Лошото поведение на вашето дете не е лично насочено към вас. Направете врагът Синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD), а не вашето дете. Улавяйте доброто поведение на детето всеки ден. Спрете да обвинявате другите. Няколко правила за родителство на деца със ADHD, които всяко семейство трябва да чуе.
Позитивно родителство – съвети за деца с ADHD
Повечето родители са добри родители. Но ако вашите син или дъщеря има Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD), „добри родители“ може да не е достатъчно. За да сте сигурни,че вашето дете е щастливо и добре адаптирано, сега и в бъдеще, и за да създадете спокойна домашна обстановка, трябва да бъдете страхотен родител на дете с ADHD.
За щастие е по-лесно отколкото можете да си представите, да преминете от добро към страхотно ADHD родителство. Необходими са само няколко малки корекции на вашите родителски стратегии и начина, по който взаимодействате с детето си, както и реакциите ви към лошото им поведение. Ето какво наистина работи и защо:
1. Приемете факта, че вашето дете, като всички други деца, не е перфектно.
ADHD при децата е често срещано, но и не толкова просто явление. Не е лесно да приемете, че вашето дете е различно.. Но дете, което усеща неудовлетворението на родителите си и песимизма по отношение на бъдещето си, е по-малко вероятно да изгради добра самооценка и позитивен дух, от които ще се нуждае, за да стане щастлив и адаптивен възрастен.
„За да се чувства прието и подкрепяно, едно дете трябва да усеща, че родителите му са уверени в неговите способности“, казва Кен Браун – Грачев, доктор и инструктор по специално образование в Kaiser Permanente, Портланд, Орегон.
„Веднъж, когато родителите се научат да гледат на дарбите, с които е свързан ADHD – неща като изключителна енергия, креативност и междуличностни умения – те ще осъзнаят блясъка в техните деца“.
Крол Барниър от Ню Феърфийлд, Кънектикът определено вижда „блясъка“ в детето си с ADHD.“ Детето ми е предопределено за нещо прекрасно, нещо което би било невъзможно за тези по-спокойни деца с нормални нива на енергия“ казва тя. „Мога да се сетя за няколко професии, при които безграничната енергия би била невероятен актив. Дори малко му завиждам за неспирния ентусиазъм за живот и се чудя какво ли повече бих могла да постигна, ако бях толкова благословена“.
Направете всичко възможно да обичате детето си безусловно. Отнасяйте се към него така, сякаш той вече е човекът, който бихте искали да бъде. Това ще му помогне да стане този човек.
2. Не вярвайте на всички „лоши новини“ свързани с ADHD.
Не е никак забавно да чуете персоналът в училище да описват детето ви като бавно или немотивирано, непродуктивно и да се чува само за лошото поведение. Но не позволявайте на негативните забележки да ви възпират да направите всичко по силите си, за да се застъпвате за техните образователни нужди. В края на краищата децата с ADHD могат да успеят, ако получат необходимата им помощ.
„ Макар да е истина, че умът на вашето дете работи по различен начин, то със сигурност има способността да се учи и да успее, както всяко друго дете “, казва д-р Джордж ДюПол, професор по училищна психология в университета Lehigh във Витлеем, Пенсилвания.
„Погледнете по този начин – ако детето ви е с диабет или астма, бихте ли се колебали за една минута да се застъпвате в негова полза?“ Точно както диабетикът се нуждае от инсулин, а детето с астма се нуждае от помощ при дишането, така и дете с ADHD се нуждае от регулирана среда за обучение.“
Сю Греко от Уоруик, Роуд Айлънд, е категорична, че е най-силният защитник на 11-годишното си дете. „Синът ми има страхотен мозък“, казва тя. „Той е лидер, с чудесни идеи, но в местното държавно училище му е поставен етикетът„неуспешен“. Тъй като знам, че е способен на повече, го записах в католическо училище, надявайки се по-високите академични очаквания и по-структурираната организация да го предизвикат в положителен смисъл.“
3. Не надценявайте важността на медикаментите за ADHD
Без съмнение, за много деца правилният медикамент за ADHD води до огромна разлика при подобряване на лошото поведение. Но в никакъв случай това не е единственото, което води до подобрения и разговорите за това сякаш е, ще остави в детето чувството, че доброто поведение няма нищо общо със собствените му усилия. Когато детето направи нещо, за което многократно сте го молили да не прави, преборете се с желанието да попитате „Забрави ли да вземеш лекарството си тази сутрин?“ И никога не заплашвайте да увеличите дозата на детето си, защото е направило нещо нуместно.
