Изследвания върху десетте Неблагоприятни Преживявания в Детството (НДП) показват, че повечето хора са се сблъскали с поне една от травмите, сред които са тормоз, лишаване от свобода на родител, живот без дом и други. Травмите, преживени през детството могат да засегнат физическото и психическото здраве на възрастните по-късно в живота, особено ако човек има няколкото НДП. Макар че вредата от тях може да има трайни последици, здравни работници са идентифицирали начини да се облекчат проблемите като насърчава подкрепящи отношения с възрастните.
Училищата също могат да играят подкрепяща роля като помагат на деца с преживени травми. В гимназията по звукозаписни изкуства (HSRA) в Сейнт Пол, Минесота, правенето на музика е средство за лекуване.
„Писането на текстове на песни дава по-голямо чувство за сигурност отколкото прякото споделяне на преживяното“,
казва Табита Уилър, социален работник в гимназията, докато описва момиче, което е написало песен за вътрешната си болката и травмата от детството.
Жизнено важно за юноши и млади хора е да получат емоционална подкрепа и грижа за душевното здраве. Ала тийнейджърите не винаги горят от желание да говорят за страданието си. Във връзка с лекуването на травми, изследвания показват, че изкуството и музиката (експресивната арт терапия) могат да намалят физиологичния стрес и да помогнат на юношите да се чувстват по-сигурно в класните стаи.Чрез използването на изкуство, музика и писане учителите в гимназията по звукозаписни изкуства разчитат на „творчески педагогически практики“, за да помогнат на учениците да открият своите таланти, което пък засилва академичния им успех.
„Виждаме пълноценните занимания с изкуство и музика като инструменти за възвръщане към академичния свят“,
казва Джоуи Сийниън, директор на отдел “Образователна програма” в гимназията.
За други ученици от гимназията в Сейнт Пол звукозаписните студия се превръщат в учебна среда, където те създават брилянтна поезия, композират музика или свирят на инструмент.
„Когато говорят за душевното си здраве, нашите ученици не могат винаги да кажат: “Чувствам се по този и този начин“, защото са били наранени от хора с повече власт, обяснява Сийниън. Ангажирането с музика и изкуство е едина възможност на децата да се утешат.
Въпреки че може да звучи нестандартно, музиката е била използвана като форма на медицина от столетия. Преди хиляди години гърците вярвали, че меките, мелодични звуци на флейтата могат да лекуват физически болести като подагра и ишиас. В днешно време музиката намира своето място в класната стая, като средство за помощ на ученици с разстройства от аутистичния спектър и синдром на дефицит на вниманието.
В гимназията по звукозаписни изкуства музиката и изкуството помагат на учениците да споделят своите разкази. „Искаме нашите ученици да приемат своята индивидуалност, което може да стане чрез проникване в творчеството“ казва Сийниън.
Той добавя, че много от учениците не се чувстват достатъчно комфортно да обсъждат трудностите си, но са склонни да влязат в студиото и да създадат ритми или да запишат парче.
„Наскоро един ученик се смущаваше да говори с учителите и съветниците за своите притеснения относно психическото си здраве и за семейната си история“, споделя Сийниън. Вместо това, ученикът отишъл в звукозаписното студио и започнал да записва текстове за рап музика в бележник. Покрай ученика минал един учител, който се възползвал от възможността да общуват. Седнали заедно и ученикът споделил текстовете, които разкрили семейния хаос и психическите му затруднения.
„След срещата учителят имаше по-добра представа за нуждите на ученика, което улесни задачата да предоставим допълнителна емоционална и академична подкрепа“, казва Сийниън. За този ученик, свързването с учителя е било е лекуващо, защото се е чувствал разбран, а не съден.
Сийниън споделя, че учителите в гимназията по звукозаписни изкуства се опитват да включат учениците в програма, в която се ценят уважението, общността и образованието.
„Това са прости ценности, но имат дълбок смисъл, когато се прилагат. А когато учениците намерят гласа си, е вдъхновяващо“,
добавя Сийниън.
Източник: https://www.kqed.org
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“ : Силвия Ц.