Най-добрата настройка за отглеждане на упорито и силно емоционално дете

Най-добрата настройка за отглеждане на упорито и силно емоционално дете

Никога няма да забравя онова друсащо пътуване през ягодовото поле преди три години. Беше слънчев летен ден и двете ми момичета и аз тъкмо бяхме напълнили своите кошници с пресни ягоди, но от превоза ни наобратно към селския магазин нямаше и следа.

Ужас! Щеше да се наложи да чакаме.

Както знаете чакането може да бъде ужасяващо преживяване за някои родители. Тези от вас, които имат упорити и емоционални деца знаят много добре за какво говоря.

Още преди да завърша мисълта си, тригодишната ми дъщеря вече покоряваше забранената територия на съседната ягодова леха, търсейки най-дълбоките и кални локви, в които да влезе.

След като я задържах за момент, се обърнах и видях пет-годишната си дъщеря изцапана в червено от главата до петите. Тя от своя страна бе решила да забрави правилото, че “първо се плаща, после се яде”.

Обзе ме вътрешна паника, отчаяно заоглеждах ягодовото поле за нашето автобусче, опитвайки се да не забелязвам осъдителните погледи (и смях) около мен, когато в мен се надигна една много позната мисъл:

Защо трябва винаги да е толкова трудно?

Някои деца са много по-лесни за отглеждане

Две години по-късно ние щяхме да разберем какво представлява животът от другата страна, тази нормалната страна. Станахме родители на малко момченце и аз все още си спомням трите след-родилни дни като най-отморяващата почивка, която някога съм имала. Всичко беше лесно с това дете, спящо, хранещо се и следващо лесно ежедневния ритъм.
На три години, той ми напомня, че преди да пресечем улицата трябва да се хванем за ръка, за по-голяма безопасност. Държи се като осемгодишно момче в тялото на три-годишно детенце.
Той буквално прави почти всичко, което му казвам и ако се съпротивлява, то е достатъчно спокойно да подчертая с едно изречение и той вече отново е послушен. И това продължава да стъписва съпруга ми всеки изминал ден.

Детето ни просто преминава по-лесно през своето детство.

Отглеждане на упорито и емоционално дете

От момента, в който по-малката ни дъщеря зае място в корема ми, тя не спря да се движи. Представете си само за секунда какво значи това за един родител.

Ами, да ви кажа, изцеждащо е!

До втория си рожден ден това дете беше пробягало повече оживени улици от амбициозен състезателен шофьор. На 18 години тя конфронтира метафоричното значение на израза „да висиш от полилея“ (да, тя наистина се овеси от полилея над една бар-маса).

Това дете действа. Тя е любознателна, умна и енергична. Тя изяде тортата за първия си рожден ден по влудяващ начин. Отглеждането на такова дете наистина ни изцежда.
Д-р. Пери Глас обобщава брилянтно тази динамика в своята статия в Ню Йорк Таймс:

„Всяко дете е една различна задача и всички ние можем да погледнем на това от забавната страна. Но е трудно да се повярва колко различни могат да бъдат тези задачи. В групата от деца с нормално развитие има родители с много, много по-тежки задачи от останалите: повече тежка работа, по-малко удовлетворение, повече обществен срам. Понякога се чувствате сякаш това е голямата тайна на педиатрите и на родителите.“

Защо някои деца са по-трудни за отглеждане?

Разбира се многобройни са причините за състоянието на децата, но нека се фокусираме на три основни причини за целите на тази статия:

1. Темперамент

Всички сме чували за темперамента, нали? За това как една голяма част от личността и характера на детето ни са фиксирани от самото начало? Как характеристики като ниво на активност, приспособимост и интензивност са здраво вкоренени?

Някои деца идват на този свят, и работят много повече над овладяването на ежедневните си задачи като например придвижване от парка до колата. Когато отглеждате упорито дете нещата придобиват много повече смисъл, ако научите тънкостите на темперамента.

2. Разлики в развитието

Пътят на развитието на едно дете обикновено не е права линия, а някои деца изпитват това в по-голяма степен от други. Има 5 основни области, в които децата могат временно да се забавят и макар когнитивните, социалните и емоционалните умения, фината и грубата моторика да не се наблюдават лесно от околните, те оказват драстично влияние върху много аспекти на ежедневния живот на детето.