„Подобни изявления създават у вашето дете впечатление, че поведението му се контролира единствено от външни фактори “, казва д-р Браун-Грачев.
„Родителят носи отговорност да изпрати ясното послание, че макар лекарствата да подобряват уменията, които детето вече притежава, няма магически да оправят всичките му проблеми.“
Както казва Сара Биковски, майка на двама сина с ADHD живееща в Ангола, Индиана: „Казвам на децата си, че лекарствата са като очила. Очилата подобряват зрението, което човекът вече притежава. Децата ми знаят, че техният самоконтрол, независимо колко е лимитиран, е главният фактор за управлението на тяхното поведение.‘‘
4. Уверете се, че знаете разликата между дисциплина и наказание.
Колко често сте се оплаквали на приятели или членове на семейството (или дори на терапевт): „Виках, изнасях лекции, заплашвах, давах тайм-аути, отнемах играчки, отменях излети, подкупвах, молех и дори биех – и нищо не работи !“ Виждате ли проблема с този подход? Всяко дете, изложено на такова разнообразие от наказания, ще бъде объркано. А един от най-ефективните подходи за дисциплина – награда и положителната обратна връзка – дори не се споменава.
„Много родители използват взаимозаменяемите термини „дисциплина“ и „наказание“ “, казва д-р Сал Севър, автор на How to Behave So Your Preschooler Will Too! „Всъщност те са значително различни.“ Дисциплината, казва той, е за предпочитане, защото учи детето как да се държи. Включва обяснение на лошото поведение и пренасочване към приемливо поведение – заедно с положително насърчаване всеки път, когато детето прави добър избор на поведение. Наказанието, от друга страна, използва страх и срам, за да принуди детето да се държи добре“.
Наказанието също работи. То обаче икога не трябва да включва физическо или словесно насилие и трябва да се използва само в краен случай. Например, ако детето ви продължава да дърпа опашката на котката, въпреки че многократно му е казвано да не го прави – то трябва да бъде наказано.
Често най-добрият начин за дисциплиниране на дете с ADHD е чрез проста програма за модификация на поведението: Дефинирайте подходящи за възрастта, постижими цели и след това систематично възнаграждавайте всяко малко постижение, докато поведението стане рутинно. Като възнаграждавате положителното поведение (вместо да наказвате негативното поведение), вие помагате на детето си да се чувства успешно – и допълнително увеличавате мотивацията му да постъпва правилно.
5. Никога не наказвайте дете за лощо поведение, което е извън техния контрол
Представете си, че казвате на 10-годишното си дете да оправи леглото си. Сега си представете, че го намирате, минути по-късно, да лежи на неоправеното си легло и да играе на карти. Какво трябва да направите? Да му се скарате или да го накажете?
Според д-р Съвиър това вероятно не е най-добрият подход. В много случаи, казва той, дете с ADHD не успява да се съобрази не защото иска да ви предизвика, а просто защото се разсейва от поставената задача (в този случай оправянето на леглото). Разсеяността е често срещан симптом на ADHD – нещо, което то може да не е в състояние да контролира. И когато многократно наказвате дете за поведение, което то не може да контролира, вие го тласкате към провал. В крайна сметка желанието им да ви угодят се изпарява. То си мисли: „Защо да си правя труда?“ и в резултат връзката родител-дете страда.
Най-добрият подход в подобни ситуации може да бъде просто да напомните на детето си да направи това, което искате от него. Наказанието има смисъл, ако е напълно ясно, че детето ви се държи предизвикателно – например, ако откаже да оправи леглото. Но се уверете, че има убедителни доказателства.
6. Спрете да обвинявате други хора за трудностите на детето ви.
Вие от родителите, които намират вина във всички, освен в детето ви ли сте? Казвате ли неща като „Този шофьор няма никакъв контрол над децата в автобуса“ или „Ако само учителят беше по-добър в управление на поведението, дъщеря ми нямаше да има толкова много проблеми в училище?“
Други хора могат да допринесат за проблемите на вашето дете. Но да опитвате да вините изключително другите насърчава детето ви да поеме лесния изход. Защо трябва да поемат лична отговорност за своите действия, ако могат да обвинят някой друг (или ако многократно чуват, че обвинявате някой друг)?
7. Бъдете внимателни и разграничавайте действието от извършителя.
„Пръчки и камъни могат да ми счупят костите, но думите никога не могат да ме наранят“ Не го вярвайте! Децата, които многократно чуват лоши неща за себе си, в крайна сметка започват да вярват в тях.
