Аз имам 2 деца с увреждания, някои от приятелите ми също или самите те имат някакво затруднение. Въпреки че няма нещо, което да замени връзката ми с другите родители, откривам, че все повече разчитам на съвет от моите приятели с увреждания. Например, едното ми дете има церебрална парализа и аз се обръщам към приятелите ми с церебрална парализа за съвет, когато трябва да помогна на дъщеря ми и когато искам да говоря за проблеми, свързани с увреждания. Освен това имам добър приятел в аутистичния спектър и той е моят извор на информация за всичко, свързано с аутизма. Аз вярвам, че техните преживявания и това, че всъщност са с увреждания, ги правят експерти. Имам много да уча от тях и когато слушам предложенията им, ставам по-добър родител на моите децата.
Наскоро слушах разговор за децата аутисти и техните сривове. Родители обсъждаха най-добрия начин да помогнат на децата си. Моят въпрос беше: „Някой от вас питал ли е човек с аутизъм какво му е помогнало като дете и какво му помага сега?“
Така се свързахме с нашата аутистична общност и също с моята приятелка Карлайл, която има група за подкрепа на аутизма и може да ми помогне да достигна до други възрастни с аутизъм. Ние попитахме: „Възрастни с аутизъм, какъв съвет бихте дали на родителите, когато стане дума за сривове? Какво помогна на вас? От какво се нуждаехте?“
Това бяха техните отговори:
„Моля ви, не създавайте условия за провал на детето си и след това не го наказвайте за последвалото му поведение.
(Като да го поставите в ситуация, където няма да му е комфортно и да очаквате да се държи „нормално“). Децата се опитват да общуват с вас. Гняв, дискомфорт, разочарование, болка, има нещо, което се случва с детето ви, което заслужава внимание и помощ, а не – наказание. Има комбинация от случки, които са предизвикали такава реакция у детето ви и то има нужда от помощ, за да обработи емоциите си и физическия отговор, които те включват, заедно с външните сензорни стимули. Помогнете им да отидат на хладно, тъмно и спокойно място (или ограничете сензорните стимули, доколкото е възможно, със слушалки, тъмни очила и т.н.), уверете се, че те са в безопасност и не са заплаха за себе си или другите, и ги оставете да обработят емоциите си. Когато са готови, говорете спокойно и рационално с тях за случилото се, работете заедно в посока намирането на креативни решения за надеждна превенция или намаляване на влиянието при следваща подобна случка. Оставете ги да намерят собствен начин за саморегулация. Това е полезен механизъм за справяне.” — Ванеса Б.
“Опитайте се да видите какво се е случило преди срива. Кои ситуации са прекалени? Какво предизвиква срива?
Това е най-доброто, за да се научите да помагате превантивно и да предотвратите случващото се. Тренирайте предотвратяване на тези ситуации! Не можете да ги предотвратите завинаги, но с практиката ще се научавате да го правите все по-добре. Когато има срив, бъдете спокойни, дръжте се нормално, не преувеличавайте, без „о, Боже мой!“ или други подобни забележки, просто го оставете да се случи, опитайте да бъдете спокойни… Изведете човека от ситуацията, ако е възможно в спокойна стая или усамотен ъгъл. Някои харесват чаршаф или нещо, с което да си покрият главата и/или тялото. Ако сте в ситуация, където няма спокойно място, застанете пред тях, направете стена с тялото си и оставете срива да се случи. Бъдете спокойни и се дръжте нормално, така че човекът в срив да знае, че може да разчита на вас и мозъкът му да може да се успокои.” — Мартина М.
“Напуснете ситуацията преди настъпването на срива. Нещото, което правя, когато имам чувството, че ще се срина, е да напусна мястото и да отида на по-спокойно такова.”
— Ашли У..
“Поне при мен има разлика между „епизод на хиперстимулация“ и срив. Първото е по-непредвидимо и се основава на колко добре мога да се фокусирам върху едно нещо, другото е, когато съм бесен и е по-предвидимо по отношение на това кога ще се случи. И двете изглеждат по един и същ начин отвън, но са много различни.”
— Закари Д.
“Не им казвайте, че трябва да станат по-толерантни или че провалят нещата, тъй като е абсолютно неконтролируемо и е все едно аз да ви казвам да спрете да чувате или да спрете да чувствате ужасна болка, когато ръката ви е притисната към горящ радиатор.
Не е нещо, за което те да могат да променят,и най-вероятно вече се чувстват ужасно или засрамени! Ако децата имат нужда да се махнат от тригера или да се усамотят, моля, оставете ги, тъй като това може да е единственият начин да направят нещата поне малко по-поносими — потискането ще завърши с по-голяма експлозия, а повярвайте ми, това не е добре! Слушайте ги и ги оставете да избягват от това, което ги провокира. Мислете за хората като за растения. Ако едно растение не расте, както ние бихме искали, ние не му крещим да се промени – ние променяме средата им и обслужваме физиологичните им нужди, за да имат възможност да растат. Хората аутисти не са по-различни.” — Руби У.