Един основен пример е този за развитието на екзекутивните функции на детето. Това е обобщаващ термин за всички неврологично базирани умения за ментален контрол и саморегулация. Ако трябва да обобщим, това са всички умения, от които детето се нуждае, за да се държи социално желателно.

Съвременните статистики сочат, че едно от десет деца показва забавяне в развитието на тези умения през ученическите си години. Но какво значи това? Това значи, че децата се борят постоянно да подредят своите мисли и поведение и стават емоционално податливи, опитвайки се да покрият ежедневните очаквания в училище и у дома.

3. Промени в психичното здраве

Може ли просто да си кажем, че повечето от нас преминават през предизвикателства с психичното си здраве през житейския си път? На нас не ни се иска да го признаем, но въпреки това статистиката го показва. Някои деца са родени с предразположение към тревожност и нестабилни настроения, развити в спектър, който се отразява по различен начин на всяко дете.

Когато едно дете е дори минимално изнервено, на него вече му е трудно да се фокусира, да контролира емоциите си и да върши ежедневните си задачи от детството.

Силата не перспективното мислене при отглеждането на упорито и емоционално дете

В онзи ден аз изживях преломен момент в живота си по време на пътуването ни обратно от ягодовото поле към вкъщи. Това се случи докато седях и наблюдавах една друга майка с нейните две деца. Те седяха – седяха абсолютно неподвижни и спокойни най-малко 5 минути и знаете ли какво? Те дори не говореха. Те не се оглеждаха наоколо, не се опитваха да се покатерят в забранената зона на автобусчето. Не се опитваха да бъркат с пръчка в калта, нито да тъпчат ягодите преди да ги платим.

Ние просто живеехме в два различни свята.

Поглеждайки две-годишната си дъщеря, която се опитваше да се покатери в автобуса и да изяде всички ягоди преди да сме ги платили, аз получих прозрение. Не ставаше дума за мен. Не ставаше дума за начина ми на отглеждане на децата, за моето съжаление или за моята завист към другите родители, които мислех, че имат по-лесни деца. Не ставаше дума за очакванията ми, за това какво значи да си родител. Ставаше дума за отглеждането на дете.

Ставаше дума за това да позволя на уникалното си дете да има своя собствен път в живота и да бъде това, което е. В този момент там аз осъзнах, че ако аз не се науча да приемам и да оценявам емоционалните черти на своето дете, то кой ще го направи?

В този момент аз си обещах две неща за напред:

Първото беше, че ще направя всичко възможно да помня и ценя, че светът има нужда от всякакви хора (и в тази връзка и моите деца също са хора). Аз бях истински развълнувана да видя планините, които дъщерите ми щяха да преместят през житейския си път.

Със своята безкрайна енергия, неспособността да чуват думата „не“ и безгранична целенасоченост те имат потенциала да направят промяна там, където друг не би могъл.

Също така с нетърпение очаквам да видя удивителните дарове, които моят по-спокоен син ще поднесе на света. Не чрез целенасоченост и сила, а чрез търпение, нежност и силна миротворна енергия.
Много хора биха казали, че третото дете би донесло повече стрес и въпреки това той бе нашата успокояваща и стабилизираща сила на семейството от деня, в който се роди.

Второто нещо, което си обещах беше, че ще помагам на всяко от своите деца, колкото и да са различни, да израсне в своята най-добра версия. Ще продължавам да уча за техните силни и слаби страни, за да мога да ги подхранвам и подкрепям там където е тяхната сила. Също така е важно да им показвам силните им страни, помагайки им да се опознаят по-добре.

Няма съмнение, че като родители ние всички изминаваме свой собствен път, но по него има една пресечна точка, в която пътищата ни се срещат. Всички ние се опитваме да отгледаме своите уникални деца, така както заслужават, опитвайки се да направим света малко по-добър. И ако успеем да стигнем до това място на пътя, ползите за нашите деца ще бъдат неизмерими.


Източник: https://parentswithconfidence.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Елена Иванова