Докато излизах от хранителния магазин, едва сдържайки сълзите си, си припомних защо никога не водя най-големия си син на пазар. Имам предвид никога. Беше много напрегната седмица и хладилника беше празен. Имаше кутия с маргарин на горния рафт и някоя и друга кутия с остатъци храна.Трябваше да сготвя нещо за вечеря онази вечер. Нямах възможността да отида до магазина, докато децата бяха на училище.Противно на разумната ми преценка, си помислих, че ще изтичам заедно с децата до магазина и ще взема само 3-4 неща.Щяхме да сме вътре най-много 10 минути. Докато стигнем до втората пътека, 8-годишния ми син, V-man, вече тичаше надолу по пътеката, хвърляше се по корем и „сърфираше“ до края. Разбира се, 6-годишния ми син го последва. Защото това правиш, когато си в детската градина – копираш всичко. В отчаяния си опит да накарам V-man да спре, го сграбчих за ръката. Но само един поглед очи в очи ми бе достатъчен, за да разбера, че той беше напълно извън контрол. Неговото поведение не беше просто извън контрол, той не можеше да контролира това колко извън контрол беше. На момента е лесно да видиш голямата картинка, но в същото време да се чувстваш смазан, че твоето дете е абсолютният идиот, който сърфира по пътеките на хранителния магазин.
Исках да изкрещя „Ти си на 8 години, това е повече от недопустимо! Кога най-после ще се вземеш в ръце!“.
Аз без проблеми мога да направя едночасов пазар с моя син, който е в детската градина.
Той ще обикаля пътеки с мен, ще ми помага да намеря някои неща и ще си бъбрим неспирно. Това е приятно и чудесно време между майка и син. Но не и с V-man.
Такова емоционално влакче на ужасите е само, за да го накарам да се придържа към някакви социални граници, че след това съм развалина. И ако трябва да сме честни – той също.
Къде свършват сензорните нарушения и започва хиперактивността
V-man се бори с нарушение на сензорната преработка от деня на раждането си.
Той се появи на този свят крещейки, което се облекчи едва след години на ерготерапевт.
Макар да бях вкопчена в обществото на хората с нарушения на сензорната преработка чрез другия ми уебсайт – Сензорния спектър, никога не бях напълно сигурна, че излишната енергия на V-man беше продукт на неговото нарушение на сензорната преработка или на нещо друго. Докато беше малък, V-man нямаше абсолютно никакво копче за изключване.
Той никога не спеше на обяд като бебе. Не спираше да се движи, докато прохождаше.
И дори като започна училище, ние сложихме батут във всекидневната, за да може да изразходва енергията си. Търсеше ли това дете сензорни възприятия или имаше и нещо друго? Той също така не изглеждаше да има способността да се спре.
Неговите импулси го превземаха. Точно както в хранителния магазин.
И въпреки че знам, че е добро дете, той със сигурност доста се постара да нервира всички.
В кой момент неспособността му да контролира действията си престана да е резултат от възрастта и зрелостта му? V-man не се справяше в училище. Започнах да се чудя…това ADHD ли е или е нарушение на сензорната преработка?
Настъпи времето да го прегледа невропсихолог.
„Тествате ли за ADHD?“ попитах в клиниката.
Защото вътрешно знаех.
Оказа се, че моят син е с ADHD. Иху! Нека добавим още абревиатури към папката на това дете. Какво по-добро от това да започнеш деня си със супа от буквички за деца със специални потребности.
ADHD срещу нарушение на сензорната преработка:
Проблемът с различаването на тези две състояния е, че те често имат подобни проявления. Деца и с двете диагнози може да изглеждат хиперактивни, импулсивни и нефокусирани. И двете може да причинят проблеми с ученето, да затруднят отношенията с другите деца и да намалят способността на детето да следва посоки и/или да завършва задачи. Въпреки това най-добрият подход за справяне с всяка диагноза е различен. Децата с нарушение на сензорната преработка имат нужда от ерготерапевт, за да тренират мозъците си да се справят със сензорните стимули, които изглеждат объркващи. Или пък те трябва да тренират телата си да реагират на сензорните сигнали, които получават, защото те не реагират достатъчно. Децата с ADHD често имат нужда от лекарства, които да им помогнат да балансират химикалите в мозъка си, за да функционират нормално. Счита се, че само деца с ADHD ще реагират на лечение с лекарства. Дете, което има само сензорни проблеми няма да се повлияе.
За да е още по-трудно за разбиране, много проблеми, свързани с ADHD приличат на проблемите, които децата изпитват заради възрастта и зрелостта.
Малките деца просто не разполагат с личната рамка, която да им позволи да контролират импулсите си. Може да е трудно да се разпознае дали е просто проблем на прохождащото дете или е проблем с хиперактивност. Нашият невропсихолог каза, че е обичайно децата да не бъдат диагностицирани, докато не навършат поне 8 години именно заради този проблем.
Веднъж след като детето е наближило 8 години, тези проблеми на развитието би трябвало да са отминали и професионалистите могат да различат дали детето изпитва поведенчески, сензорни или проблеми свързани с ADHD, както и дали не са комбинация от тях.
Лекарства за ADHD; Терапия за Нарушение на сензорната обработка
Даването на лекарства за ADHD син беше едно от най-умните решения, които ние можехме да вземем за него. Забелязахме промяна още на първия ден. Той беше получил за подарък много готин комплект за изкопаване на динозаври. Беше толкова развълнуван да започне да „изкопае“ кости на динозаври. Обичайно би загубил интерес след 10 минути. Противно на това, той стоя над един час, играейки си с комплекта. Сега динозавърът стои гордо на показ в стаята му. Лекарството всъщност не промени характера му. Той все така си е буйния V-man, когото обичаме. Разликата е, че той не е толкова импулсивен, не е постоянно извън контрол, не е с толкова нефокусиран поглед. Като цяло V-man е по-щастлив заради лекарството.
Той не изразходва абсурдно много енергия, за да се бори със собственото си тяло.
Интересното е, че забелязахме с дълготрайния прием на лекарството някои от неговите сензорни проблеми да се завръщат. Не е като сензорните проблеми някога да са изчезвали напълно, но неговите проблеми с вниманието бяха толкова преобладаващи, че сензорните проблеми оставаха второстепенни.
Успех в хранителния магазин?
Две седмици след началото на приема на лекарството, попитах V-man дали иска да дойде с мен в хранителния магазин. Щеше да е изпитание и за двама ни.Той грабна количка още с влизането в магазина. Отделихме време да изберем най-подходящите зелени ябълки, специално за него. Отидохме до пътеката с хляб и той си избра какво би искал за обяд в училище през седмицата. След това продължихме към пътеката с млечните продукти, за да вземем мляко. На касата той изпразни количката и ме изчака да платя. Излизайки го прегърнах и му казах, че наистина се насладих на нашия съвместен пазар. Той кимна одобрително.
Попитах го „Не беше ли страхотно да можем да вземем, каквото ни е нужно, без каквато и да е драма?“. Той се усмихна и с все сърце се съгласи.
Източник:mommyevolution.com
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Павлин Миланов