Синдромът на хиперактивност и дефицит на вниманието влияе на възможността на човек да се фокусира върху дадена работа или проект. Вниманието на хората с ХАДВ е разпокъсано, което кара останалите около тях да се чувстват сякаш само им губят времето.
Независимо дали сте родител, близък или учител на дете с ХАДВ, ето какво не работи – и няколко полезни съвета, които работят.
Неефективна стратегия 1: Предположението, че ХАДВ е проблем в мотивацията
Според Марк Бертин, доктор по медицина, сертифициран педиатър по поведенческо развитие и автор на книгата „Семейното решение на ХАДВ“ („The Family ADHD Solution“), някои хора смятат, че децата с ХАДВ са просто мързеливи или им липсва мотивация да работят усърдно. „Има едно скрито – или не толкова – мнение, че ако децата се стегнат и полагат повече усилия, всичко ще бъде наред“, казва д-р Бертин.
Но, както казва той, ХАДВ е „не по-малко неволно от разстройство на ученето, физическо увреждане и дори астма или диабет“. ХАДВ влияе на изпълнителните функции, пречи на контролирането на импулсивността, организацията, фокуса, планирането и разпределянето на време.
Всъщност, децата с ХАДВ често работят по-усърдно от останалите. „Реално, и родителите, и децата, които си имат работа с ХАДВ, вероятно са изтощени от почти постоянното усилие, което полагат за да компенсират проблема.“
Неефективна стратегия 2 : Избягването на термина ХАДВ
Някои родители се притесняват, че като използват термина ХАДВ, по някакъв начин ще наранят децата си или ще се появи някаква стигма, отбелязва Роберто Оливардиа, докторант по психология, лекуващ ХАДВ и клиничен инструктор във факултета по психиатрия в Харвард. „От друга страна, ако вие не им обясните какво е ХАДВ, някой друг ще го направи“, казва той. И, за съжаление, съществуват много вредни митове относно ХАДВ.
Неефективна стратегия 3: Снижаване на очакванията
Децата с ХАДВ не са прокълнати и не им е писано да не постигнат успех. Както казва Оливардиа „Какво щеше да стане, ако майката на Майкъл Фелпс беше снижила очакванията си за това какво ще постигне синът ѝ? Ами ако родителите на Томас Едисън бяха послушали съвета на учителите му, че той е „твърде глупав, за да учи“?“ Децата с ХАДВ могат да бъдат успешни студенти и да имат продуктивни кариери. „Ключът е в това да бъдат съзнателни и стратегически насочени, да получават подходящите медицински грижи и подкрепа и да бъдат насочвани към това, което ги вълнува.“
Неефективна стратегия 4: Очакването децата сами да се оправят
На децата с ХАДВ им е трудно да взимат решения и да планират. Така че, това да чакате те сами да намерят решението не помага, казва Бертин. За децата, включително за тийнейджърите, е важно да работят заедно с родителите. Според него, терапевтичните интервенции, които не включват родителите, могат да забавят прогреса.
„Родителите не са причина за ХАДВ и не правят нищо грешно само, защото детето се държи лошо, но в същото време са движещата сила към промяната“,
казва той.
Неефективна стратегия 5: Премахване на почивката или времето, прекарано навън
Понякога родителите и учителите наказват децата с ХАДВ, като ограничават почивките им и времето, прекарано на открито. Но това е лоша идея. Когато едно дете е хиперактивно или се държи лошо, тичането навън всъщност помага, казва Оливардиа. Според проучванията, когато децата с ХАДВ прекарват време сред природата, те са по-спокойни, повишават концентрацията си и спазват указания.
Неефективна стратегия 6: Разчитане изцяло на медикаменти за лекуване на всичко
Медикаментите са много ефективни в лекуването на ХАДВ. Но те не работят при всички. „Организмите на някои хора не ги понасят, а други не искат да ги приемат.“, казва Бертин. Коморбидните диагнози, които са често срещани при ХАДВ, като тревожни разстройства или разстройства на ученето, не се влияят от тези медикаменти, казва той. Те не елиминират проблемите с изпълнителната функция.
„Само един цялостен, мултидисциплинарен подход към ХАДВ може напълно да се справи с ефектите на това сложно медицинско разстройство“,
казва той.
Неефективна стратегия 7: Вярата във всичко, което прочетете (или чуете)
Митовете за ХАДВ съществуват в изобилие. И могат да нанесат големи вреди. Например, митът, че лошото родителство причинява ХАДВ, може да откаже родителите от това да търсят медицински грижи, казва Бертин. „Те избягват лечението, защото се притесняват, че ще бъдат критикувани за това, че дават медикаменти на децата си, въпреки, че никой не съди семействата, които го правят, когато лекуват някоя инфекция с антибиотици.“, казва той.
Неефективна стратегия 8: Да казваме на детето да спре да нервничи
Нервниченето всъщност помага на децата с ХАДВ да се фокусират, казва Оливардиа. Например, може би детето ви дъвче дъвка или клати крака си.„Целта трябва да е намирането на нервен навик, който да не пречи на останалите, а не премахването на нервниченето изцяло.“, казва той. Оливардиа споменава книгата „Нервничене за концентрация“ („Fidget to Focus“), която разкрива науката на нервниченето.
Неефективна стратегия 9: Игнориране на вашите нужди
ХАДВ не засяга само човекът, на когото е поставена диагнозата. Според Бертин, той засяга цялото семейство. „При родителите на деца с ХАДВ са отчетени по-високи нива на стрес, безпокойство, депресия, брачни проблеми, разводи и липса на самочувствие в родителските уменията.“, казва той. Грижете се добре за себе си и потърсете помощ от професионалист, когато се налага. „Трябва да се грижим за себе си, за да можем да следваме дългосрочните си планове, да бъдем гъвкави във вземането на решения и да останем възможно най-мъдри и спокойни през деня.“
Стратегии, които работят при деца с ХАДВ
Образовайте децата си относно ХАДВ.
Нека знаят, че това е просто начинът, по който мозъкът им е устроен, казва Оливардиа. „Това има както предимства, така и недостатъци и капани, като всеки един мозък“. Кажете им за всички преуспели хора с ХАДВ.
Фокусирайте се върху изпълнителните функции
Според Бертин, въпреки името си, ХАДВ стига отвъд вниманието, хиперактивността или импулсивността. Отново, това е разстройство на изпълнителната функция. (Написал е изчерпателен труд на тази тема.) Затова, когато размишляваме относно предизвикателствата пред едно дете, той съветва да си зададем въпроса: „Каква може да е връзката им с изпълнителната функция?“. „От това да не предават проектите си, до това да реагират прекалено бурно, когато са ядосани, до проблеми със съня и преяждането, това да познаете въздействието на ХАДВ ще позволи извършването на едно по-целенасочено и ефективно планиране.“
Фокусирайте се върху позитивното
Позитивната обратна връзка е важна за създаването на добра представа за себе си при децата, казва Бертин. Хвалете децата си за малките успехи, включвайте ги в приятни занимания и използвайте системи за възнаграждаване вместо наказания, когато е възможно. Това не означава да пренебрегвате лошото поведение, да не решавате проблемите или да не им помагате в извършването на определени задачи. Това означава да наблегнете на позитивното. „Съобразяването с това на какъв етап от развитието е детето и наблягането на позитивните неща повишават мотивацията му в дългосрочен план, самочувствието и доброто му състояние.“, казва Бертин.
Източник: https://psychcentral.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Габриела Георгиева