Случвало ли ви се е да играете с бебе и да усетите чувство на връзка, макар че то все още не може да говори? Нови изследвания смятат, че може да сте буквално „на една и съща вълна“, изпитвайки подобна мозъчна дейност в еднакви мозъчни региони.
Екип от учени в Пристън проведе първото научно изследване на начина, по който мозъците на бебетата и възрастните си взаимодействат по време на игра, и откри измерими прилики в тяхната невронна активност. С други думи, мозъчните активности на бебето и на възрастния човек се повишават и спадат заедно при споделянето на играчки и установяване на зрителен контакт. Изследването се е провело в Princeton Baby Lab, в
(т.нар. “Бебешка лаборатория” в Принстън), където учени от университета изучават как бебетата се учат да виждат, говорят и разбират света около тях.
„Предишни изследвания показват, че мозъците на възрастните хора се синхронизират, когато гледат филми и слушат музика, но твърде малко се знае за това как този „неврален синхрон“ се развива в първите години от живота.“
– казва Елис Пиаза, научен стипендиант в Института по неврологични науки в Принстън и главният автор на научен труд, публикуван на 17 декември 2019 в „Психологически науки“.
Пиаза и нейните съавтори – Лиат Хасенфратц, научен стипендиант в същия институт; Юри Хасон, професор по психология и неврология; и Кейси Лиу-Уилямс, доцент по психология, смятат, че невралният синхрон има важни последици за социалното развитие и ученето на езици.Изучаването на комуникацията лице в лице между бебета и възрастни е доста трудно. Повечето по-ранни изследвания на невралното свързване, много от които са проведени в лабораторията на Хасон, включват сканиране на мозъка на възрастните посредством функционален ядрено-магнитен резонанс, в отделни сесии, докато възрастните хора лежат и гледат музика или слушат истории.
Но за изучаване на комуникацията в реално време се налага учените да създадат подходящ за деца метод за измерване на мозъчната активност на бебешкия и възрастния мозък едновременно. Благодарение на финансиране от стипендията за трансформативна технология „Ерик и Уенди Шмидт“, учените разработват нова двойна система за заснемане на мозъка, която използва функционална близка инфрачервена спектроскопия (т.нар. fNIRS), която е безопасна и измерва оксигенацията в кръвта като заместител за нервната активност. Този метод позволява на учените да записват невралната координация между бебетата и възрастния човек, докато те играят с играчки, пеят песни или четат книга.
Човекът в експеримента общува с всички 42 малки деца, участващи в проекта. От тях, 21 са изключени, тъй като се движат твърде много, а други 3 напълно отказват да носят шапката, необходима за измерването. Това оставя учените с 18 деца на възраст между 9 и 15 месеца.Експериментът се провежда в две части. В първата, възрастният човек прекарва пет минути, общувайки директно с детето – играейки с играчки, пеейки детски песнички или четейки, докато детето седи в скута на родителя си. В другата част, възрастният се обръща настрани и разказва история на друг зрял човек, докато детето играе с родителя си.
Шапките, използвани в експеримента, събират данни от 57 канала, които се включват в преработката на езика, формулирането на предположения и разбирането на чуждите гледни точки.Когато анализират данните, учените установяват, че по време на сесиите лице в лице, мозъците на бебетата са в синхрон с този на възрастния човек в различни участъци, за които се знае, че участват в цялостното разбиране на света – те вероятно помагат на децата да декодират смисъла на една история или да анализират мотивите на зрелия човек, който им чете.
Когато възрастният и бебето не общуват помежду си, а с други хора, тази връзка между тях изчезва.Този резултат съответства на очакванията на учените, но данните разкриват и някои изненади. Например, най-силната връзка се осъществява в префронталния кортекс, който има роля в процесите на учене, планиране и изпълнителните функции, и за когото преди се смяташе, че е недоразвит в началния период след раждането.
„С изненада установихме, че бебешкият мозък е този, който често „води“ пред възрастния мозък с няколко секунди, което навежда на мисълта, че бебетата не приемат пасивно информация, а могат да напътстват възрастните към следващото нещо, върху което ще се фокусират: коя играчка да хване, какво да каже.“
– казва Лиу-Уилямс, която е ко-директор на “Бебешката лаборатория” в Принстън.
„Докато общуват, възрастният и детето дават обратна връзка един на друг“ – добавя Пиаза. „Това значи, че мозъкът на възрастния човек изглежда можеше да предположи кога бебетата ще се усмихнат, а бебешките мозъци знаеха кога възрастният ще използва повече ‚бебешки език‘; и двата мозъка проследяваха когато и двамата осъществяват зрителен контакт или едновременно внимание към конкретни играчки. По този начин, когато бебе и възрастен играят, техните мозъци си взаимодействат динамично“.
Този подход към неврологията с наблюдение на два мозъка може да отвори вратите към по-доброто разбиране на начина, по който се осъществява връзката между например деца с аутизъм и гледачите им или как учителите могат да оптимизират методите си, за да са от полза на различните деца.Учените продължават да изследват как това неврално свързване се отнася към ранните стадии на учене на езика при малките деца.
Източник: https://www.princeton.edu
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Мариета Стефанова