Сензорните разстройства (СР) не сe характеризират само с досадни сърбежи. Тази статия информира за 3 комплексни състояния с множество аспекти, които често биха могли да се сбъркат с Хиперактивност и дефицит на вниманието – ADHD, тревожност и други съпътстващи заболявания.
Объркване на Сензорните разстройства с ADHD
Започнах работа в сферата на Сензорните разстройства, когато бях учител – някои от децата, на които преподавах изглеждаха сякаш претърпяват някакъв когнитивен дисонанс, а аз не можех да разбера защо. Какво беше толкова неприятно в звуците, които издава тамбурата? Защо някои деца избягваха катерушките на всяка цена, докато други никога не можеха да слязат? Защо едно дете никога не отлепя краката си от земята? Чудех се дали не е заради ADHD – но диагнозата не съвпадаше. Когато най-накрая открих СР, разбрах с какво всъщност се сблъскват тези деца.
8 сетива, които участват в сетивното разстройство
Ние всички имаме поне по осем сетива. Повечето хора знаят за класическите пет: зрение, слух, обоняние, вкус и допир. Но мнозина не знаят за останалите три:
- Вестибуларният апарат: „главното чувство“, свързано с вътрешното ни ухо, което ни казва къде се намираме, колко бързо се движим, ако падаме и т.н.
- Проприоцепцията: усещането за мускули и стави, което ни помага да облечем палтото си или да се изкачим по стълбите.
- Интероцепцията: сетивност на вътрешните органи, които ни казват дали сме гладни, жадни, дали ни се ходи до тоалетна и т.н.
Нормална обработка на сетивата
Сетивата служат за редица цели. На първо място, ни държат в безопасност – например, ако фризби лети към нас да се наведем. Когато сме в безопасност, можем да проследим сензорните стимули и да започнем да се учим. Това се нарича дискриминация – можем да погледнем хората, които играят на фризби, и да се научим какво правят, така че може би следващия път да скочим и да хванем фризбито и да започнем да играем.
На второ място, ние използваме сетивата си за удовлетворение – идентифицираме неща, които ни карат да се чувстваме добре, и продължаваме да правим тези неща, защото те ни доставят удоволствие. И на последно място, се нуждаем от сетивата си за да извършваме действия – планираме какво бихме искали да направим, след което обединяваме сетивата си, за да изпълним действието.
Как сензорните разстройства водят до смущения в предаването на съобщения в тялото?
Тези инструменти – реагиране, учене, удоволствие и предприемане на действия – се използват във всеки момент от живота ни. Сензорните разстройствота (СР) извеждат от строя всички тези ежедневни функции.
Обикновените сензорни преживявания – неща, които виждаме, чувстваме и правим – се обработват по нетипичен начин, когато имате СР. Терминът „нетипичен“ може да означава много неща в СР – може да означава, че мозъкът реагира късно или може би не реагира изобщо. Може би реагира неправилно. Но в крайна сметка не реагираме на сетивното усещане правилно и това води до множество проблеми.
Три вида сензорни разстройства
Сензорните разсртойства далеч не са универсални. Има три основни категории – всяка с по няколко подтипа. Важно е да запомните, че тези категории не се изключват взаимно; високо чувствително дете със СР може да има симптоми от повече от една категория и подтип, което може да обърка родителите или специалистите, които се стремят да поставят точна диагноза.
1. Нарушение на сензорната модулация
Сензорната модулация е първата категория сензорни разстройства, с три собствени подтипа. Първият е сензорната свръхчувствителност. Наричаме това дете „избягващо“, защото то се старае да избягва сетивна стимулация – като прикрива ушите си, крие се под бюрото или затваря очи. Неговата сетивност е твърде чувствителна и всичко му се струва твърде натоварващо.
Вторият подтип се характеризира с липса на сетивност; това дете е „пренебрегващо“. То няма да забележи какво се случва около него – дори да е свръх шумно, искрящо и цветно или с екстремно висока/ниска температура. Неговата сетивност е заглушена, така че то често изглежда безразлично или отдръпнато. В действителност дететопросто не забелязва какво се случва със сетивата му.
