Като родител на дете с нарушение на вниманието, може би е полезно да се запитате: дали когато става дума за екзекутивни умения, именно вашите силни страни, всъщност не са слаби страни на детето ви. Може да ви се стори странно, че то не разполага с тези качества, защото вие лесно се справяте със задачите, които ги изискват. Възможно е и родителският ви стил да е строг и грешките на детето ви да изглеждат като проблем с мотивацията, който се разрешава като го оставите да си понесе последствията.
Понякога родителите си наумяват, че децата им ще придобият изпълнителски умения чрез опита, който придобиват ежедневно вкъщи и в училище, или пък им е казано от учители, че усвояването на тези функции е естествена част от юношеското развитие.
Навярно стила ви на отглеждане е да контролирате всичко, и досега сте служили като ефективен заместител на фронталния лоб (челен дял) на мозъка на детето ви. Навярно в последно време детето ви оказва съпротива и се чудите дари няма начин да отстъпите без това да му навреди.
Подготвили сме за вас 10 принципа, които да следвате, помагайки на тийнейджър с ADHD/ADD. Можете да ги изпълзвате, за да разработите методи, които взимат предвид уникалните нужди и характеристики на детето ви.
1. Не мислете, че тийнейджър, който изпитва затруднения, има изпълнителски умения, които просто решава да не използва
След като децата достигнат до юношество, ние възрастните започваме да гледаме на изпълнителските функции, като на нещо, което е въпрос единствено на мотивация: “Еми много добре знае как да си разпределя училищната работа. Нея просто я мързи да се организира.” Проблемът с това отношение е двустраннен – това че детето има изпълнителски умения, но не е достатъчно мотивирано да ги ползва, са две предположения, които са под въпрос. Навярно, това, че сме го видели да пораства в толкова различни отношения, ни е оставило с убеждението, че то притежава уменията, които му трябват, за да успее.
Но дали наистина е така? Вярно е, че подрастващите ги мързи (а може и да са просто уморени или разсеяни?), но ако те действително имат необходимите умения, за да се справят и са наясно какви са последствията, когато си недисциплиниран и дезорганизиран, защо тогава би им липсвала мотивацията за използват тези умения?
Мотивацията играе ключова роля в поведението на един тийнейджър, но е важно да се разбере, че определен тип поведение се дължи именно на това, че някои умения са слабо развити, вместо да показва липса на мотивация. За да прецените какви са слабостите на детето ви, трябва да сте наясно какъв е капацитета му да се справя с натоварващи задължения. Ако тийнейджърът ви е умен и любознателен (интересува се от разнообразни теми, обича да чете и гледа образователни предавания), но не умее да възпроизведе информацията (не се справя добре с училищните проекти и домашни), вероятно са замесени проблеми с екзекутивните умения.
2. Ще трябва да помогнете на тийнейджъра си да усвои изпълнителските умения
На някои тийнейджъри им е вродено да усвояват и успешно да прилагат екзекутивните си умения, докато други изпитват затруднения, когато трябва да се справят сами. Много родители и учители възпитават тези функции в децата чрез инцидентно преподаване – т.е. предоставят програми, модели, при нежда подкани и подсказки, и това e било достатъчно. Или това е било достатъчно в едни по простички времена, когато изискванията към тийнейджърите са били по-малко и когато родителите и учителите са имали възможност да им обърнат повече внимание.
За да се приспособим към този по-сложен свят, не бива да оставяме развитието на изпълнителските умения на случайността. Разбира се, да се работи с тийнейджъри, не е като работата с малки деца. Те не са склонни да търпят нашите непрестанни лекции за правилна подредба на вещите, за правилно разпределяне на времето или за емоционалните реакции. Дори и да ги толерират, не би било нито в наш, нито в техен интерес да взимаме всички решения вместо тях. Това би подкопало тяхното развитие. Трябва да бъдем част от процеса на вземане на решението, защото децата ни не са все още достатъчно добре подготвени да избират независимо. Принципите, които са изредени ще ви помогнат да намерите баланс между оказване на помощ и независимостта.
3. Разберете стремежа на вашият тийн за надмощие и контрол и се фокусирайте върху възможностите му за развиване на самостоятелност
Една от фундаменталните и критични разлики между работата върху изпълнителските функции с деца и работата с тинейджъри, е тази, че тийнейджърите изпитват бързо нарастваща нужда да бъдат независими. Това предоставя значителни възможности и предизвикателства пред родителите.
