Родителите влияят върху развитието на мозъка на децата по начини, които могат да рефлектират на начина им на мислене и разбиране за света за цял живот.
Ранните емоционални преживявания оставят у децата много повече от просто спомени.Начинът ни на мислене като възрастни е буквално оформен от преживяванията ни в ранното детство, твърди невронауката. Тези ранни преживявания допринасят за развитието на биологичните механизми, които обработват и интерпретират минали и бъдещи събития. Те могат да окажат влияние на мозъчната верига, която осмисля това, което вече се е случило, и прави предположения за онова, което предстои.
Това поставя родителите – не само техните действия, но и тяхното благополучие, в основата на развитието на мозъка на децата по две причини:
- Първо, родителите обикновено са източникът на най-ранните преживявания на децата си, включително тези, които е вероятно да окажат влияние на развитието на мозъка. Това подчертава от какво значение е разбирането на тези преживявания.
- Второ, родителите също така осигуряват буфер между света и развитието на мозъка на малките деца. Ако родителите могат да се справят със стреса от заобикалящия ги свят, тогава децата могат да се научат да се справят по-добре с предизвикателствата. По-вероятно е и децата да бъдат защитени от биологични реакции в отговор на нежелани събития. И напротив – когато родителите са претоварени и имат трудности да намерят своя баланс, децата могат да бъдат по-уязвими към външни стресови фактори.
Разбиране за това как майките и бащите оказват влияние върху развитието на мозъка на децата е нов и убедителен аргумент, че родителите трябва да се подкрепят. Това означава, че ако ни е грижа за децата, ние, като общество, трябва да се погрижим за техните родители.
„Родителят е продължение на развиващата се невробиология на детето – като междуличностно скеле, което осигурява дълго детство.“
Това разбиране за неврологичното развитие на децата произтича от наблюдение как всъщност функционира мозъка. С колегите ми фокусирахме своите проучвания в ключова зона на мозъка – между подкоровите мозъчни структури и медиалната префронтална кора. Тези области поддържат и свързват емоционалното развитие с последващо емоционално поведение.
Подкоровите мозъчни структури регистрират на дълбоко ниво положителните и негативните събития и създават емоционални спомени. Междувременно, медиалната префронтална кора участва в управлението на поведението, както и в планирането и вземането на решения. Тези две области са свързани и следователно обменят информация помежду си. Моделите, които индивидите си изграждат за осмисляне на заобикалящия ги свят, изглежда оказват влияние на това, как те интерпретират случващото се и как вземат решения.
Наблюдавано е, как тези области на мозъка се влияят от ранните преживявания. Може също така да се види как те се използват в по-късен етап на живота. Това ни помага да разберем как опитът от детството може да повлияе на поведението на възрастните.
Формиране на невробиологията на детския мозък
Какво се случва по време на ранното изграждане на тези мозъчни области? Те се развиват бързо през ранното детство, така че са много уязвими към влиянията на околната среда, както в следствие на възпитание, така и на лошо отношение. Тези области на мозъка научават за сигурността и заплахата, създават емоционални спомени и участват в управлението на поведението и вземането на решения. Интригуващо е, че тези области са много чувствителни към родителите и към съобщенията и сигналите, които родителите изпращат на децата.
Защо човешкото благополучие е толкова силно повлияно от тези ранни преживявания? Защото хората, като вид, са се развили да се учат от заобикалящата ги среда още в ранна възраст, така че да са готови за това, с което ще се сблъскат, когато достигнат зрялост. Човешкият мозък се развива много бавно в сравнение с други видове – той е в режим на „бавно готвене“. Това е страхотна адаптация, която ни дава много време да се учим от нашата среда.
Някои казват, че детството е генерална репетиция за представлението на зрялата възраст. Колкото по-дълга е генералната репетиция, толкова по-дълго ще можем да останем незрели и толкова по-ефективен и мощен ще е мозъкът ни на възрастен, за да ни помогне да се справим с драмата на сцената на живота.
Мозъкът на детето е подготвен да се учи от най-близката среда, особено в началото на живота. Това прави семейството и родителите голям фактор за емоционалното развитие. Човешките деца, в сравнение с други видове, прекарват много дълго време с родителите си. Това време им предоставя голям период на мозъчна пластичност – първите две десетилетия от живота, през които те могат да научат това, което им е необходимо за сложното ежедневие на възрастни хора.
Ролята на невробиологията на родителите
Въпреки че родителите не са единственият източник на информация, те осигуряват по-голямата част от обучението, споменато по-горе. Част от него, особено в ранна детска възраст, произтича от начина, по който родителите регулират биологията на стреса на децата си (съзнателно или не). Невробиологията, свързана със социалното и емоционално поведение, е богата на рецептори на хормона на стреса, които подтикват организма да реагира биологично на случващото се. Самото физическо присъствие на родител обаче може да намали отделянето на тези хормони при дете.
Майка или баща също могат да повлияят на работата на амигдалата на детето – една от подкоровите структури на мозъка, която участва в изучаването на страха. Родителят е продължение на развиващата се невробиология на детето – подобно на междуличностно скеле, което осигурява дълго детство. Това скеле обаче може да създаде и опасна ситуация, когато обкръжаващата среда не може да бъде ефективен буфер за заплаха или дори може да бъде източник на заплаха, а не сигурност за детето.
