Тревогата от пандемията може да премине от притеснение и тъга към тревожност и депресия, когато хората с ADHD (Синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието) стават все по-фрустрирани и отчаяни поради продължителна изолация и несигурност. Научете се как да разпознавате и реагирате на обезпокоителните знаци за афективни разстройства у вашето дете или тийнейджър.Докато продължаваме да търсим убежище вкъщи, тревожността нараства и ставаме все по-обезсърчени. Любимите ни дейности, някога утешителни и интересни, започват да губят предишната си привлекателност, а мотивацията ни е стигнала най-ниската си точка. Много възрастни и деца се борят с това по нови и различни начини всяка седмица.
Младите хора с ADHD, които поначало имат проблем с контролирането на силни чувства, трудно се справят с подобно продължително отделяне от външния свят. Животите им, рязко и значително, са преобърнати и те губят вълнението си и контрола върху близкото бъдеще. Докато се опитваме да осъзнаем и осмислим тази безпрецедентна ситуация, децата и тийнейджърите със ADHD остават разтревожени, тъжни и разочаровани – отчасти, защото не могат напълно да схванат сериозността на случващото се в момента.
Стресът от справянето с промяната в ежедневието, липсата на връзка с приятели и растящото разочарование от отмяната на важни събития, могат да доведат до поредица от нови поведенчески предизвикателства за децата с ADHD, а вероятно и до по-сериозни проблеми с психичното здраве.
Със своето „сега/не сега“ мислене, тези деца понякога не успяват да останат оптимистично настроени относно бъдещето, когато настоящето, лишено от личен контакт с връстниците в училище, участие в спортни дейности или други извънучилищни занимания, изглежда безкрайно. С напредване на времето, виждаме как техните тъга, безпокойство и разочарование се превръщат в обезпокоителни нива на тревожност, депресия и гняв. Което поражда по-важния въпрос: кога очакваните реакции към COVID-19 преминават към нещо притеснително, което изисква преценката на професионалист?
Очаквано е от децата да изпитват голяма гама от емоции всеки ден. Често срещано е и да усещат смесица от чувство на самотност, гняв и печал, както и смесица от удовлетворение и наслада. Смяната на настроенията – от това да се чувстваш добре в един момент, а зле в следващия – са част от борбата с настоящата странна ситуация. Все пак съществува ключова разлика между мисълта, че тази изолация и стоенето вкъщи по цял ден са нещо наистина неприятно и между усещането, че животът и без това никога няма да е същият отново и няма смисъл в правенето на каквото и да е. Едно е да се чувствате уплашени, че има шанс бабите и дядовците ви да се заразят, но съвсем друго – да мислите, че микробите са навсякъде и нищо не е безопасно. И макар да е нормално за децата да не могат винаги да запазят самообладанието и хладнокръвието си, не е приемливо да нараняват останалите членове на семейството или да показват признаци на насилие.
Децата с ADHD често срещат проблем с това да се приспособяват, да контролират импулсите си, да регулират емоциите и самосъзнанието си. Тези екзекутивни функции са ключови за напасването към нови ситуации и справянето с неудобните емоции, които съпровождат промяната. А животите ни в момента са пълни с усещане за дискомфорт.
Когато децата не чувстват безопасността или защитата, от които имат нужда, и са постоянно притеснени заради общата несигурност, това може да доведе до повишена тревожност.
- Ако се чувстват безпомощни, безнадеждни и засрамени, изпитват депресия.
- Ако се сблъскат с повече разочарование, отколкото са способни да поемат, стават агресивни.
- Ако живеят в домакинства, където се усеща напрежение, породено от бедност, домашно насилие, сексуален или физически тормоз, това може да доведе до травма.
- Поради факта, че има толкова много неща, които не могат да правят, и толкова много отменени дейности и събития, нивата им на търпимост са занижени.
Децата ви може да гризат ноктите си, да си дърпат косата, да си чоплят кожата, да се карат, крещят, да стоят будни цяла вечер, да се усамотяват в стаите си за часове наред, да удрят другите или да чупят неща. Подобно поведение е външен признак за смут и нарушение във вътрешния им свят.
Те са засипани от емоции, които просто не могат да овладеят, но не могат и да изразят усещанията си с думи или да упражнят какъвто и да е контрол върху тях. В тези времена, децата със ADHD могат да отреагират на чувства, прекрачващи прага на собствените им стратегии за справяне, и да регресират към по-ранни и по-малко функционални начини за справяне с нещата. Някаква форма на регресия в този период е нормална, но когато нарушенията се превърнат в ежедневие, имате пълното право да се притеснявате.