Независимо колко разочароващо е поведението на детето ви, никога не го наричайте „мързелив“, „хипер“, „отнесен“ или каквото и да било друго, което може да навреди. И веднага се спрете, ако започнете да казвате нещо като „Ти си такъв мърляч – защо не можеш да поддържаш стаята си чиста?“ или „Какво ти става? Ако съм ти казвал веднъж, хиляди пъти съм ти казвал .. „
Д-р Карол Брейди, детски психолог в Хюстън, обяснява това по следния начин:
„Родителите трябва да направят така, че ADHD да бъде врагът, а не детето. Когато въплатите свързаните с ADHD проблеми на детето, самочувствието му рязко спада. Но когато се обедините, за да разрешите различни негативни поведения, вие създавате климат, в който детето ви се чувства обичано и подкрепено въпреки недостатъците си.“
Следващият път, когато стаята на детето ви е катастрофа, кажете му: „Имаме проблем и се нуждая от твоята помощ, за да го разреша.“ Кажете му, че ви е трудно да го завивате през нощта, защото се страхувате, че може да се спънете в играчките на пода на спалнята, или че оставянето на храна в стаята привлича мравки. Попитайте за тяхното мнение. Колкото по-ангажирано е детето ви в решението, толкова по-добър е резултатът.
8. Не казвайте прибързано „не“
На всички деца трябва да им се казва „не“ в определени моменти, за да не направят нещо опасно или неуместно. Но много родители рефлексивно казват „не“, без да се замислят дали би било добре да кажем „да“. И едно дете, което чуе „не“ твърде много пъти, е склонно да се бунтува, особено ако по начало е импулсивно.
Защо родителите толкова бързо казват „не“? Често това е от страх: „Не, не можеш сам да ходиш на училище.“, притеснение: „Не, не можеш да спиш в къщата на Джейк, докато не се срещна с родителите му.“, желание за контрол: „ Не, не можете да си хапнете сладко преди вечеря. ”, или конкурентна нужда: „ Не тази вечер, хлапе, прекалено съм уморен.“. Умните родители знаят кога да кажат „не“ и кога има повече смисъл да поемат дълбоко въздух и да отговорят положително.
В много случаи малка промяна в начина, по който използвате думите „да“ и „не“ с детето си, може да означава разликата между приятното комуникация и неприятната конфронтация.
Да предположим, че детето ви иска да излезе навън, за да играе, но вие искате то да си направи домашните. „Вместо автоматично да казвате„ не “, предлага д-р ДюПол,„ помолете го да ви помогне да измислите работещо решение.“ По този начин то чувства, че има поне някакъв контрол върху ситуацията и че вие се опитвате да се съобразите с неговите желания. Той ще се чувства по-малко разочарован и ще бъде по-съдействащ.
9. Обърнете повече внимание на позитивното поведение на детето си.
В стремежа си да премахнат проблемите на поведението, много родители пренебрегват всички положителни начини, по които детето им се държи. Получената негативност може да доведе до неприятни ситуации в домакинството, която засяга всеки аспект от живота.
„Научете се да гледате позитивните страни“, казва д-р Съвиър.
„Когато детето се държи добре или се справя с нещо много добре го похвалете. Когато посочвате и хвалите желаното поведение, вие научавате децата на това, което искате – не на това, което не искате.“
Според социалният психолог, д-р Барбара Фредриксън, изследванията показват, че съотношението от три положителни коментара за всеки критичен коментар води до най-добри резултати по отношение на насърчаване на благосъстоянието, изграждане на устойчивост и поддържане на здрави взаимоотношения. Това съотношение на Лосада е широко отразено в книгата на Фредриксън от 2009 г. „Позитивност“ и нейната последваща „Любов 2.0“ от 2013 г.
Имайте предвид също, че някои от проблемните поведения, които приписвате на ADHD, може да са общи за всички деца на тази възраст. Полезно е да прочетете етапите на детското развитие – особено ако детето ви с ADHD е ваше първородно дете.
Направете щастието и смеха крайъгълните камъни на семейния живот. Прекарайте забавно време с децата си. Карайте велосипед с тях. Играйте заедно в парка. Посетете музеи. Заведете ги на кино. Разбира се, животът с ADHD може да бъде предизвикателство. Но наградите са страхотни за родителите, които наистина създават връзка с децата си.
10. Научете се да предвиждате потенциално експлозивни ситуации
Представете си, че дъщеря ви е поканена на парти. Това е добра новина, особено за дете, което не е особено популярно сред връстниците си. Сега си представете, че домакин на партито е момиче, с което дъщеря ви наскоро се е скарала. Просто стискате палци и се надявате на най-доброто?
