Повече от 15% от хората в световен мащаб имат дислексия. При голяма част от тях дислексията е съпътствана от някаква форма на дефицит на вниманието. В САЩ повече от 30 млн души имат дислексия, във Великобритания – повече от 6 млн, в Канада – над 3 млн. За България за съжаление липсва точна статистика за хората с дислексия, но дори в държавите, в които официалните цифри показват малък процент, това обикновено се дължи на липсата на диагностика.
Данните показват, че дори в държави като Великобритания, където подкрепата за деца с дислексия е на доста по-високо ниво от България, над 80% от учениците остават недиагностицирани, а семействата са принудени да плащат сериозни суми, за да достигнат до необходимите специалисти, обследване и терапевтична подкрепа. За децата с по-нисък социален статус последствията от липсата на ранна интервенция могат да бъдат пагубни.
В същото време липсва ясен ангажимент от страна на образователната система да разпознае и подкрепи децата с дислексия. Образователните програми не са адаптирани и съобразена с нуждите на децата с обучителни затруднения, така че да гарантират постигането на добри резултати в училище. Дори и децата, които биват диагностицирани, не получават необходимата в пълен обем подкрепа по време на учебния процес.
“В училище просто мислеха, че той учи по-бавно.”
Джейк, 11 годишният син на Никола, е бил диагностициран с дислексия когато е бил на 6 години, след като семейството му е платило солидна сума за оценяване, защото училището му е не е могло да го диагностицира, докато не стане на 8 години. Тя каза: “До този момент беше много трудно. Не се справяше много добре в училище, а те мислеха, че просто учи по-бавно. След като вече имахме официалната диагноза, всичко се изясни.” Майката описва своя опит като “напълно изтощителен” и казва, че макар училището на Джейк да е оказало някаква помощ, поради липса на финансиране, тя не е била на нивото, от което е имал нужда. Тя каза, че като резултат е трябвало да похарчи хиляди паунди за частни учители да работят с него в и извън класната стая.
“Учителите не са квалифицирани да обучават деца с дислексия… така че става много, много скъпо и почти непосилно за едно обикновено семейство,” каза майката. “Знам, че Джейк има нужда от това внимание, за да постигне прогрес и той процъфтява благодарение на нашите усилия.”
Въпреки, че повечето училища са задължени по закон да идентифицират ученици с дислексия, в действителност диагностицирането рядко е вариант за тези, които не могат да си позволят да платят на частно. Много семейства обаче, нямат финансовата възможност да осигурят диагностика и терапевтична подкрепа на децата си, а това ги лишава от шанса да развият своя потенциал.
Образователна система е в ущърб на ученици с това състояние. Резултатът е, че такива младежи имат значително по-слаби резултати от връстниците си, а често се случва да развият емоционални затруднения и разрушително поведение. Много малко училища разполагат с квалифицирани кадри, които могат да диагностицират дислексия и да предоставят специализирано оборудване за помощ на тези деца. Някои от тях използват специални химикали за помощ при четенето на въпроси, алтернатива на писането и предпазителите за уши, които блокират страничния шум, също така и ментори по дислексия, с които учениците да говорят.
Специалистите по приобщаващо образование казват:
“За някои деца е толкова разочароващо да знаят от какво имат нужда, но да им е трудно да го запишат на лист хартия. Когато вече са диагностицирани и са наясно, че причината не е, че са неадекватни, това напълно променя тяхната представа за ученето.”
За много деца с дислексия е необходимо адаптиране на формата на провеждане на изпити, така че те да могат да демонстрират своя потенциал и реални знания.
Според закона за приобщаващото образование в България, учениците със специални образователни потребности имат право да ползват определени улесненията по време на изпит, като:
- осигуряване на удължено време за провеждане на изпити;
- провеждане на изпита с помощта на материали на брайлов шрифт или на уголемен шрифт, с помощта на компютър или на компютър със синтетична синтезаторна реч или
- провеждане на устен изпит;
- осигуряване на учители консултанти;
- самостоятелна зала по преценка на екипа за подкрепа за личностно развитие;
Макар че не винаги учениците и техните родители са запознати с правата им да използват тези улеснения, те все пак са предвидени в нормативната уредба. Въпреки това е нужно още много да бъде променено в образователните възможности за децата с обучителни затруднения. В дългосрочен план би било оптимално всяко училище да разполага със специалист, който може да диагностицира дислексия или други обучителни трудности, да развива стратегии за подкрепа и да обучава колегите си.
“Това, което правим в момента е да чакаме децата да се провалят, за да се намесим. Намесваме се тогава, когато те вече са се провалили и са назад от съучениците си и в учебния план. Ако има хора в училищата, които да идентифицират проблема навреме, тогава спестяваме дългия период на наваксване, за да стигнат децата там, където трябва да са.”
– казват от Британската Асоциация по Дислексия.
Статията е адаптирана за България от Център за детско развитие “Малки чудеса”.
Данни за ситуацията, извън България са използвани от материали на BBC, превод Ирина Иванова.