Доказателствата сочат към недостатъчно диагностициране на ученичките със синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност, което води до липса на подкрепа в училище и застрашава психичното им здраве в по-късен етап от живота.
Историите около аутизма и пола се променят. Докато аутизмът някога се е възприемал като състояние, засягащо предимно момчетата, сега знаем, че има повече момичета с аутизъм, отколкото сме предполагали преди, както посочват професор Бари Карпентър и Джо Егертън в своето ръководство за момичета с аутизъм от 2016 г., Flying Under The Radar (идиом на англ. Език – to fly under the radar – да останеш незабелязан).
Ако не успяваме да разпознаем момичета с аутизъм, какви ли други състояния също бихме могли да пропуснем?
Вземете например ADHD (синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието). Той също е свързан предимно с момчетата, но е ясно, че са необходими много повече изследвания за ADHD при момичетата.
Настоящите данни сочат, че ADHD вероятно е недостатъчно диагностициран при момичета и/или че при тях проявите са по-ненатрапливи (свързват се предимно с проблеми с вниманието и концентрацията, бавене, колебание и забравяне) и продължават през целия период на развитие. (Хиншоу и др., 2012).
В резултат на това много жени получават диагноза ADHD едва като възрастни (Нусбаум, 2012; Куин, 2008).
Късната или непоставена диагноза означава не само, че момичетата не получават академичната подкрепа, която може да им помогне да успеят, а също застрашава самочувствието и психичното им здраве.
Проучването на Хиншоу през 2012 г. установява, че момичетата с ADHD от комбиниран тип имат значително по-висок процент на опити за самоубийство и самонараняване в по-късен етап от живота, отколкото тези без синдрома. Влияние оказва липсата на социални и академични умения, а също и натрупаният ефект от това, което са пропуснали, когато са били по-млади.
Нещо повече, ефектите от недостатъчното диагностициране започват да се проявяват рано. Докато момчетата с ADHD са склонни да изразяват своята фрустрация , обвинявайки гневно „глупавия тест“ например, изследователите са установили, че момичетата са по-склонни да обвиняват себе си (Махоун, 2012). Те често се представят като угаждащи хора, правейки всичко възможно, за да се впишат.
Те могат също така да страдат повече от интернализирани симптоми, което означава, че състоянието може да остане незабелязано за по-дълго време и те живеят с други стигми, често определяни като „неорганизирани“, „мечтатели“, „вятърничеви“ и „отнесени“.
Дори учителите, които често са първите, които идентифицират признаците на ADHD при децата, могат да пренебрегнат момичетата, които са по-склонни да учат допълнителни часове, за да запазят оценките си и да помолят родителите си за помощ. Това е същият тип „маскиране“, който наблюдаваме при момичетата с аутизъм, което прави много по-трудно идентифицирането на състоянието.
Моделите на поведение, които момичетата показват, могат да включват разсеяност, дезорганизация, чувство на безпокойство и тъга, срамежливост и невнимание, непрекъснато говорене или проблеми с поддържането на приятелства.
И така, какво можем да направим, за да помогнем на учителите да идентифицират тези модели? Като начало се нуждаем от повече професионално развитие, за да подобрим информираността.
Училищата също трябва да работят в тясно сътрудничество с терапевти и родители, за да осмислят поведението в училище, това което виждат в класните стаи, и да разберат повече за различните видове терапии.
Има малки стъпки, които можем да предприемем, за да помогнем на момичетата с ADHD: позволяване на почивки за движение, да следим за признаци на безпокойство и да споделяме стратегии за справяне с тревожността. Всичко това може да помогне. Най-важното е, че трябва да забележим, да реагираме и да се отнасяме с уважение към поведението им.
С или без диагноза, ако можем да „забелязваме“ повече, тогава можем да подкрепяме и да насочваме.
Източник: ADHD in girls: why aren’t schools spotting it? | Tes News
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Мария Р. Кръстева