Как да научим детето си да се възстановява след тежък ден (без да разрешаваме проблемите му)

Как да научим детето си да се възстановява след тежък ден (без да разрешаваме проблемите му)

Случвало ли ви се е да имате прекрасен ден, всичко да тече чудесно и неочаквано детето ви се прибира разстроено, разочаровано или ядосано и цялата чудност отива на вятъра?

Вероятно се изкушавате да оправите нещата на бърза ръка. Казвате на малкото си момиченце, че всичко ще се оправи, или на 11-годишния си син как да се справи със спречкването с приятел, или пък съчувствате на тийнейджъра си, който се оплаква, че учителят му го мрази.

Но колкото и да ви се иска да оправите ситуацията, не това е правилният ход.

„Родителите се чувстват толкова отговорни за настроенията и душевното състояние на децата си, че смятат за своя отговорност възможно най-бързо да оправят всичко“ – казва Уенди Моугъл, клиничен психолог и автор на „Блаженството на ожуленото коляно: как да отгледаме самостоятелни деца“ и „Гласови уроци за родители“. „Това отнема на децата възможността да бъдат кисели и ядосани след училище или в края на лагерния ден“. С други думи, когато се опитваме да оправим нещата вместо децата си, те не се научават да се справят сами с проблемите.

Една от причините децата да са разстроени, когато се приберат у дома, е, че домът е „сигурно място“ – казва Моугъл. Място, където се чувстват достатъчно уютно, за да си излеят всичко. „Цял ден са следвали куп правила. Били са любезни с всички учители. Това си е изтощителна работа.“
И когато се приберат у дома, казва тя, родителите им „проучват жестовете, израженията им и т.н., за да се уверят, че всичко е наред. Това, един вид, отнема на децата естественото им време за възстановяване.“

Понякога, разказва Роби Фокс, независим образователен консултант и сертифициран преподавател в училища за родители,

„децата просто имат нужда да си излеят нещо. Ако твърде бързо се намесим, проблемът започва да изглежда по-сериозен, отколкото всъщност е, или показваме на децата, че те не могат да се справят с него.”

Нейната препоръка е в такива ситуации да прибегнем до „отразяващо слушане“. Ето как: представете си, че детето ви се прибира разочаровано, тъй като е имало тежък ден, заради часа по математика. Родителят казва: „Леле, звучи сякаш днес математиката е била трудна.“ Тогава детето казва нещо друго, а родителят отразява чувствата му обратно към него. „Всеки път щом усетят, че са били изслушани, емоцията стихва и децата успяват да видят ситуацията такава, каквато е“ – казва тя.

„Тежко е да видиш дете, което е ядосано или разочаровано“ – признава Емъри Люс Болдуин, специалист по семейна терапия и сертифициран преподавател в училища за родители. “Но можеш да му напомниш”, казва тя, “че най-прекрасното чувство не продължава вечно, нито пък най-лошото”.
„Не искаме да проповядваме или да обучаваме децата си, особено когато са разстроени“ – казва тя. Можеш да кажеш, че съжаляваш, че се чувстват толкова зле в момента, или че разбираш, че са имали много тежък ден.

„Покажете, потвърдете, че това е само днес, това е сега. Не използвайте общи изказвания от типа „Съжалявам, че си така разстроен(а).“ или „Ужасно е, че мразиш училището.“ – съветва Болдуин. – Реагирайте така, че да помогнете на децата да чуят, че това не е нещо постоянно.“

Когато нейното 12 или 8-годишно дете е разстроено, Кара Шааф Уитмарш им напомня, че е „нормално да имаш тежък ден“ и след това си говорят как да направят „утре хубав ден“, като се съсредоточават върху нещата, които са ги разстроили. В разговор във Фейсбук тя пише: „Признаваме чувствата им (гняв, разочарование, тъга, ревност) и след това изготвяме план, за да им помогнем да се справят с тях.“

В този дух, Болдуин предлага да напомним на децата си, че могат да направят нещо, което ги кара да се чувстват по-добре. Понякога, когато децата (или дори възрастните) са разстроени или тъжни, им е трудно да си спомнят за веселите и положителни неща в живота. Можете да кажете, предлага Болдуин: „Забелязала съм, че обичаш да си играеш с кучето, когато се чувстваш така, или пусни си онази музика, която обичаш.“

Понякога проблемът е по-сериозен и изисква повече планиране, разговори с учители и прочие. Но много често тежкият ден е просто тежък ден.

Понякога полезно е „просто да помогнете на детето си да се сети за нещо, което го кара да се чувства по-добре“ – казва Болдуин.

Ролята на родителя тук е да помогне на детето си да създаде умения за разрешаване на проблемите. Фокс споделя, че е член на родителския съвет в един колеж. Там често се говори за студенти, които са взели 15 сложни курса, но същевременно не могат да се ориентират какво да правят на летището. „Нямат никакви умения за разрешаване на проблеми, нито необходимата упоритост.“

“И така, когато детето ви си забрави обяда у дома и това му се стори голяма драма, вашата задача е да му помогнете да си оправи настроението”, казва Фокс, “не просто да оправите нещата или да замажете положението”. „Това е все едно да положите основите на следващия по-сериозен проблем.“

Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Маргарита Тенева
Източник: https://www.washingtonpost.com