В наши дни има по-дълбоко осъзнаване на проблемите със сензорната обработка от всякога, но в същото време има и много объркване. Децата, които се борят с обработката на сензорна информация, като картини, звуци и миризми, често не биват разбрани. Ето осем популярни мита за тези затруднения и фактите, които ги развенчават.
Мит № 1: Няма такова нещо, като проблеми със сензорната обработка
- Факт: Лекари и други специалисти виждат трудностите, които пораждат тези затруднения. Истина е, че няма официална диагноза за „проблеми със сензорните възприятия“, както има и спорове за термините „нарушение на сензорната обработка“ и „нарушение на сензорната интеграция“. Но всичко това не значи, че тези трудности не са реални. Всъщност, ерготерапевтите често създават специфични терапии за такива затруднения.
Мит № 2: Децата с проблеми със сензорните възприятия са чувствителни към всичко
- Факт: Има два вида затруднения със сензорната обработка и много деца изживяват смесица и от двата. Някои са свръхчувствителни (хиперчувствителни) към информацията, която постъпва през техните сетива. Това може да ги накара да избягват определени звуци или усещания, тъй като за тях са твърде силни.
Има обаче и деца, които не са достатъчно чувствителни (хипочувствителни). Това ги кара да бъдат търсещи усещания – те имат нужда от по-силна стимулация на сетивата си. Тези деца могат да показват слаба или липсваща чувствителност на топлина, студ, болка и други усещания. Всичко това би могло да е плашещо за родителите.
Мит № 3: Децата със затруднения в сензорната обработка имат прекомерни реакции
- Факт: Децата с такива проблеми могат да изглеждат дребнави, може да изглежда, че се разстройват без причина. Но истината е, че те реагират на неща, които за други хора може да са незабележими.
Някои деца могат да се дразнят или да се изнервят в ресторант заради определена миризма. Или пък в мола, заради определен шум. Или пък може да откажат да носят определена дреха или да се срещат защото за тях това е болезнено. За тези деца получаването на твърде много сетивна информация за възприемане може да причини срив на сетивата или цялостен срив.
Мит № 4: Проблемите със сензорната обработка обхващат само петте сетива
- Факт: Ние често мислим само за петте сетива – зрение, обоняние, слух, вкус и осезание, но съществуват и други сетива. Шестото и седмо сетива контролират осъзнаването на тялото (проприоцепция), баланса и пространственото ориентиране (вестибуларния апарат). Децата, които срещат предизвикателства с тези две сетива могат да имат проблеми с моториката.
Също така има и едно осмо, по-малко известно сетиво – нарича се интероцепция и ни помага да разбираме и да усещаме какво се случва вътре в нашето тяло. Децата, които срещат трудности с интероцепцията могат да имат затруднения в интерпретирането на неща като болка или физически симптоми на емоция (като ускорение на пулса при страх).
Мит № 5: Децата с трудности в сензорната обработка трябва просто „да се стегнат“
- Факт: Мозъкът на тези деца функционира по различен начин и да кажеш на детето да „се стегне“ няма да промени този факт. Често срещано за малчуганите с такива проблеми е да имат нужда от допълнителна помощ или приспособления, които да им помогнат да се справят със света около тях, който може да е доста натоварващ.
Мит № 6: Децата със затруднения със сензорните възприятия нямат самоконтрол
- Факт: Този вид проблеми могат да ги затруднят да отговорят подобаващо на сетивния сигнал и това би могло да изглежда отстрани като липса на самоконтрол. Все пак обаче това е само моментна реакция, а не липса на самоконтрол. Например свръхчувствителните деца могат да се опитат да избегнат определени стимулации заради ефекта, който им причиняват, също както вие бихте си дръпнали ръката от открит огън.
Те биха могли да се бутат в хора, заради затруднения в моториката, биха могли да се блъскат в предмети или да се заиграват с такива, търсейки определени усещания.
Мит № 7: Затрудненията със сетивните възприятия са вид нарушение от спектъра на аутизма
- Факт: Наличието на такъв вид затруднения е нещо различно от нарушенията от спектъра на аутизма. И все пак сензорните затруднения често са ключов симптом за аутизъм. Има някои припокриващи се симптоми между аутизма и различията в ученето и мисленето при децата, а някои от тях имат и двете. Прочетете в тази статия (на английски) за усилията на една майка да открие дали проблемите със сензорната обработка на сина ѝ са свързани с аутизъм или с проблем на хиперактивност и липса на внимание или пък и с двете.
Мит № 8: „Проблемите със сензорната обработка“ са просто различно наименование на проблеми с хиперактивност и липса на внимание
- Факт: Двете диагнози наистина имат някои общи неща, като суетене, борба с личното пространство и дори усещане за претоварване на сетивата. Приспособления като „тежки одеала“ и специализирани играчки могат да помогнат на децата и в двата случая. Но дори да има определено припокриване и да има възможност да се случат едновременно, между двете състояния има някои ключови разлики. Не всички деца с проблем на хиперактивност и липса на внимание имат сензорни затруднения, също както и не всички деца със проблеми със сензорните възприятия имат проблеми с хиперактивност и липса на внимание.
Разбирайки повече за затрудненията със сензорните възприятия, вие можете да помогнете да се развенчаят митовете и за другите хора. Може да поговорите с учителите на своето дете по тази тема и да прочетете статията “Да разберем по-добре разстройството на сензорната преработка”.
Източник:www.understood.org
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Елена Иванова
Photo credit: Freepik