Има два типа поведенчески намеси, които могат да помогнат на децата с ADHD (Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност) да се справят със симптомите на хиперактивност, импулсивност и невнимание. Тези терапии не атакуват директно сърцевината на проблема, вместо това, чрез тях децата развиват умения как да се справят с него. Някои от тях се фокусират върху уменията детето да се научи на организираност и съсредоточеност. Други се целят към това да предотвратят разрушително поведение, което може да вкара в беда детето, докато е на училище, докато се сприятелява и си комуникира с други деца, или да направи живота у дома труден за всички.
За някои деца, особено тези с напреднал стадии на ADHD, има полза от поведенческата терапия паралелно с медикаменти, за други – този метод може да бъде достатъчен, за да им даде стабилност за успех както в училище, така и вкъщи без намесата на медикаменти.
Основната причина за това децата да участват в поведенческа терапия (с или без допълнително вземане на медикаменти) е това, че ADHD медикаментите спират да работят когато децата спрат да ги вземат, докато при поведенческата терапия, която учи на умения, децата продължават да черпят ползи с времето.
За поведенческите проблеми
За децата, чиито импулсивни поведения създават проблеми вкъщи и по време на училище, терапията може да им помогне да вземат контрол върху поведението, което е проблематично, като същевременно започнат да изграждат положителни връзки с хората, които ги обкръжават. Този тип терапия се нарича родителско обучение, защото активно участват както децата така и родителите. Терапията главно включва това, родителите да бъдат научени как да комуникират със своите деца, за да подпомогнат и подсилят доброто поведение и обезсърчат лошото, което докарва проблеми на децата.
Родителското обучение не е само за деца с ADHD, но тъй като децата с това заболяване са по податливи на истерии и да не слушат родителите си, тя може постепенно да подобри начина им на живот и този на семействата им. Въпреки че се фокусира върху комуникация с родителите, изследванията показват, че тази терапията помага за възпиране на изблици и други проблемни поведения в училище, тъй като детето се научава как да разговаря и отговаря на други хора. Обучението обикновено се прави при клинични психолози.
Има няколко вида родителски обучения, които дават по-добър ефект. Сред тях е и терапия за взаимодействие родител дете (PCIT), обучение родителско менежиране (PMT), позитивна родителска програма (Triple P). Всички те учат родителите как да използват похвалата, или как по-ефективно и позитивно да помагат на децата си. Също така какви да са последствията, когато децата не ги слушат. Всички те дават по-добро поведение от страна на децата, намаляване на нервните изблици, по-добри разговори дете-родител и намаляване на стреса върху родителя.
Малките деца с ADHD доста по-често биват хокани и наказвани отколкото хвалени и поущрявани, така че ясен начин да намерят позитивно внимание от най-близките им хора може да бъде голям мотиватор. Често срещано е децата, които са били лошо засегнати, заради проблемите, които са създавали, да имат големи постижения чрез родителското обучение.
Училищни намеси
Малките деца с ADHD могат да извлекат полза от системи, които насърчават доброто поведение, например такива където се пишат всички добри неща, които детето е свършило за деня и след това бива похвалено за делата си. Такива начини дават специфични задачи, които децата да свършат и след това им се дава обратна връзка как се справят, като има някаква награда за добре свършения ден.
Родителите и учителите работят взаимно върху тези задачи. Учителят избира специална задача за всяко дете, на базата на тяхното поведение и умение за справяне. Те могат да са най-различни от задачи по някой училищен предмет, взаимоотношения с останалите деца, чак до запазване на училищния ред и правила. Учителят оценява всеки ден извършените действия от всяко дете. То получава звездичка или тикче, ако изпълни достатъчно задачи, тогава получава някаква награда от родителите. Този вид системи са изключително полезни за деца от детската градина до 12 годишна възраст.
За проблеми с вниманието
Друга обширна област за справяне с поведението на децата с ADHD включва придобиване на умения, с които децата да могат се справят добре в училище и вкъщи. Този вид обучение се прави от специалисти, които учат децата на умения, които са подходящи за тях, да вземат най-доброто от силните си страни и с това да компенсират слабостите си.
Децата с ADHD са склонни да бъдат слаби в това, което наричаме “изпълнително функциониране”. Това са уменията, които използваме ежедневно за изпълнение на различни задачи – от това да си облечем дрехите до написване на домашното. Също така включват организиране на време и материали, вземане на решения, преминаване от една ситуация в друга, контролиране на нашите емоции и умението ни да се учим от грешките, които сме направили.
За да подсилят уменията в гореизброените области, специалистите прилагат смесица от стратегии и алтернативни начини на обучение, които да подпомогнат или подсилят специфичните умения на детето.
С децата, които са все още в детската градина, специалистите обикновено работят както с тях, така и с родителите им, за да основат рутини и начини за успешно постигане на целите, с минимални противоречия. Например:
- Списъците със задачи могат да бъдат полезни за всичко, от тръгването на време от вкъщи рано сутрин, написването на домашното след училище, чак до лягането навреме. Тъй като стъпките за изпълнение на задачите обикновено не са очевидни за децата с ADHD, описвайки ги напред във времето и задавайки ги навреме могат да помогнат много на децата да се справят с тях лесно и успешно.
