„Играта е най-чистото, красивото и благородно изобретение на човека. Играта е свободно изкуство за отдалечаване от всичко, наложено на детето и на нас. В днешните общества, обладани от идеята, че знанията трябва да се придобиват рано, от стремежа към продуктивност и печалба, на играта се гледа като на нещо несериозно. Възрастният изпитва вина, щом остави детето да играе на воля. Самият той се чувства виновен, ако играе: не си ли губи времето? В нашите общества не се играе свободно.
Когато гледам как едно дете играе, аз се уча, защото децата ни изненадват и очароват със своята щедрост и неочаквани хрумвания.
Възпитатели, майки и бащи, децата крият съкровище в себе си. Не ги ощетявайте, като се опитвате да ги научите на много неща! Наблюдавайте ги, изчаквайте подходящия момент, оставете ги да действат, да се преобразяват, не съдете игрите им, не казвайте: „Това е красиво или грозно!“
Оставете ги да се изразяват, да живеят и да обичат живота, докато играят.“ –Бернар Окутюрие – създател на метода Релационна психомоторика1
Понятието „психомоторика“:
„Понятието психомотрика е комплексно и покрива една много широка област, тъй като може да се каже, че „всяко движение е психомоторно от момента, в който надминава рефлекторното действие, защото всяко движение е израз на желание, чувство, емоция, воля.“ -Весела Банова, психоаналитик2
Какво представлява методът „Психомоторика“ и защо е полезен за всички деца?
Малките деца „говорят“ като се движат и играят. Те използват тялото си, за да получат знания за себе си, другите и света. Чрез тялото си те изразяват себе си – мисли, чувства, преживявания и лична история. Психомоторната практика поддържа връзката между тялото и духа, въображаемо и реално, пространство и време и развива способността да общуваш и да намираш удоволствие от това. Залата по психомоторика е едно цветно и уютно място със специални модули в различни геометрични форми, меки играчки и други цветни материали, това е едно пространство за спонтанна игра, пространство за символичното, където всичко е възможно, но и където действат определени правила.
„В психомоториката ние работим с потенциалните възможности на детето, които стимулираме, а не изхождайки от неговите дефицити. Така то изследва света според възможностите си, такива каквито те са тук и сега. То ги разширява, следвайки собствения си ритъм. Психомоториката се основава изцяло върху доверие към детето, върху това, което то знае, може да даде, да получи, да създаде, а не върху това, което не му достига.
Методът се основава на следните основни принципи:
- тялото се разглежда като единство, намиращо се в процес на постоянна реорганизация и растеж /ако условията са благоприятни/; принципът е да се работи, изхождайки от това единство, а не от един или друг отделен аспект на развитието на детето;
- мястото, в което се провежда сеанса, позволява на детето да изживее своите емоции и своите влечения, да ги изразява, да ги надживява, да ги овладява със средствата, които си избира или с тези, които възрастният му предлага. Сеансите се характеризират от спонтанни или провокирани промени: разтоварване на влеченията/време за конструиране; изследване/овладяване; напрежение/отпускане; избухване/отпускане. Става дума да се помогне на детето да придаде форма на своите желания или затруднения, за да не се затваря в тях.“ Весела Банова2
Този метод следва детето, помага му да развие своята игра, т.е. подпомага процеса на символизация, което е предпоставка за развитие на способността за учене. В залата ние зачитаме и уважаваме ритъма и индивидуалността на всяко дете и уникалния начин, по който тя се изразява. Тук няма очаквания за академични постижения, няма програма, модел за следване, няма правилно и грешно и правилата, които важат за всички се отнасят до сигурността на всеки един.
Методът е подходящ за деца от 0 до 7-8 годишна възраст – „златната възраст на психомоториката“. Това е периодът, в който тялото на детето е непосредствено свързано с емоциите. След тази фаза, то навлиза в период, в който тялото вече не изразява директно неговото емоционално състояние и свързаността му с другите. То навлиза в период на ролеви игри и игри с правила. Методът е подходящ и за деца, които изпитват известни трудности в общуването, деца, които имат различни задръжки в развитието си или двигателни затруднения и трудности при ориентирането в пространство и време. Методът може да се използва в образованието като част от програмата на детски градини и училища, за всички деца като подкрепа за личностното им развитие и креативност.
Източници:
1. Окутюрие, Б., „Действаме, играем, мислим“, ИК Колибри, 2019 г.
2. Банова, В., „Наръчник по релационна психомоторика“, 2001 г.
Снимки: Център за детско развитие „Малки чудеса“