Третият подтип се характеризира с копнеж по сетивност; това дете е известно като „търсещо“. То търси силни усещания, колкото се може повече. То ще бъде смело, ще се изкачи до най-високия клон или ще се люлее най-силно на люлката. За него усещанията никога не са достатъчно силни и то винаги ще иска още и още и още.
2. Трудности при сензорна дискриминация
Втората категория Сензорни разстройства представлява трудност при сетивната дискриминация или при използването на сетивата за учене. Нека наречем това дете „объркано“. Това дете изпитва трудности да използва сетивата си, за да прави преценки, така че дори да е изпълнявал задача много пъти преди, всеки път му е сякаш първи. Ако му се налага например да взема кофа с вода всеки ден, той забравя информацията, която е научил последния път, когато е взел нещо. Той не използва проприоцепцията си, за да прецени колко може да тежи кофата и е възможно да я вземе с прекалено много сила и да разлее вода навсякъде. Или може да не използва достатъчно сила и да не успее да вдигне кофата.
За децата от този подтип, това би могла да бъде смущаващо. Те винаги „бъркат“ в прости задачи и често биват дразнени от другите.
3. Сензорно-двигателното разстройство
Последната категория сетивно разстройство е сензорно-двигателното разстройство и има два подтипа.
- Първият се нарича постурално разстройство – нека наречем това дете „некоординирано“. Некоординираните деца имат затруднения с движението и се движат дезориентирано. Възможно е да имат затруднения да стоят изправени на място. Възможно е да не могат да тичат, без да се спъва в краката си. Децата с постурално разстройство изпитват трудности при дейности,които изискват преминаване на единия крайник (крак/ръка) от противоположната страната на тялото.
- Диспраксия – вторият подтип е диспраксия. Тези деца ще изпитват затруднения при планирането и изпълнението на действия. Ако им подадете кутия например и ги помолите да направят нещо с нея, те няма да знаят какво да направят. Невротипично дете ще каже: „Мога да се кача в кутията. Мога да мина под кутията. Мога да натисна кутията.“ Децата, които имат диспраксия ще се мъчат да измислят „идея за действие“. Те биха предпочели играчки, игри и ситуации, които са познати, вместо нови – новите ситуации изискват ново двигателно планиране и дете с диспраксия ще се откаже от това.
Има ли детето ми сензорно разстройство?
Сложете сензорните си очила, за да разберете! По същество той насърчава родителите да гледат на поведението на детето си от сензорна гледна точка, за да се опитат да определят дали тези поведения биха могли да бъдат причинени от СР. Запитайте се:
- Моето дете търси ли повече докосване или движение, отколкото другите деца?
- Избягва ли детето ми ежедневното докосване и движение?
- Има ли затруднения с функционирането в определени среди, където се използват много сетива?
Ако детето ви изразява някои или всички гореспоменати поведения, запитайте се следното: Дали детето ми извършва самотерапията?
Децата със СР може да не знаят, че имат „разстройство“, но инстинктивно знаят какви ситуации са трудни за тях и какво могат да направят, за да потърсят облекчение. Дете, което е „търсещо“, например, може да остане на люлките часове, опитвайки се да се люлее все по-нагоре и нагоре всеки път. Дете, което е „избягващо“, от друга страна, може да прекарва цели дни под одеялото в леглото си, където се чувства в безопасност и нестимулирано. Ако детето ви има необичайно поведение или прави някои неща значително повече от другите деца на неговата възраст, потърсете повече информация за сензорните разстройства.
Припокриващи се на симптомите на СР и ADHD
Изненадващо, някои от най-очевидните симптоми на СР са невнимание, хиперактивност и импулсивност. Звучи ли познато?
СР постоянно се бърка за ADHD. Затова когато са изправени пред често срещани симптоми, родителите и лекарите трябва да разгледат други възможности – особено СР. Защо децата са невнимателни? Може да е ADHD, разбира се. Или може да е дете със СР, неспособно да се съсредоточи, тъй като столът му е нестабилен – и вестибуларният му апарат реагира неправилно, карайки го да се чувства сякаш ще бъде хвърлен на километри надалеч.