Чести паник атаки, честа тревожност, специфични фобии, отдалечаване от всякаква форма на контакт със семейството, повтаряне на коментари за тяхната безполезност и липса на адекватност, както и силни нарушения в съня (прекалено много или прекалено малко) показват, че синът или дъщеря ви най-вероятно се нуждае от помощта на специалист. При деца, които и преди са получавали психологическа подкрепа за съпътстващи проблеми, е по-вероятно да настъпи нарастване в силата на симптомите, затова поддържайте контакт с техните терапевти.
Нека разгледаме „предупредителните знаци“, показващи, че вашето дете или тийнейджър води борба, по-тежка от очакваното за тази ситуация:
- Прекомерни тревожност, тъга, плач, раздразнение или отдръпване
- Невъзможност за изпитване на наслада от дейностите, които преди са харесвали
- Лоши хранителни навици или хигиена на съня
- Избягване на отговорностите, с които досега са се справяли
- По-голям от очакваното проблем с поддържането на фокуса и концентрацията
- Необясними главоболия и други физиологични оплаквания
- Следи от употреба на наркотици, алкохол или тютюневи изделия
- Раздаване на вещите си
Ако синът или дъщеря ви демонстрират подобно поведение за по-дълго от една седмица, свържете се с техния педиатър или личен лекар незабавно и си запишете час за онлайн консултация. Проучете други възможни медицински причини и обсъдете изборите си за интервенция. Помолете за направления за психотерапевти, които са наясно и с ADHD, и със съпътстващите го проблеми, свързани с психичното здраве. Много терапевти провеждат онлайн сесии в момента и следят дали сесиите с родители, както и семейната терапия, са част от лечението.
Съветваме ви да следвате и тези предложения, за да насърчите доброто здраве и здравословните отношения в семейството си:
- Валидирайте преживяванията и чувствата на детето си: вместо да го успокоявате с фалшиво позитивни твърдения или раздразнено да отхвърляте чувствата и въпросите на сина или дъщеря ви, опитайте се да признаете това, което наблюдавате и чувате от тях. Мислете за тяхното поведение като сигнал, че нещо не е както трябва да бъде, и сложете въображаемата си шапка на Шерлок Холмс. Задавайте въпроси с отворен край, които започват с „Какво…“ или „Как…“ и отвърнете на техните отговори със „Разбрах ли това правилно? Има ли и нещо друго?“. Не можете да подобрите ситуацията, но можете да предложите подкрепата си, за да облекчите болката и страха им.
- Придържайте се към фактите: вярната информация е ключова. Децата се нуждаят от ясни насоки относно смисъла на карантината и какви действия могат или не могат да предприемат. Ограничете достъпа си до новини и бъдете внимателни по време на телефонните си разговори или тези през Zoom, когато децата ви са наоколо. Те чуват повече, отколкото си мислите.
Помнете, че страдаме както заедно, така и поотделно. Съществува общочовешко чувство на безпокойство в момента, комбинирано със загубата на обичайната рутина и с намален социален контакт. Поддържането на връзки с близките си е от значителна важност, така че помогнете на децата си, особено на по-малките, да останат свързани с приятели и роднини. Социалните медии и груповите разговори в Zoom помагат на хората да следят какво се случва един с друг и да намалят чувството на самота. - Избягвайте прекомерната употреба на субстанции и обсъждането на това как ви помагат с облекчаването на болката. Допълнителното вино, бира, марихуана или други субстанции, на които разчитате в момента за справянето със стреса, е лош пример за децата ви. Те се научават, че преодоляването на неудобни чувства или неловки ситуации означава да разчитат на пиене или пушене. Ако децата ви са свикнали да ви гледат с чаша вино или бутилка бира вечер, тогава няма проблем, но увеличаването на употребата им повишава риска ви от развитие на зависимост и показва на децата ви, че това е най-добрият начин за справяне. Вместо това, излезте на семейна разходка след вечеря, играйте игри или гледайте сериал заедно. Обсъдете разочарованията и несигурността си по подходящ начин, вместо да попадате в капана на „лечението“ с различни видове субстанции.
Източник: https://www.additudemag.com
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Михаела Тимофеева