„Абсолютно не“, предупреждава д-р ДюПол. „Родителите прекарват много време в реактивен режим, вместо да мислят напред и да планират предварително“.“ Простият план, казва той, е всичко необходимо, за да се предотврати превръщането на позитивното преживяване в негативно за всички заинтересовани.
„В нашият дом винаги използваме „ плана “, казва Сара Биковски. „Преди да влезем в магазин или в дома на приятел, ние говорим за очакваното поведение и възможните клопки. Имаме и рутина при възникнали проблеми. Може да кажа: „Мога ли да поговоря с теб за минута?“ И след това да го отведа от групата. Обсъждаме случващото се и се опитваме да намерим решение. Понякога все пак се случва да си тръгнем по-рано, но все по-рядко.“
Каквото и да правите, бъдете последователни. „Всички деца печелят от последователността“, казва д-р ДюПол, „но децата с ADHD особено се нуждаят от последователност. За тях това не е лукс. “ Промяна в графика в последния момент или прекъсване на позната рутина може да предизвика хаос при дете, което вече се чувства така, сякаш прекарва по-голямата част от времето си дебалансирано и непрекъснато „наваксва“. По-добре е да имате рутина и план и да направите всичко възможно, за да се придържате към тях.
„Подредете дома си по начин, който насърчава организацията и отговорността, а след това го управлявайте като казарма“, предлага Шърли МакКърди, организационен експерт и автор на „Етажът не е опция“. „Мислете лесно и достъпно – ясни места за съхранение на дрехи, пликове с цип за домашна работа и голям семеен календар с цветен код.“
Уверете се, че вие и партньорът ви сте съгласни по въпросите на организацията и дисциплината. „Родителите, които не са на една и съща страница в общия си подход към мотивацията и дисциплината на детето си с ADHD могат да създадат проблеми“, казва д-р Стивън Грцевич, детски психиатър в Чагрин Фолс, Охайо.
„Поведенческите интервенции за деца с ADHD е малко вероятно да бъдат успешни, освен ако не се прилагат последователно.“
Когато родителите се обединят, децата им знаят точно какво да очакват. В крайна сметка, колкото по-предсказуема и последователна е средата на детето ви, толкова по-щастливо ще бъде цялото семейство.
11. Бъдете добър модел за подражание
Родителите са най-влиятелният модел за подражание на детето, така че помислете внимателно за поведението си. Ако не можете да се контролирате, как можете да очаквате детето ви да упражнява самоконтрол.
„Крещенето дава лош пример за това как детето ви трябва да се справи с емоциите си“,казва д-р Брейди. „Родителите са склонни да мислят, че колкото по-силно викат, толкова по-голямо е въздействието върху детето – но това не работи. Единственото, което детето чува, е гневът. Ситуацията бързо излиза извън контрол. “
Напълно нормално е да се чувствате ядосани на детето си от време на време. Но не е добре да му крещите непрекъснато. Не бихте си представили да крещите и да псувате пред приятели или колеги, така че знаете, че можете да контролирате гнева си, ако трябва.
Следващият път, когато детето ви направи нещо, което кара кръвта ви да кипи, излезте от стаята, поемете дълбоко въздух или направете нещо друго, за да се успокоите. Когато демонстрирате техники за самоуспокояване по този начин, вие научавате детето си на важността да управлява емоциите си.
Ако загубите самообладание, не се колебайте да се извините на детето си.
12. Потърсете помощ
Някои неща в живота просто не се получават добре, когато сте сами и отглеждането на дете с ADHD е едно от тях. „Ако възприемете подхода на Клинт Истууд, ще се изчерпите психически, емоционално и физически“, казва д-р Браун-Грачев.
„Изградете си система за подкрепа, достойна за НАСА. По този начин, когато вашата собствена „система“ се претовари или рухне, както неизбежно от време на време се случва, да има някой, който да ви изправи на крака отново. “
Попитайте вашия педиатър за името на психолог или друг специалист по психично здраве, който специализира в работа с деца с ADHD.
Сю Кордиш от Тингсборо, Масачузетс, знае стойността на надеждната система за подкрепа. „Години наред аз и съпругът ми се притеснявахме, че нито една детегледачка няма да разбере специалните нужди на сина ни“, казва тя. „Опитахме да наемем тийнейджър, но не се получи и опитът ни накара да сме още по-предпазливи. Тъй като наблизо не живеят членове на семейството ни, ситуацията беше трудна. Просто не излизахме. След това намерихме детегледачка, която работи с деца със специални нужди. Най-накрая успяхме да се отпуснем и да се насладим на веме за себе си. “
Източник: https://www.additudemag.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса” Марияна Петкова