Хиперактивност със сензорни разстройства
Хиперактивността и импулсивността също могат да бъдат симптоми на сензорно разстройство. Дете, което не може да седи на едно място, може да „търси“ повече сетивни стимули или да се опитва да избяга от усещане, което е твърде силно. Той може несъзнателно да се опитва да избяга от трептяща флуоресцентна светлина, ако например това дразни сетивата му и го подлудява. Малките деца по-често може да не могат да обяснят защо действат по начина, по който действат, затова е важно възрастните внимателно да наблюдават поведението на детето – и да задават правилните въпроси.
Как родителите могат да подхождат към сензорните разстройства?
Какво можете да направите вие като родител, за да помогнете на детето си да се справи със СР? Първо, можете да окуражите децата си да подхващат енергизиращи игри – навън, когато е възможно. Играта на открито – без излишни правила и ограничения – е от ключово значение за развитието и подобряването на сензорната обработка на детето. Д-р Жан Айрес, пионер в изследването на СР, казва, че: „Забавлението е начинът на детето да интегрира сетивата си“. Ако детето ви е ангажирано да използва сетивата си, то засилва своите сензорни реакции и подобрява функцията на мозъка.
При лечение на СР, колкото по-отрано се започне, толкова по-добре – мозъците на малките деца са по-податливи и реагират добре на ефективна ранна намеса. Но методът на ерготерапия с интеграция на сетивата може да се приложи на всяка възраст – дори за възрастни! Терапията може да окаже влияние на някой със СР, което би позволило здравото и правилно функциониране.
Силата на докосването
Правилният вид докосване може да бъде много успокояващо за детето, особено когато то е разстроено. Ако детето ви изживява криза, най-добрият ход на действие би могъл да бъде да го прегърнете силно или да го сложите да легне на дивана, докато вие леко натискате гърба и краката му. Научете го как да притиска собственото си тяло, когато е разстроено – стискането на предмишниците, бицепсите, раменете или бедрата може да има успокояващ ефект върху свръхстимулирано дете.
Лечение с ерготерапия
Най-ефективното лечение на СР е ерготерапия. Този конкретен вид се нарича сензорен терапевт, използващ техники за сензорна интеграция.Конкретните техники могат да варират в от дете на дете, в зависимост от конкретните им трудности, но общата цел винаги е една и съща: да се постигне по-добра връзка между мозъка и тялото. Терапевтът ще се опита да ангажира детето с дейности, които го интересуват, като същевременно обръща внимание на сензорните затруднения. Дете, което е „избягващ” тип, например, може да бъде ангажирано с игри, които включват забавни награди, скрити в различни материали – пяна за бръснене е често срещан пример. Отначало може да се колебае дали да го докосне, но в крайна сметка ще му стане любопитно за наградата и ще зарови ръце в пяната за бръснене – това ще укрепи сетивната му реакция и ще му помогне да се справи с неприязънта си към новите текстури.
Мислите, че детето ви има сетивно разстройство?
Някои проучвания показват, че до 40% от хората със СР или ADHD всъщност имат и двете състояния. Важно е лекарите да знаят за това припокриване, тъй като лечението трябва да бъде съобразено с уникалната ситуация на всяко дете. Стимулантните лекарства за ADHD, например, няма да помогнат на сетивното разстройство на детето. Ерготерапия, от друга страна, може да не контролира напълно симптомите на ХАДВ, но независимо от това, най-вероятно ще бъде от полза за детето. Може би е добре да започнете с ерготерапията – ако симптомите на ХРНВ продължат, преразгледайте стратегията си за лечение, за да включите специфични за ХРНВ интервенции.
Ако подозирате, че детето ви може да има някои сензорни проблеми, не се колебайте да отидете за преглед. Понякога няма нужда от пълен преглед – просто разговор с квалифициран терапевт може да ви помогне да решите проблема. Ако искате, добре е да изпробвате няколко сесии с ерготерапевт, без официална диагноза, само за да видите как реагира детето ви. Почти всяко дете обича техниките за сензорна интеграция и дори онези, които не отговарят на условията за официална диагностика на СР, най-вероятно ще се възползват от някои забавни ерготерапевтични сесии.
Източник: https://www.additudemag.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Ивана Йорданова