Такава възможност би дошла, ако подрастващото ви дете се опитва да постигне същия резултат, който и вие бихте искали да постигне, т.е. да започне да взима решения за себе си и да стане колкото се може по-независимо. Но родителите и тийновете имат различни гледни точки за това дали детето е способно да взима удачни и безопасни решения. Предизвикателството пред родителите е двойно – те трябва да оставят младежът сам да се сблъсква с проблемите при взимане на решения, по начин, който да подобри уменията му да действа адекватно, но и да не забравят, че има решения, които все пак родителите трябва да вземат за децата си. За тийнейджърът намесите от страна на възрастните могат да бъдат дразнещи.
Това оставя родителите със задачата да намерят възможности, които подпомагат желанието на детето да се развива без да го излагат на опасност. Един начин да се постигне това е, да подтикнете детето си да се заеме с начинания, които биха били в тяхна полза и биха увеличили независимост. Бихте могли да запишете тийнейджъра си на шофьорски курсове или да му помогнете да си купи кола, когато достигне необходимата възраст.
4. В дългосрочен план целта ви е да намалите подкрепата и да насърчавате независимостта
Желанието ви е тийнът ви да се учи чрез опита, но не искате той да допусне катастрофални грешки (пълен провал в училище или в колежа, опасно шофиране, употреба на дрога или алкохол, небезопасно сексуално поведение). За да се постигне този баланс, трябва да имате ясно разбиране за вида и величината на слабостите в екзекутивните умения на детето ви. Някои слабости не са толкова рискови, колкото други. Въпреки че проблеми с работната памет могат да има негативен ефект върху представянето в училище, все пак има достъпни начини детето ви да се справи с това предизвикателство (чрез телефон, някакво записващо устройво и др.), които не пречат и могат да помогнат на детето с времето да стане независимо.
Но да предположим, че детето ви има проблеми с концетрацията. Предвид всичко, което може да го разсее и липсата на опит, неща като шофирането биха били доста опасни. Макар че очевиден отговор е просто да не давате на тийнейджъра ви да кара, докато не порасне, това би застрашило независимостта му и до определена степен може да повлияе на желанието му да излиза навън, което да доведе до конфликтни ситуации. Всички опити да се ограничи възможността на тийнът ви да е сред връстници, макар и породени от загриженост, също водят до големи конфликти.
Ако желаете детето ви да се научи на самоконтрол и независимост, ще трябва да сте подготвени да поемете рискове, които на моменти ще ви се струват големи. Докато обсъждате тези теми, ще ви се наложи постоянно да обясните какво считате за приемлив риск.
5. Преминете от вътрешни към външни промени
Усвояването на екзекутивните умения започва с нещо извън детето. Преди детето ви да се научи да не тича докато пресича улиците, вие сте били там и сте го държали за ръката, когато наближите пешеходна пътека, за да сте сигурни, че няма да се затича. Защото сте повторили това правило, детето е запомнило, че при пресичане се оглеждаш на двете страни, наблюдавали сте го как пресича самó, докато не се научи.
Докато детето ви е растяло, вие всячески сте приспособявали заобикалящата го среда, за да компенсирате недостатъчно развитите му изпълнителски умения и ще продължите да го правите, дори когато то вече е навлязло в юношеството. Разбира се, сега то няма да е толкова склонно някой да го държи за ръката и затова приспособяването на средата ще е по-различно, но също толкова важно.
Има промени, които можете да направите в заобикалящата среда, задачата или начина, по който общувате с детето си. За тийнейджърите, промените в средата може да значат ползване на аларма за събуждане или например известия в Google Calendar за предстоящи дневни ангажименти. Промяната на задачите може да започне с въвеждането на малки стъпки. Вместо подреждане на стаята, може първо да се започне със събиране на дрехите за пране.
6. Разработете методи за подпомагане на вашия тийн, без да му досаждате или се отчуждавате
Важно е да имате разбиране за стила на детето ви. Фокусирайте се върху комуникацията, обсъждането и вземането на решения. Стилът на вашия тийн отчасти ще определи как да подхождате към него. Тийнейджърите, които са склонни да преговарят са коренно различни от тези, които гледат на всички опити за разговор по определен проблем като на досада и нещо което “не влиза в работата на родителите”. Ако подхождате към децата си от позицията на своя авторитет, те биха реагирали по различен начин отколкото ако предпочетете обсъждането с тях и възможността сами да направят своя избор.
И вие, и детето ви ще имате полза от това да обсъдите какви правила и очаквания имате един към друг. Детето ви ще реагира положително, когато му помогнете да разбере какви силни страни има и как да ги използва. Коментари като “Справи се добре, когато помоли брат си да не ти рови из нещата.” обръщат внимание на поведение, което се сързва с познавателните умения и предоставя възможност да ги подобрите.
7. Обмислете какво е нивото на развитие на вашия тийн и какъв е капацитетът му да полага усилия
Когато развитието на някои умения на детето ви закъснява, вие трябва да се намесите и да пригодите задачите към нивото на умение, с което то разполага в момента, дори това ниво да е различно от нивото на връстниците му или различно от това, което вие бихте искали да има.
