Като повечето майки си представях бремеността и раждането в розово…до мига, в който съдбата не реши да ме срещне с моего бебе по- рано от очакваното. Когато съпугът ми и аз излязохме от родилния дом, след раждането на дъщеря ни, не изглеждахме като типичните родители на новородено. Другите двойки внимателно носеха малки вързопчета, докато ние държахме само багажа ми от родилното и помпа за цедене на кърма. Моята перфектна бременност приключи в 31 г.с., а нашата дъщеря беше в интензивно неонатологилчно отделение заобиколена от други преждевременно родени и звуци на машини, които ги държаха живи.
Днес дългият път, който извървяхме е зад гърба ни, но всичките тези години бяха съпътствани от липсата на местенце, където да открия „братя по оръжие“, с които да поплачем или да се посмеем заедно…и не само. Липсваше ми информация как и дали ще мога да кърмя малката ми принцеса. Нямах ни най- малка представа какво да правя , когато вече сме си у дома. Това е момент, в който родителите не знаят накъде да поемат, а умовете им са неспособни да обработят морето от информация в интернет. Да ходим или не на ортопед, офталмолог, невролог и прочие специалисти? Да слагам или не, кога и как ваксини? Какви терапии са подходящи за моето дете? Кога и как да го захранвам? И още, и още въпроси, които се блъскат в главата на всеки родител.
Точно в тези моменти силна опора би бил един семеен център в подкрепа на родителите и техните недоносени деца, какъвто е и „Малки чудеса“. Изключително съм щастлива, че това място вече е факт и ще помогне на повече родители по- лесно да преминат през пътя на ужаса, самообвиненията и въпроса „А сега накъде?“.
За наше щастие всичко с дъщеря ни мина добре и сега тя е един порастнал герой, но когато си родила преждевременно, решението да имаш друго дете може да бъде много трудно. Минаха 7 години, а аз все не бях готова. Но се случи и тогава си казах „Дума и да не става, не мога да имам друго дете!“. Обзе ме чувство на паника, страх, яд че не сме се пазили добре. Не можех да допусна, че може отново да прежвиеем същото. Но съдбата си знае работата. Втората ми бременност ми се стори ужасно дъъълга, с чести прегледи, терапия и изследвания. Много ме беше страх, но и двамата с мъжа ми вярвахме, че всичко ще бъде наред. „Резултатът“ от поетия риск сега се смее до момент. И тук отново осъзнавам, че щеше да ми е много по- спокойно и центъра съществуваше.
Петя Банкова,
юрист, доброволец към фондация „Нашите недоносени деца“,
майка на Диляна, родена в 31 г.с. 1640 гр.
