Живеем в общество, в което сарказмът е често срещан. Общество, което използва клишета, подмятания, фрази с двусмислено значение и други литературни похвати. Дори когато не става въпрос за литература, този начин на говорене навлиза все повече в нашата ежедневна комуникация. Но някои деца се нуждаят от по-директна и разбираема реч през цялото време.
Ако нямате проблем с езиковата преработка, може дори да не забележите, че не използвате директен език, разговаряйки с деца. А когато децата не изпълняват задачата, която им е поставена, родителите и учителите се разочароват.
Директният език се нарича още изричен или буквален език.
Буквален изказ
Ако детето не разбира или не може да разбере двусмисленото значение на някои фрази, то може да приема думите ви буквално. Сериалът „Теория за големия взрив” направи цяло десетилетие от това – главният герой Шелдън Купър приема нещата твърде буквално.
Примери за преносна реч
Писателите използват небуквален изказ и художествени описания с индиректно (преносно) значение през цялото време. Това подсилва литературните произведения. Но ако детето все още изгражда умението за обработката на такава информация, това може да бъде пречка за него.
Ето един примерен сценарий:
Влизам в стаята и звукът от телевизора е наистина силен. Искам децата ми да го намалят и мога да избера една от следните фази:
1. „Уау, този телевизор наистина гърми.“
2. „Ще си развалиш слуха, когато звукът е увеличен толкова много.“
3. „Иска ми се да изключиш телевизора.“
4. „Изключи телевизора! Не усилвай звука над номер 35 на дистанционното!”.
От четирите фрази само опция 4 е директна инструкция, но дори тя представлява многоетапна задача, която не всички деца могат да изпълнят. В този случай ще трябва да премахнете втората стъпка или да я разделите на две отделни инструкции. Ако не сте наясно с това и сте ползвали за целта някоя от опциите 1-3 и тя не е била изпълнена, сигурно сте се разочаровали. Но всъщност за децата, които приемат думите ви буквално, вие не сте ги помолили да намалят телевизора.
Примери за директни инструкции
Има толкова много примери как родителите и учителите правят това с нашите деца. Ето още един пример:
- „Стаята ти е наистина разхвърляна.“ Това е само изказване на мнение, ако детето не може да направи извода, че искате то да почисти стаята.
- „Нищо чудно, че никога не можеш да намериш нищо! Тази стая е катастрофа!” Отново не сте помолили детето да направи нищо.
- „Стаята ти мирише! Трябва да се почисти.” Виждате модела?
Дори използването на фразата „почисти стаята си“ е неясна и най-вероятно включва множество стъпки и умения за изпълнение на функции, които детето може и да не притежава.
Говорете с ясно намерение
Като родители или учители, трябва да се научим да бъдем по-преднамерени в изказванията си. Нашето общество често използва идиоми. Освен че трябва да даваме на децата ясни инструкции, съдържащи само една стъпка, ако това е, което те изискват, трябва да се стремим да премахнем идиомите от изказа си, докато детето придобие уменията да ги разбира.
Какво е идиом? Идиомът е вид устойчиво словосъчетание, чието цялостно значение не е изградено от значенията на съставящите го думи. Идиомите са свойствени за всеки език и не могат да се превеждат буквално на други езици.
Честата употреба на идиоми обикновено се счита за характерно за разговорната реч и жаргона, но много от идиомите се появяват в художествената литература или в някои пословици и поговорки.
Ето няколко примера:
- Вали като из ведро
- Оправи си бакиите
- Станал си от грешната страна на леглото
- Не виждаш ли слона в стаята
- Пукам се по шевовете
- Мисли извън рамката
- Ни в клин, ни в ръкав
- От кол и въже
Аз съм кралицата на тези изрази. Обичам ги! Но като възрастни, трябва да се съобразяваме с децата и да можем да разпознаем кога даден израз „през едното ухо влиза, през другото – излиза“. (Ето, пак го направих!)
Буквална реч vs. преносна реч
Ако студентът изпитва затруднения с обучението по език и литература, това може да е един от основните проблеми или причини. Много автори използват преносна реч. Отново използвайки Шелдън Купър като наш пример… случайно ли е, че той е привлечен от математиката и науката? Въобще не!
Математиката и науката са склонни да използват повече буквален изказ, а в литературата ще срещнем много повече преносна реч.
Една разлика между пряката и преносната реч е нивото на обработка, което се изисква. Какво е определението за буквален изказ? Буквалният изказ е точен и изразява точно какво има предвид авторът или говорещият. Буквалният език не използва объркващи думи, клишета, метафори или идиоми. Не изисква от читателя да мисли отвъд казаното. Буквалният език изразява идеята директно.
Преносната реч изисква интерпретация от страна на читателя. Този език обикновено е по-сложен и не е много ясен. Преносният изказ често използва символика, което изисква от читателя или слушателя да обработва и тълкува отвъд думите, които са написани или казани. Този изказ използва литературни изразни средства, вместо да разчита на действителното значение на думите или фразите.
Езикова обработка
Много често нашите деца, които са „буквално мислещи“ или разчитат на директната реч, се възприемат като дефектни. Тази стигма трябва да изчезне.
Нарушенията в обработката на езика са често срещани и съпътстващи други затруднения в ученето. Това не е недостатък на характера. Това е набор от умения, който трябва да се преподава, практикува и развива.
Родителите могат да работят с детето си върху развитието на този тип умения. Като се фокусираме върху това, което казваме на децата си или ги молим да направят, можем да увеличим техния успех.
Друг пример: Да кажем, че се подготвяте за излизане, а детето ви седи на дивана и гледа телевизия и още не е обуло обувки.
- „Наистина ще закъснеем.“
- „Надявам се да намеря място за паркиране, закъсняваме.“
- „Мразя да закъснявам.“
- „Защо още не си готов да тръгнеш?!”
Във всеки от тези четири примера, родителят не е помолил детето да се приготви бързо, нали? В нито едно от тези изречения не е използвана директна инструкция.
Използване на правилен директен изказ
Дори когато се изразяваме буквално, може да не задаваме на детето си задачата, която искаме да зададем. Да кажем, че навън вали, така че детето трябва или да носи дъждобран, или да вземе чадър до автобусната спирка.
- „Вали като из ведро!“ Това е идиом, който не казва нищо на детето, ако не може да го обработи.
- „Навън вали много силно.“ Това е директен език. Това обаче е констатация на факта. Не молим детето да прави нищо.
- „Навън се лее из ведро! Бих си взел чадъра на твое място.” Изявление на факта, последвано от вашето собствено мнение. Все още не сте помолили детето да направи нищо.
- „Вали. Вземи си чадъра!“ Някои деца се нуждаят от този директен, изричен език, който не оставя място за тълкуване.
Надявам се това да помогне. Знам, че в нашето семейство забелязваме подобрение във възприятието на сина ми, когато се фокусираме върху това, което му казваме и което искаме от него.
Източник: adayinourshoes.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Стефания Попова
Редакция за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Милена Божинова
Photo credit: Freepik