Харесвам социалните мрежи и най-вече да следвам вдъхновяващи постове и различни видео клипчета за повишаване на самочувствието. Обичам да чета мненията на хора, които споделят коментари под публикациите и се наслаждавам на различните гледни точки по една и съща тема. Това ме кара да откривам колко разнообразно в действителност е човечеството и по какъв начин нашите възприятия се оформят на база на собствения ни личен опит. Смятам, че това е прекрасно.
Разглеждайки постове в медиите, които следвам – нещо, което правя всеки ден, попаднах на един, който ме натъжи. В него ставаше въпрос за това как хората, които четат книги, са по-интелигентни и креативни в сравнение с онези, които не го правят. Смятам, че във въпросната статия темата се разглеждаше в сравнително ограничена перспектива. Но това, което ме натъжи най-много бяха коментарите на хората, коитои изказваха съжаление спрямо онези, които не четат за удоволствие. Сякаш това да не се наслаждаваш на процеса на четенето е проява на изключителна липса на култура.
Само за протокола – аз съм силна, интелигентна, независима жена, която не обича четенето за удоволствие.
Не чета за удоволствие, тъй като мозъкът ми обработва информацията по начин, който не ме кара да се чувствам удовлетворена. На 25 години бях диагностицирана с дислексия, придружена от възможна диспраксия. Имам затруднения, свързани със сензорната обработка на информация, както и с вниманието. Ето защо, четенето на книга не ми носи удоволствие. Най-осезаемото нещо, което ми се случва, когато чета книга, е да изпитвам умора. Уморявам се по-различен начин, когато чета, в сравнение с моментите, в които пиша. Физическият акт на четенето ме уморява до такава степен, че дори прочитането на една глава от книга може да ме накара да отида и да си легна.
Второто нещо, което ме кара да не изпитвам удоволствие от четенето на книги, е това да следвам даден сюжет. Функцията на краткотрайната ми памет е засегната, а в същността си, четенето на книги предполага да я използваш в рамките на определен период от време. Когато се връщам към книга, която съм чела предния ден, аз си спомням сравнително малко неща от нея. Това, от своя страна, прави историята объркваща за мен и по-скоро ме кара да търся подсказки за това какво се е случило, вместо реално да следвам дадена история.
Способността ми да се фокусирам също е нарушена.
Светлината в стаята ме кара да примижавам, а няма как да се чете на тъмно. Също така, за да мога да се концентрирам, аз имам нужда от перфектни условия без допълнителен шум, което отново не отговаря на тези, в които живея – с домакинство от три деца. Не знам дали бих обичала да чета, ако не изпитвах тези затруднения.
Предполагам, че вероятно да, но кой знае!
Прочитането на коментарите на хората, свързани с четенето и интелигентността, ме кара да поставям под съмнение собствената си интелигентност. Ако не беше моята самоувереност и разбирането за собствените ми затруднения, вероятно това щеше да се отрази до известна степен и на самочувствието ми. Тази случка ме убеди в това, че хората няма да разберат онези, които мислят по различен начин, ако не знаят за тези различия. Това не е отражение на моята значимост, а по-скоро индикация за тяхното разбиране – те определят дадена личност въз основа на специфичен критерий. Сгана ми ясно също така, че въпреки сравнително добрата осведоменост на голяма част от обществото за дислексията и това как може да се отрази на даден човек, който е диагностициран с този проблем, тя всъщност не е достатъчно добре разбрана.
Сигурна съм, че винаги ще бъда от онези хора, които не четат книги за удоволствие, но това не е проблем за мен.
Надявам се, че в бъдеще ще има повече разбиране и в обществото за различния начин, по който мислят хората. За това, че само защото някой прави или не прави нещо, което е прието като „норма“, той не следва да бъде осмиван или каран да се чувства по-малко значим. Докато настъпи този ден, предполагам, че това, което всички може да направим е да продължаваме да повишаваме осведомеността за тези различия, с надеждата, че те някога ще бъдат разбрани.
Източник: themighty.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Ваня Михайлова
Photo credit: Freepik