- Специалистите препоръчват да бъде зададено някакво ограничено време за изпълнението на специфична задача, най-вече при по-големите задачи или проекти. Крайните срокове могат да бъдат мъчителни за всички нас, но децата с ADHD могат много лесно да подценят колко време ще им отнеме за справянето с дадената задача.
- Използване на планер е необходим за децата, които имат нещото наречено лоша работна памет, което означава, че им е трудно да запомнят неща като какво имат да направят за домашно.
- График за награди – вкъщи може да помогне на децата с мотивацията при ученето на някое ново умение, защото знаят колко трябва да свършат, за да получат следващата награда.
За учениците в началното и средното, специалистите разработват системи, които да могат едновременно да се справят с организационни и академични проблеми. Децата с ADHD имат проблем с управлението на своето време и училищните материали. Могат да забравят или да не си оставят достатъчно време за домашните, да забравят своя планер или да започнат да забравят за това, какво трябва да направят. Техните чанти за училище могат да бъдат хаотични, отбелязва д-р Майкъл Розентъл, невролог. Специфични умения като учене, запомняне, записване и завършване на задачи навреме могат да бъдат адресирани.
Изпълнителните функции могат да се приложат както в училище, така и в писането на домашно, обяснява д-р Розентъл. Четене, писане и решаване на задачи могат да включват умения, в които децата да са слаби. Например един ученик в началното може да чете перфектно, но да не разбира значението на думите от всеки един параграф и да не може да ги навърже, за да изгради обща представа за прочетеното. За писането е необходимо да се организират мислите в разказ, в който авторът си представя какво иска да преразкаже на публиката, оставайки достатъчно време върху темата и с колко думи и параграфи да бъде изразена мисълта. За решаването на математически задачи е необходимо многостепенни операции, а за текстовите задачи е нужно да се избере коя информация е важна за решаването ѝ. Това са все умения, на които специалистите могат да обърнат внимание при работата си с децата и да затвърдят техните обучителни стратегии.
Излагайки обстановката
Когато детето придобива нови умения, то трябва да разбира как те ще му бъдат полезни. “Децата, които имат проблеми с вниманието, са доста прагматични относно това колко усилие да положат за конкретна задача” обяснява д-р Матю Крюгер, директор на центъра за обучение и развитие “Детски Ум”. “Ние го представяме като ‘невроикономика’ – те си пестят енергията, за неща, които носят сигурна печалба.” Добър специалист ще структурира уменията, така че детето да е успешно. “Когато децата работят здраво по нещо и накрая в замяна не получат награда, се чувстват крайно разочаровани” казва д-р Крюгер. “Те ще си помислят ‘Виждаш ли, не беше добра идея да пробвам това.’”
В заключение:
Неприятната страна на поведенческите терапии като обучението за родители и бележника със звездички е това, че изискват време и са трудоемки както за децата, така и за родителите и учителите. “Родителите си мислят, че когато водят децата на терапия, единствено децата ще бъдат въвлечени в действието, “ отбелязва д-р Джил Емануел, клиничен психолог от центъра “Детски Ум”. “Терапията е огромна инвестиция на ресурси от страна на родителите.” От друга страна, добавя тя, “Тези обучения могат да помогнат много и на родителите, които се чувстват изтощени и неефективни в комуникацията със своите деца. След терапията те добиват повече увереност как да помогнат на децата си.”
Изследванията показват, че тези обучения базирани върху родителя и учителя помагат на децата с ADHD, въпреки че не атакуват директно симптомите. “В идеалния случай, тези промени в средата ще вкарат в релси детето когато порасне” обяснява специалистът д-р Ръсел Баркли. “Въпреки че, тези намеси не целят да направят коренни промени в ADHD, а да предотвратят струпване на провали и проблеми причинени от болестта.”
Най-голяма полза имат децата, които са особено непослушни, отбелязва д-р Баркли. “Поради тази причина, специалистите трябва да предположат, че по-дългите изследвания ще намерят лечение за проблеми, които са част от тези, които се получават при ADHD, но не и специфично за тази болест.”
Тийнейджъри с ADHD
Когато децата с ADHD достигнат пълнолетие, има по-малко данни за ефективността от поведенческата терапия. Няколко научни изследвания не успяват да покажат резултат от когнитивно поведенческа терапия (КПТ) за тийнейджъри с ADHD, но КПТ играе своята роля при децата, които след това могат да доразвият проблеми като разстройство на поведението и опозиционно предизвикателно разстройство.
Д-р Емануел отбелязва, че децата с ADHD имат риск от развитие на тревожност по всяко време и разстройство на настроението. Много от децата са подлагани на КПТ лечение когато доразвият някоя от тези болести. В някой случай, въпреки че децата са преодолели своите ADHD симптоми, те все още може да страдат от тях.
Източник:https://childmind.org/article/behavioral-treatments-kids-adhd/
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“ : Йордан Господинов