„Родителите трябва да получават подкрепата, от която се нуждаят. Ако ни е грижа за децата, ние, като общество, трябва да се погрижим за техните родители.“
Способността на родителите да бъдат буфери за своите деца е доказана в проучвания с гризачи. В експеримент, който свързва безсмислен стимул – като миризма на мента, с лек шок в стъпалото, младите плъхове се научават да не харесват миризмата (както ние бихме) и амигдалата им реагира на това обучение. Когато обаче родителят на плъха присъства, развиващият се гризач, въпреки че усеща миризмата и изпитва шока, не я избягва. На функционално ниво, присъствието на родителя блокира реакцията на амигдалата на младия гризач. В действителност, гризачът всъщност показва предпочитание към миризмата. Това звучи странно, но тези резултати се наблюдават и при експерименти с деца в предучилищна възраст.
Тези реакции се случват, тъй като в ранна детска възраст хората са готови, като зависими от родителите си, да формират предпочитания към нещата, свързани с тях – независимо колко приятен или неприятен е стимулът. Например, ако баща пуши пури, детето знае, че миризмата е неприятна. Тази миризма обаче е възприета в контекста на привързаността към татко, така че детето е (и като възрастен ще продължи да бъде) привлечено от този стимул. Повечето хора вероятно са привлечени към неща, свързани с дома („гнездото“), независимо дали са приятни или неприятни. При животните, това е част от стратегията за оцеляване на малките.
Обикновено тази система работи добре – държи ни близо до нашите родители – „гнездото“, и до ползите за развитието, които мама и татко носят. Тази система, обаче, може също да обясни защо, дори в контекст на сурова и враждебна семейна среда, децата пак се привързват към родителите си и нещата, свързани с тях. Това помага да се обясни защо децата често се противопоставят на раздяла с родител, дори когато е налице малтретиране и подчертава трудните и сложни проблеми, свързани с отделянето на всяко дете от родителя му.
Мозъкът на възрастния и неговото наследяване от детството
А сега нека помислим за мозъка на възрастните: как тези мозъчни вериги, оформени от ранните преживявания през детството, работят по-късно в живота? Проучванията показват, че тези невронни вериги се активират, когато възрастните се опитват да управляват силни емоции – например след наистина лош работен ден или когато някой трябва да се успокои. Същата невробиология – между префронталната кора и подкоровите структури, участва и когато ни липсва пълна информация и трябва да попълним пропуските, за да разберем напълно какво се случва.
Взети заедно, тези наблюдения върху мозъка предполагат, че ранните преживявания могат да повлияят на бъдещото поведение, като предоставят шаблон за разбиране на това как работи светът. Шаблоните на един човек се различават от шаблоните на друг човек. Такива шаблони вероятно се поддържат, поне отчасти, от подкоровите структури и медиалната префронтална кора.
В ситуации, когато на индивида му липсва пълна информация, шаблонът влияе върху неговите предвижданията за това, какво означава дадена ситуация и така определя съответната реакция. По този начин, съвпадайки с описанието на поведенческите психолози преди повече от 60 години, неврологията осигурява биологичен модел за това, как ранните преживявания с родители формират шаблони, които влияят върху социалния и емоционалния аспект на действията на възрастните, понякога и през целия им живот.
За да се грижим за децата, трябва да се погрижим за техните родители
Всичко това показва, колко е важно самите родители да се чувстват подкрепяни и да бъдат в хармония със себе си. Когато родителите усещат прекалено напрежение, може да им е трудно успешно да служат като буфер за стреса на децата им. Когато обаче самите родители са добре и се чувстват относително сигурни, те вероятно са по-ефективни от всяка друга намеса в управлението на емоционалните реакции на децата им.
Родителите са проводниците на емоционалния свят към децата си. Това е лесно да се види в ежедневието – aко родителите реагират положително на нещо, детето им често ще направи същото. Ако родителите реагират спокойно, детето им вероятно ще последва този пример. В определен смисъл, родителите са продължение на развиващия се мозък на децата им. Поради тази причина трябва да помислим – как можем да подкрепяме семействата, така че родителите да се чувстват добре, за да помогнат на децата си да се превърнат във възрастни, които се чувстват добре?
Някои политики относно родителството излагат психичното здраве на децата в риск.
Например, как трябва да формираме практики по заетостта, за да гарантираме, че майките и бащите присъстват достатъчно в живота на децата си, за да осигурят спокоен буфер срещу неблагоприятни преживявания? Как можем да осигурим психическо, физическо и икономическо благополучие на родителите, така че тяхната хармония да защитава децата им?
Трудностите в детството са водещият рисков фактор от околната среда за последващи проблеми с психичното здраве. Много от тези проблеми могат да бъдат предотвратени – те не са генетично заложени от раждането. Ето защо, ако наистина ни е грижа за децата, трябва да се погрижим за родителите.
Родителите ме питат: „Кой е най-добрият родителски съвет, който можете да предложите?“ Казвам им: „Направете каквото можете, за да се грижите за вашето благополучие, да сте сигурни, че се чувствате в безопасност и да управлявате собствените си емоции по здравословен начин. Когато се чувствате по този начин, това се предава силно на вашите деца. „
За автора:
Ним Тотмън,
Професор в катедрата по психология в Колумбийският университет, Ню Йорк, САЩ.
Моите проучвания изследват развитието на мозъка в основата на емоционалното поведение при хората. В частност, клиничните ни проучвания се фокусират върху връзката между грижата за децата и как тя оказва влияние върху развитието на техния мозък. Моята цел е да допринеса за знанието, което притежаваме, за социално-емоционалното развитие с надеждата, че науката продължава да се фокусира върху важността и изключителното значение, което ранните социални преживявания имат върху детското развитие.
Източник: https://www.childandfamilyblog.com
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Магдалена Петрова