Проучвания показват, че децата, използващи твърде много технологии, тръгват на училище без да могат да държат молив или да режат с ножици. В тази връзка предлагаме няколко съвета за родителите.
Макар че смартфоните са добри детегледачки и биберони за отегчени или плачещи деца, те могат да ги лишат от възможността да развият необходимата сила на захват на ръцете, за да държат молив, да режат с ножица или да изпълняват други функции, които десетилетие назад деца на тяхната възраст са изпълнявали съвсем лесно.Нов доклад на фондацията Heart of England NHS Trust отчита, че децата влизат в класните стаи недобре подготвени за писане и други дейности, които изискват развита мускулна сила на пръстите.
Лекарите – педиатри, отговорни за този доклад, посочват като причина технологиите и липсата на традиционни дейности, с които малките деца често са се занимавали преди, като нанизване на мъниста, оцветяване и други забавления.
“Децата, които идват в училище, вземат молив, но все по-често не могат да го държат, защото нямат основните умения за движение”,
споделя пред Гардиън д-р Сали Пейн, педиатър и терапевт от фондацията на Heart of England NHS Trust.
Пейн посочва като причина за загубата на двигателни умения замяната на конструкторите с таблети.
„По-лесно е да дадете на дете iPad, отколкото да го насърчавате да се занимава с игри, в които използва мускулите, като да строи блокове, да реже и лепи или да тегли играчки или въжета. Поради това те не развиват основните умения, необходими за захващане и държане на молив.“
В най-ранните етапи на развитие този неуспех може да бъде определящ за децата през цялото им детство, ако не се работи върху него от учители, родители и професионалисти.
Слаби ръце, слабо развитие.
В свой доклад Британската здравна организация предава историята на 6-годишния Патрик, малко британско момче, което постъпва в началното училище без достатъчно мускулна сила, необходима, за да държи правилно молив. Майка му Лаура счита, че причината е, че му е позволила твърде много време да използва технологии. „При ретроспективен поглед виждам, че съм предоставила на Патрик много повече време за игра с новите технологии за сметка на фактическо изключване на по – традиционните играчки.“ споделя тя пред Гардиън. „Когато тръгна на училище, от училището се свързаха с мен и изразиха притеснения.
„Той държеше молива както пещерен човек тояга, не можеше да го държи по никакъв друг начин и поради това не можеше да се научи да пише, защото нямаше възможност да движи молива дори с минимална прецизност.”
След 6 месеца работа със специалист по трудова терапия, Патрик успява да достигне нивото на връстниците си относно координационните умения.Мери Мейхън, специалист по трудова терапия с повече от 20 години опит в Алабама, също споделя, че наблюдава тези промени в детските способности през последните 10 години.
„Преди 10 или 15 години получавахме отзиви за деца със слаби ръце, които имат конкретна диагноза, независимо дали това е синдром на Даун, церебрална парализа, спина бифида. Сега получаваме отзиви за деца с такива проблеми и то с нарастващ брой, които нямат поставена диагноза. Те са просто средностатистически деца без никакви медицински причини, които биха довели до този проблем „,
каза тя пред Хелтлайн.
Все пак, Мейхън не бърза да хвърля цялата вина за загубата на фини двигателни умения върху по-голямото разпространение на технологиите. Вместо това тя казва, че друга промяна може да е повлияла на развитието на децата: лишаването на бебетата от време, което прекарват, обърнати върху коремчетата си.
„Преди около 30 години лекарите започнаха да казват, че бебетата не трябва да спят по корем поради SIDS (синдром на внезапна детска смърт) и това доведе до крайност – родителите си помислиха: „О, никога не бива да слагам бебето си на коремчето му“
– каза Мейхън. „Фините двигателни умения и сръчността в ръцете се развиват, когато бебетата са по корем и когато пълзят или протягат ръце“,обясни тя.
„Времето, прекарано по корем е наистина важно. Когато са будни и играят, е нужно да прекарват време по корем, за да развият гръбначните връзки и мускули, коремните мускули и сръчността в ръцете си. Това играе огромна роля за сръчността на ръцете. Като прибавите това, че не прекарват време по корем към използването на технологиите – когато сте в магазина, ще видите малки деца с телефон, вместо малка играчка – децата са лишени от време за развитие “, каза Мейхан.
Дали забавянето на развитието на децата е резултат от гледането на твърде много видеоклипове в YouTube или на твърде много време, прекарано по гръб в кошчето, все още не е ясно.Това, което е ясно, е, че родителите могат да помогнат на децата си в ранна възраст да получат по-добри условия за влизането им в началното училище и в по-късния етап от живота им.
Обръщение към родителите
Опасностите от твърде много време пред монитора могат да се разпрострат и отвъд захвата на ръцете.
Колин Карол, научен специалист по образователните въпроси, автор на „Закачени за монитора“ и специалист по проблемите по пристрастяване към монитора в детска възраст, казва, че днешните деца развиват проблеми със зрението и в резултат на увеличеното време пред мониторите.
„Трябва да се направят повече проучвания за да има категорични доказателства, но е ясно, че с течение на времето видеоигрите и използването на таблети и смартфони увеличават проблемите със зрението“,
каза тя пред Хелтлайн.
Днешните деца правят по-малко кардио тренировки във фитнеса и сред тях има по-висока степен на затлъстяване. Всъщност най-новите статистически данни за детското затлъстяване показват, че проблемът се влошава, а не се подобрява.
През 2015 и 2016 година 26 % от 2- до 5-годишните деца са с наднормено тегло, а почти 14 % са затлъстели.За сравнение от статистическите данни само преди две години – 2013 и 2014 г., само 9 % от децата от 2 до 5 години се считат за затлъстели.
„Децата не правят необходимите упражнения“, казва Карол. „Те вече не играят навън или не играят физически игри, защото остават пред мониторите.“
Карол твърдо вярва, че времето пред мониторите следва да бъде ограничено, както при големите, така и при малките деца, като това важи за деца от 18 месеца до 18 години.
„Повечето родители на малки деца са родени в 21 век, така че те са израснали с монитори, въпреки че средно са прекарвали по-малко време пред тях, така че те не подозират, че мониторите водят до тези последици“,
казва Карол. „Това изостря проблема, защото те не признават връзката. Те не намаляват времето пред монитора без препоръките на лекарите. Дори понякога и лекарските предписания нямат ефект, защото мониторите пристрастяват и са чудесна детегледачка. „
Карол препоръчва рязко и внезапно да ограничите ползването на смарт устройства от децата си.
„Боли, но това е пътят“, казва тя.
Задайте строги ограничения за времето, през което детето може да използва смарт устройство и изисквайте да отправи специална молба, за да му разрешите.
„Децата трябва да бъдат пред монитор едва след като са свършени всички други домакински работи и домашни задачи и са имали възможност да поиграят навън“,
каза тя. „Препоръчвам не повече от час на вечер пред монитор за деца преди започване на средно образование и два часа през почивните дни максимум. Родителите трябва да помнят, че в повечето случаи децата са пред монитор по цял ден и в училище. „
Както при всяка зависимост или навик, издърпването на таблета или смарт устройството от ръцете на вашето дете може да е трудно, но Карол препоръчва да бъдете твърди.
Това е най-добрият начин да предотвратите здравословните проблеми и да ги подготвите за успех и правилно развитие по-късно.
Според Карол,
„Ако през това време детето бъде ангажирано и насърчавано по подходящ начин към други занимания, ще има малко време за мързелуване пред монитора. Бъдете креативни, но задръжте позицията си. Пристрастеността към монитора не си отива сама. “
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Дияна Христова
Източник: https://www.healthline.com