роля при определяне нивото на справяне в живота. Опонентите им, които защитават значението на житейския опит, биха предположили, че емоционалната интелигентност е по-важна. А къде е истината?
Да разгледаме дебата между IQ и EQ
В своята книга, Емоционалната интелигентност, авторът и психолог Даниел Гоулман предполага, че EQ всъщност може би е по-важен от IQ. Защо това е така? Някои психолози смятат, че стандартните показатели за интелигентност (т.е. IQ резултатите) са твърде тесни и не обхващат целия спектър на човешкия интелект.
Психологът Хауърд Гарднър например, предполага, че интелигентността не е просто някаква способност. Вместо това, той смята, че в действителност съществуват множество видове интелигентност, а хората от своя страна имат силни страни в различни области. Вместо да се съсредоточат върху една конкретна интелигентност, обикновено наричана g фактор, някои експерти смятат, че способността за разбиране и изразяване на емоции може да играе същата, ако не и по-важна роля в това как хората се справят в живота.
Разлика между IQ и EQ
Как IQ и EQ могат да бъдат измервани и тествани? Коефициентът за интелигентност или IQ, е числова стойност, получена от стандартизиран тест за интелигентност. При първите тестове от този вид, резултатите се изчисляват, като умствената възраст на индивида се разделя на хронологичната му възраст и след това се умножава по 100. Така, дете на умствена възраст 15 години и хронологична – 10, ще има IQ равно на 150.
В днешно време, резултатите от повечето IQ тестове се изчисляват сравнявайки резултата на конкретния участник със средните такива на други хора от същата възрастова група. Коефициентът за интелигентност представя способности, като:
- Визуално и пространствено възприятие;
- Познаване на света;
- Умствени разсъждения;
- Работна и краткосрочна памет;
- Количествени разсъждения.
Емоционалната интелигентност (EQ) касае способността на човек да възприема, контролира, оценява и изразява емоциите си. Изследователи като Джон Майер и Питър Саловей, както и писатели като Даниел Гоулман, са хвърлили светлина върху емоционалната интелигентност, превръщайки я в гореща тема в области от управлението на бизнеса до образованието. EQ акцентира върху способности като:
- Идентифициране на емоциите;
- Оценяване чувствата на другите;
- Контролиране на собствените емоции;
- Възприемане чувствата на другите;
- Използване на емоциите за улесняване на социалната комуникация;
- Отношение към останалите.
От 90-те години насам емоционалната интелигентност се трансформира от полузатъмнена концепция, срещана само в академичните списания до общопризнат термин. Днес, може да си купите играчки, за които се твърди, че помагат за повишаване емоционалната интелигентност или да запишете децата в специализирани програми за социално и емоционално обучение (SEL). В някои училища в Съединените щати то е задължителна част от учебната програма.
Кое е по-важно?
В началото IQ се разглеждаше като определящ фактор за успеха. Предполагаше се, че на хората с висок коефициент на интелигентност е предопределен живот на постижения и успехи, а изследователите дискутират дали интелигентността е плод на гени или околната среда (дебатът природа срещу възпитание). Някои критици обаче започнаха да осъзнават, че високата интелигентност не винаги е гаранция за успех в живота. Освен това, се смята, че това е твърде тясна концепция, за да обхване напълно широкия спектър от човешки способности и знания.
IQ все още се смята за важен елемент за успеха, особено, когато се отнася до академичните постижения. Хората с високо IQ обикновено се справят добре в училище, често печелят повече пари и се смята, че живеят по-здравословно. Днес обаче, експертите са на мнение, че IQ не е единственият определящ фактор за успех в живота. Влияние оказват набор от различни качества, сред които и емоционалната интелигентност. Много компании прилагат обучения по емоционална интелигентност и използват EQ тестове като част от процеса по подбор на персонала. Проучванията показват, че хора с развит лидерски потенциал са с по-силно развита емоционална интелигентност, което предполага, че високият EQ е важно качество за бизнес лидерите и мениджърите.
Може ли да се научим на емоционална интелигентност
Ако емоционалната интелигентност е толкова важна, може ли да се изучава или засилва? Според един мета-анализ, който разглежда резултатите от програми за социално и емоционално обучение, отговорът на този въпрос е еднозначен – да. Изследването е установило, че около 50% от децата, обучаващи се по програми за социална и емоционална интелигентност, показват по-добри резултати. Предполага се, че тези програми са довели до по-нисък процент на прекъснали обучението си ученици, увеличено посещение в училище и по-малко проблеми с дисциплината. Стратегиите за преподаване на емоционална интелигентност включват възпитание на характера, моделиране на позитивно поведение, насърчаване на хората да мислят за това как се чувстват другите и намиране на начини да бъдат по-съпричастни към околните.
В заключение
Успехът в живота е резултат от много фактори. И IQ, и EQ оказват своето влияние върху цялостния успех, подобно на здравето и щастието. Вместо да се фокусираме върху това кои фактори имат по-доминантно влияние, най-голяма полза може да донесе обучението за подобряване уменията в множество области. В допълнение към укрепването на когнитивните способности, като памет и умствен фокус, можете също да придобиете и подобрите своите социални и емоционални умения.
Източник: https://www.verywellmind.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Татяна Христова