“Дръжте лепящи се листчета в портмонето си, за да покриете фоточувствителните сензори за водата в тоалетната! Това може да предотврати сривовете, защото да предотвратиш пускането на водата в тоалетната, когато те са сложени, е суперсила!”
— Кейси Х.
“Много от моите сривове са заради виждането на аутизма в лоша светлина. Попитайте децата дали искат да направят изследване на разстройствата от аутистичния спектър (ASD). Когато започнах с него, се почувствах добре по отношение на моя аутизъм, вместо зле.”
— Закари Д.
“Говоренето и дисциплинирането по време на срив не помага. Майка ми не знаеше, че съм аутист, и ме пердашеше и се опитваше да ме дисциплинира по време на срив, за да престана. Това само правеше всичко да ескалира и да продължава с часове.
Сривът не е гневно избухване. Той не е нещо, което можем да контролираме. Това, което помага е просто седенето тихо и да чакате да преминем през срива. Никакво говорене. Уверете се, че сме в безопасност, но ни позволете да минем през него. Вие не можете да ни изведете насила от срив. Това само го прави да боли повече. Мисля, че нещо, което невротипичните хора не разбират, е, че сривът боли. Физически и емоционално. Когато свърши и сме имали време да го обработим, тогава е време да опитаме да обсъдим случилото се и какво можем да направим, за да избегнем следващ.Да дадем на нашите тела това, което ни е нужно преди да ескалира. Тихо място и олекотена завивка са нещата, до които прибягвам като възрастен човек. Тъй като знам какво да търся, за да предотвратя истински пълен срив, сега вече нямам сривове. Сега имам повече изключвания и избухвания вместо това. Това е моят личен опит. Всеки е различен. Но това е, от което съм се нуждаела като дете и все още се нуждая като възрастен.” – Ейми К.
“Дайте на някого почивка и го оставете да премисли, намерете място, което няма стимули, тъй като хиперстимулацията може да причини срив. Място и време за мислене с разходка помага, тъй като държи човека в перспектива.
Не съм имал нито един срив тази година, но имах по няколко на година преди да навърша 34 и съм класифициран като стадий 1, така че се случва независимо от възрастта, просто зависи как се справяш. Имах ежедневно и понякога ежечасно сривове в предтийнейджърска възраст, но не помня много от онези времена, освен че бях агресивен в начина, по който се справях, а сега съм способен да направя бързо това, което работи най-добре.” — Иън Б.
“Разбиране и емпатия. Ако е възможно, питайте детето си (или възрастния) със спокоен тон от какво се/не се нуждаят по време на срив. Всеки е различен, но всички сривове са стресови, изтощителни и се усещат ужасяващо, освен че са психически и физически болезнени.
Собствените ми деца са вербално лимитирани, но съм научила и те са ми показали във времето и чрез проба и грешка какво помага. Синът ми харесва пространство и време далеч от другите и се нуждае от физически да изпусне парата по време на срив. Дъщеря ми харесва да бъде сама на тъмно, но често използва видеа на iPad-а си, за да се концентрира в друго. По време на лош или дълъг срив тя често се нуждае от здрави прегръдки, притискане и нежни думи, които й напомнят, че е в безопасност, че е ОК да плаче или крещи и че ние сме там, когато тя е готова за нас. Повече от всичко друго за мен и децата ми нямаме нужда да бъдем наказвани, минимизирани или третирани със снизхождение или покровителствено в резултат на срив. Ние се сриваме, когато сме дисрегулирани или хиперстимулирани, така че след получаване на човечност и любов, това, което наистина помага в моето домакинство, е да оценим какво има в чинията на всеки и да регулираме или облекчим товара – добавяйки допълнително време за притискане и грижа за себе си като начини да увеличим „лъжиците“.” — Шанън Дж.
“Винаги съм смятала за полезно да планираш нещата, които можеш да контролираш и да полагаш усилия да поддържаш тревожността минимална. Имам навика да се боря със социалната си тревожност, но се опитвам да избера ситуациите, които си заслужават борбата.
Освен това разработвам стратегии напред във времето като познаване как и къде мога да избягам на тихо място и в кого мога да се вкопча за помощ. Тези неща са важни. Като дете щеше да бъде извънредно полезно, ако семейните събирания, например, имаха посочена тиха стая, в която да мога да се скрия.” — Карлайл К.
Източник: https://themighty.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Яна Евтимова