Обичам да гледам как малките деца танцуват. Пленително е, независимо дали те танцуват под ритмите на собствения си барабан, отделяйки време да чуят ритъма, или имитират движенията на други. Дори от времето, когато децата са само на няколко месеца, ритъмът и ритмично пулсиране (т.нар. бийт) предизвикват реакция. Сладко и забавно е, със сигурност и пленително.„
Подскачането под ритъма на музиката, което става толкова естествено, любовта към детските песнички, Patty Cake , както и времето за истории – всички те произтичат от онзи естествен ритъм или вътрешен часовник, който управлява мозъка ни. Този часовник помага на спортиста да владее топката, на танцьора да се движи в ритъм, както и на геймъра да координира контролера си на екрана.
Но това е повече от физическа координация. Тази система за синхронизиране също така координира социалните и обучителни сигнали. Това усещане за време работи, когато вашето дете се опитва да слуша насоки, когато ги обработва и им откликва, когато разговаря с приятели, чете, решава математически задачи и при други подобни дейности. Всички тези неща са свързани със възможността за концентрация при синхронизиране, отговорите и работната памет (информацията, която мозъкът ви запазва, когато постъпва и преди да бъде преобразувана в дългосрочна памет).
Проучванията показват, че децата със забавяне в обучението, ADHD (Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност), аутизъм или други подобни състояния, имат различна структура и функционалност на частите от мозъка, отговорни за синхронизация и ритъм. Ако синхронизирането в техните мозъци не може да поддържа темпото на урока в стаята или този синхрон е изместил фокуса върху нещо друго преди края на урока, то урока продължава без тях. След като чуем думите структурно и функционално различни, е лесно да заключим, че нищо не може да бъде направено. Но ето тук именно е красотата на човешкия мозък: той може да бъде трениран. А самото трениране за подобряването на ритъма и синхронизацията се прави под формата на двигателна терапия, която много наподобява играенето на игри.
Подобряване на синхронизацията:
За да подобрим системата за синхронизиране на мозъка, трябва да ангажираме децата си в дейности, които синхронизират телата им с даден ритъм, независимо дали е с ритъма, който телата им произвеждат, или външен източник – като музика. И така, ето няколко дейности за стимулиране на областите на мозъка отговорни за синхронизирането:
Танци
Както вече обсъдихме, танците спомагат за синхронизирането на тялото с даден ритъм. За да танцува под ритъма на музика, детето трябва да тактува с ритъма на музиката и след това да синхронизира тялото с този такт. Това се случва естествено при едни, но други деца, които имат проблеми при синхронизирането, изпитват истински затруднения когато се опитват да накарат телата си да тактуват с ритъма. Танцуването не трябва да е задължително под форма на формално обучение. Просто забавната практика и насърчаване могат да свършат чудесна работа. Друго забавно допълнение към танците е замръзване на място. Това кара децата не само да танцуват, но също така им помага да насочат вниманието си и да спират танците когато музиката спре.
Игра на дама
Това е дейност, при която те се синхронизират със своя собствен ритъм. Техните крачета и движения създават ритъма, но колкото по-единни и ритмични са движенията им, толкова по-лесно е да продължат по квадратчетата или да продължат с подскачането.
Игра с топка
Играта с който и да било вид топка помага синхронизирането. Дриблиране с баскетболна топка създава ритъм, към който те могат да се настроят. Колкото повече са в ритъм, толкова по-добре ще дриблират. Дриблирането на футболна топка изисква синхронизиране между краката, за да се продължи движението. Ако някога сте наблюдавали двама души, които си подхвърлят футболна топка напред-назад, е много лесно да се настроим в ритъма, който те създават. Хващането на топка също изисква определянето на подходящия момент, за да се хване топката.
Скачане на въже
Скачането на въже е чудесен начин да подобрим синхронизирането. Децата могат да скачат според собствения си ритъм. Но също могат и да работят в отбор. В този случай, двамата въртящи въжето синхронизират движенията си за да въртят въжето едновременно. След това скачащият трябва да прецени кога да се затича и да се включи да скача, като се синхронизира с въжето. Някои игри за скачане на въже също включват песни, което още повече насърчава синхронизирането и координацията.
Видео Игри
Колкото и шокиращо да звучи, има някои видео игри, които служат за нещо повече от това да поглъщат вниманието на детето ви (при умерена употреба). Някои игри са чудесни за подобряване на уменията за синхронизирането. Rock Band и Guitar hero са полезни, понеже детето трябва да синхронизира натискането на струните на китарата или биенето по барабана с изображението на екрана и ритъма на музиката. Също така съществуват танцувални игри, които карат децата да станат от дивана и да се разкършат. Повечето игри имат някакъв елемент на синхронизиране, но някои повече от други. Уверете се, че биват използвани в границите на умереното.
Източник: https://ilslearningcorner.com/2016-03-timing-rhythm-the-brain-why-timing-affects-learning/
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Десислава Митова