Детето ми все още не говори. Това проблем ли е? Аз ли съм виновен?
Като логопед, университетски преподавател* и родител на малки деца, често се обръщат към мен с подобни на следните въпроси.
Отговорът никога не е просто „да“ или „не“, тъй като при всички положения е необходима допълнителна информация. Но в края на разговора, почти винаги казвам: „Най-добре е случаят да се разгледа детайлно“.
Подходът да се „изчака и види“ как ще се развият нещата за проговарящите късно деца – тези, които изглежда изостават от устната комуникация на своите връстници, препоръчван от предишните поколения, е вече изместен. Това се дължи на факта, че с времето научаваме повече за ранното детско развитие и как може да помогне интервенцията.
Кои деца проговарят късно?
Късно проговарящи са децата, които не започват да говорят по обичайното време, когато връстниците им започват да бърборят.
При тях не е налице диагноза или “водеща причина“, като разстройство от аутистичния спектър, интелектуално увреждане или загуба на слуха.
Късното проговаряне не фигурира и като официална диагноза, така че клиничните граници варират. Най-разпространеното определение е, че късно проговарящите деца нямат в речника си 50 думи и/или не използват комбинации от две думи до двегодишна възраст. Други смятат, че това определение е неточно.
Проучванията са склонни да разделят децата на две категории – тези, които имат проблеми само с използването на думи (т.е. те разбират думите) и тези, които имат проблеми както с изразяването, така и с разбирането.
Късното проговаряне е доста често срещано, като 13–20 на сто от двегодишните деца отговарят на критериите. Проследяването обикновено започва между 2 и 3-годишна възраст чрез прегледи от логопед и наблюдение от родителите. От тях се изисква да предоставят подробности за всички говорни или езикови нарушения в семейството, как детето им общува, както и контролни списъци с думите, които то разбира или използва.
След това тази информация се сравнява с голяма извадка от деца, за да се види дали детето попада в “нормалния диапазон“ за броя на думи, които знае и използва.
Може ли забавянето да се израстне?
Около 50 на сто от децата “израстват“ езиковите си затруднения. Това обяснява и защо препоръката да се „изчака и види“ е популярна от много години. Но има и няколко проблема с този подход.
Първо, децата, които изостават с проговарянето, може да не наваксат напълно. Установено е, че те се представят по-слабо в тестовете за език и грамотност и в по-късния етап на начално училище и след това. Така че, макар да има вероятност детето да се подобри, е възможно то да среща и постоянни, макар и по-фини трудности в по-напреднала възраст, когато езиковите умения са критични за академичния успех и социализацията. Търсенето на ранна интервенция може да предотврати този риск.
Второ, късното проговаряне може да има отрицателно въздействие върху детето по време на прохождането му. Дете, което използва малко думи, може да изглежда разстроено, затворено или агресивно. Такива поведения са по-често срещани сред късно проговарящите мъничета, вероятно защото им липсват думи, с които да изразят чувствата или желанията си. Възможно е родителите да забележат, че участието на децата им в семейния живот, училището или детската градина е ограничено.
Навременната намеса би помогнала на детето да настигне връстниците си и/или да намери алтернативни начини за общуване, с които в последствие да се подобрят и тези аспекти.
На последно място, но и най-важно, наличието на ранни езикови затруднения е значителен рисков фактор за продължаващи езикови затруднения, често диагностицирани като езиково разстройство в развитието.
Това разстройство се наблюдава при най-малко един на всеки пет души, които са проговорили по-късно, и може да има значително въздействие върху ежедневното функциониране през целия живот. Езиковото разстройство може да окаже негативен ефект върху академичните резултати в училище, самочувствието, психичното здраве и възможностите за работа в бъдеще.
Най-сложната част е, че не можем точно да предвидим кои късно проговарящи деца ще успеят да развият нормални езикови умения и кои по-късно ще бъдат диагностицирани с езиково разстройство.
Какви са рисковите фактори за продължаващи езикови проблеми?
Въпреки че няма точен критерий, който да ни позволи да знаем със сигурност кои деца ще имат постоянни езикови проблеми, потенциалните фактори включват мъжки пол, фамилна анамнеза за езикови нарушения, социално-икономически статус, ниско тегло при раждане и ограничен речник от думи (както за говорене, така и за разбиране). Нарушенията на речта и езика са значително по-често срещани в семействата с генетична предразположеност.
Нарушенията при четене, като например дислексия, също са често свързани с езикови затруднения. От своя страна, други често споменавани от родителите фактори като ушни инфекции или наличие на по-големи братя и сестри (които “говорят вместо по-малките“), не увеличават вероятността от езиково разстройство.
Социално-икономическият статус и начинът, по който родителите общуват с децата си, също са рискови фактори, често споменавани в изследванията, но е трудно те да бъдат разграничени от въздействието на езиковите нарушения през поколенията. Родителите с езикови проблеми могат да взаимодействат или да общуват по различен начин с децата си и да им предадат по-голяма част от тези черти. В повечето случаи обаче не всички деца в едно семейство ще проговорят късно, така че средата може да е само част от цялата картина. Затова родителите трябва да бъдат успокоени, че не са “причинили“ забавянето на езиковото развитие, защото са говорили твърде малко на детето си.
Насърчаване на говора в ранна възраст
В наши дни логопедите имат активна, но предпазлива гледна точка за подход – намеса, вместо да наблюдение и изчакване.
Интервенцията може да бъде много полезна, като включва обучение на родителите.
Някои от използваните техники са:
- разпознаване и насърчаване на други начини, чрез които детето може да общува (като гледане в очите, посочване, вокализиране)
- следване на интересите на детето по време на игра
- отделяне на повече време, за да се опознае и насърчи комуникацията на детето
- ограничаване на честите въпроси от типа „Какво е това?“ и „Кой говори?“
- вместо това, използване на повече думи при взаимодействие с детето, като например описване на игра („Имам зелен пластилин. Мога да направя охлюв“).
Важно е да се спомене, че неотдавнашен систематичен преглед, в който се изследват резултатите от 34 различни проучвания за интервенция, установява, че 93% от тях съобщават за подобрения в речника за изразяване на късно проговарящите.
Затова, когато ме попитат дали късното проговаряне е проблем, подчертавам, че няма доказателства, че родителите са причина за трудностите на децата си и има възможности за помощ. Ако детето ви не говори толкова много, колкото другите деца на същата възраст, си струва да обърнете внимание на този проблем и на начини за неговото разрешаване.
Ако имате притеснения, свързани с говорното развитие на вашето дете, не се колебайте да се сържете с логопедите Маргарита Габровска, Татяна Митова и Йоана Мирчева в Център за детско развитие „Малки чудеса“. Запишете своя час на телефон 0887 54 54 46 или тук.
*Автор на статията е Сюзън Мелдръм, логопед и преподавател по речева и езикова патология в Edith Cowan University.
Източник:theconversation.com
Photo credit: Freepik
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Маргарита Гюрова