Вие съща така трябва да пригодите задачите към капацитета на детето ви да полага усилия. Обикновено има два типа задачи, изискващи усилие: тези, с които човек не се справя много добре и тези, които е способен да направи, но не иска.
Ако детето ви не се справя добре с дадена задача – раздробете я на няколко части или стъпки. Започнете с първата част и продължете с останалите. Недейте да преминавате към следващата част, докато детето ви не се е справило напълно с предишната. Вземете за пример прането. В началото това би включило само да помолите тийнейджъра си да раздели дрехите на цветно и тъмно пране. За тази изпълнена стъпка вие трябва да го похвалите и да преминете към седващата част от задачата само след като сортирането на пране е вече добре усвоено.
Втория тип задача е тази, която предизвиква бурни реакции у родителите. Тя е типът задача, която вероятно ви е накарала да смятате, че детето може да изпълни, но просто не иска. Вашата цел е да научите тийнейджъра си да полага усилия , като му помогнете да надделее над желанието да спре и да започне да прави нещо друго, което предпочита. Начинът, да постигнете тази цел е да направите първата стъпка от задачата да изглежда лесна за изпълнение, и след като бъде изпълнена, да предложите на детето си някакъв вид награда.
Последно, не мислете, че нещо, което изглежда лесно за вас е задължително лесно и за вашия тийн. Например ако погледнете разхвърляната стая на детето ви, може веднага да прецените как всичко трябва да бъде подредено. Ако то не умее да организира нещата добре, вероятно няма да е способно да направи тази преценка. Затова е важно да подходите към тези ситуации като имате предвид, че помагате на някокого, който вероятно дори не знае от къде да започне.
8. Осигурете точно толкова подкрепа, колкото е необходима на вашия тийнейджър, за да е успешен
Родителите и възрастните, които работят с деца, допускат два типа грешки. Те или помагат прекалено много, което значи, че макар детето да се е справило, но не е придобило умения да изпълни задачата самó или пък не помагат достатъчно и детето се проваля.
Когато помагаме на децата се да усвоят умение като им даваме задачи, ние автоматично решаваме, че ще им е нужна помощ. Най-добре ще е да оставите детето само да определи дали ще има нужда от помощ или не. Просто го попитайте как смята да процедира. Понякога детето може да са заеме със задачата, но да не напредне много. Ако това се случва със задачи, които детето е мотивирано да изпълни, като например да проучи какво трабво да се направи, за да се вземе шофьорска книжка, то това може да е сигнал, че то не знае как да започне. В тази ситуация, спокойно предложение за помощ от вас би му помогнала да започне.
Ако то е склонно да приеме помощ от вас, но вие сте отстъпили прекалено рано, увереността му ще пострада. Трябва да сте достатъчно услужливи, че детето да може да стигне до финала само, а не да го стигне след вас.
9. Продължете да помагате докато детето усвои напълно умението и започне да се справя
Ако сте работили с детето си над определено умение, забелязали сте прогрес и сте решили, че проблемът е решен, само за да видите, че след като сте спрели да помагате, тийнът изнемогва, вероятно се нуждае от вашата помощ за по-дълго време. С тийновете това може да е сложно, защото има вероятност те да не искат вашата помощ или да искат да се отърват от нея колкото се може по-скоро. Най-малкото нещо, което можете да направите е да предложите подкрепа като страничен наблюдател и да се намесите, когато видите че това е необходимо. Очаквайте тийнейджъра ви да не е благоприятно настроен към вашата намеса. Важно е, да не се подразните толкова от това поведение, че да оставите детето си да се справя само.
10. Когато спрете да помагате, направете го постепенно, а не внезапно
Когато учите дете да кара колело, първо се запова като държите задната част на колелото изправена, за секунда или две я пускате, за да видите дали детето може самó да се задържи на колелото, без да лъкатуши много. Постеренно започвате да го пускате за по-дълги периоди. Дори и детето вече да може да кара уверено без помощ, вие пак се намесвате, като регулирате къде и кога то излиза да кара. Наблюдавате го, готови да помогнете, ако се блъсне някъде и го подкрепяте да продължи да кара и след това.
Точно от този вид постепенно намаляване на помощта и окуражаване към независимост е нужен, когато става дума за отделяне на розовото от бялото пране, или пък когато окуражаваме детето да шофира след инцидент, причинен от невнимание.
Източник: https://www.additudemag.com
Откъс от книгата “Smart But Scattered Teens”, написанa от Д-р Ричар Гуаре, Д-р Пег Доусън и Колин Гуаре, 2013, The Guilford Press
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“:Петя Ковачева