Младите хора, които са самотни, са в риск от три пъти по-голяма вероятност да развият депресия в бъдеще и въздействието на самотата върху психичното здраве може да продължи над 9 години Това са изводите от изследване, което се основава на над 60 рецензирани проучвания на теми, обхващащи изолацията, самотата и психичното здраве на младите хора на възраст 4 – 21 години, публикувано в списанието на Американската академия по детска и юношеска психиатрия.
Проучванията подчертават връзката между самотата и повишения риск от проблеми с психичното здраве за младите хора. Също така има доказателства, че продължителността на самотата може да бъде по-важна от интензивността на самотата за повишаването на риска от депресия в бъдеще сред младите хора.
Това, казват авторите, трябва да действа като предупреждение за създателите на политики за очакваното увеличение на търсенето на услуги за психично здраве от юноши и млади хора през следващите години както във Великобритания, така и по света.Д-р Мария Лоадес, клиничен психолог от Катедрата по психология в Университета в Бат, която е ръководила проучването, обяснява: „От нашия анализ става ясно, че има силни връзки между самотата и депресията при младите хора както непосредствено, така и напред във времето. Ние знаем, че този ефект понякога може да се прояви бавно, което означава, че може да отнеме до 10 години, за да се разбере наистина мащабът на въздействието върху психичното здраве, създадено от кризата с COVID-19“.
Д-р Лоадес предполага, че изследванията могат да са от значение за това как се управлява поетапното отваряне на училищата във Великобритания от учителите и политиците, които в момента се подготвят за този процес.
Тя добавя: „Има доказателства, че продължителността на самотата, а не интензивността, оказва най-голямо влияние върху депресията при младите хора. Това означава, че връщането до някаква степен на нормалност трябва да стане възможно най-бързо. Но има значение как се управлява този процес, когато става въпрос за чувствата и преживяванията на младите хора относно този период“.
“По време на завръщането на най-малките в училище, трябва да превърнем играта в приоритет, за да им помогнем да общуват и да се сближат отново с приятели и да се адаптират след този период на изолация.“
Членовете на екипа, направил анализа, също така бяха включени в отвореното писмо до министъра на образованието на Обединеното кралство, Гавин Уилямсън, фокусирано върху подкрепата за социалното и емоционалното благополучие на децата по време и след изолацията. В писмото си те предлагат:
- Облекчаването на ограниченията за изолация трябва да се извърши по начин, който осигурява на всички деца време и възможност да играят с връстници, в училище и извън него и дори, докато мерките за социално дистанциране остават в сила.
- Училищата трябва да имат подходящите ресурси и да получат ясни насоки как да подкрепят емоционалното благополучие на децата през преходния период, когато училищата отварят отново, и играта – а не академичният прогрес – трябва да бъде приоритет през това време.
- Социалните и емоционалните ползи от играта и общуването с връстниците трябва да бъдат ясно обяснени, заедно с насоки за рисковете за децата.
Вземайки предвид компромисите, които трябва да бъдат постигнати от гледна точка на рестартиране на икономиката и намаляване на лошите последици за образованието, писмото им до министъра на образованието заключава: „Лошото емоционално здраве при децата води до дългосрочни проблеми с психичното здраве, до по-лошо образование и има значителна икономическа тежест.”
Източник: https://www.sciencedaily.com
Университет в Бат
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Ана Николова