Представете си колко по-лесен би бил животът, ако децата сами почистваха след себе си, приготвяха си нещо за хапване, опаковаха си обяда за училище и помагаха вкъщи. Ако ги научим на независимост, не само би ни било по-лесно, а и би им помогнало да станат отговорни граждани.
Понякога обаче това е нелека задача. За щастие, има няколко стратегии, които ще им помогнат малко по малко да се сдобият със свобода и да поемат по-голяма отговорност.
Кажете им какво очаквате
Децата обикновено се стараят да отговорят на очакванията на възрастните, стига тези очаквания да са ясни и разумни. Ако изисквате прекалено много, има вероятност да ги откажете. От друга страна, ако изискванията са прекалено ниски, няма да ги предразположите да се справят с предизвикателството на това, което могат да научат.
Постарайте се да поставите разумни очаквания и не забравяйте, че процесът може да изисква проба и грешка.
Ако не сте сигурни дали очакванията Ви са разумни, поставете малко по-високо изискване от това, което виждате в момента. След това наблюдавайте дали детето ще се постарае да отговори на очакванията Ви.
Поставяйте ясни изисквания, например по следния начин: “Очаквам да можеш да се обличаш за по-малко от 5 минути” или “Очаквам да си оставяш чиниите в мивката, когато се нахраниш”.
Отделете време да ги научите
По-лесно е сами да вършите всичко, вместо да учите детето да се справя само. И въобще не е лесно да гледате как детето се мъчи да направи нещо, когато можете да се намесите и с лекота да го свършите.
Мислете за времето, което ще Ви отнеме да го научите да се справя самостоятелно с дадена задача, като за инвестиция. Ако сега отделите време да покажете на детето как да измие мивката или да почисти дневната с прахосмукачка, в перспектива Вие самите ще прекарвате по-малко време в тези задачи.
Изградете режим
Повечето деца се справят най-добре, когато имат режим. Добрият режим им помага да се научат да вършат задачите си в правилния ред.
Сутрешният режим, например, може да включва:
- Обличане
- Сресване
- Миене на лицето
- Закуска
- Миене на зъбите
- Приготвяне на раницата
Режимът след училище може да включва:
- Хапване
- 30 минути пред екрана
- Домашни
- Домакински задачи
- Игра
- Къпане
- Обличане на пижамата
- Миене на зъбите
- Четене на книга
- Сън
Изградете ясен режим, по който детето да се ориентира какво следва. Редът и организацията премахват стреса и хаоса, когато всички бързат.
Направете таблици
“Подреди си стаята” или “Приготви се за училище” може да звучи абстрактно. Малките деца, тези, които лесно се разсейват, и тези, които усвояват ново умение, се нуждаят от конкретни стъпки, които да им обяснят какво точно трябва да направят.
Разделете големите задачи на малки стъпки, като например: “Остави си мръсните дрехи в коша за пране. След това си подреди рафтовете с книги.”
Ясно е, че не е добра идея да стоите до тях и да контролирате всяка стъпка. Това може да има обратен ефект и да направи детето още по-зависимо от Вас.
Създайте таблица, която обяснява всяка стъпка, за да създадете на детето по-голяма независимост.
Таблиците, подходящи за деца, са под формата на списък със задачи или чеклист. Ако детето още не може да чете, сложете картинки, с които да илюстрирате всяка стъпка.
Ако можете, нарисувайте картинките сами. Ако не, намерете картинки, които да изрежете и да прикрепите към таблицата. В интернет или в някоя книга можете да намерите илюстрации за самостоятелно обличане.
Поставете таблицата в близост до мястото, където задачата ще се извършва. Таблица за чистене на стаята можете да сложите на вратата на детската стая. Таблица, която напомня какво се слага в раницата, можете да сложите до закачалката или до входната врата.
Не се опитвайте да създавате таблица за всяко малко действие. Изберете едно-две неща, които искате детето да започне да прави самостоятелно, и му направете списък, по който да се води.
Ако се затруднява, вместо да му подсказвате всяка стъпка, му казвайте да погледне таблицата. В един момент детето ще свикне само да поглежда към нея.
Оформяйте поведението на детето
Без значение дали искате 6-годишното Ви дете да свикне да се успокоява, когато е разстроено, или тийнейджърът да се научи да приготвя вечеря за цялото семейство, оформяйте поведението им стъпка по стъпка.
Първо им покажете какво да направят. След това ги насочвайте, когато се опитват да се справят сами.
Насърчавайте ги, когато се справят добре, и ги връщайте на правилния път, ако се отклонят. Когато усвоят първия етап, покажете им следващия.
Ключът се крие в затвърждаване на поведението им стъпка по стъпка, когато учат ново умение.
Хвалете ги
Лесно е да обръщаме внимание на децата, когато нарушават правилата или се разконцентрират от задачата. Вниманието обаче, дори когато е с критика, може да затвърди лошото поведение.
Тайната на затвърждаването на доброто поведение е да хванете детето, когато се справя успешно.
Похвалете го, че е самостоятелно. Кажете му: “Браво, че си сложи чинията в мивката, без да ти напомням” или “Поздравления, че тази вечер съвсем сам седна и си написа домашното.”
Мотивирайте ги
Награждавайте детето, когато проявява самостоятелност. Ако детето е на възраст 3-5 години и се учи да спи в собственото си легло, направете таблица със стикери. Всяка сутрин, когато получи стикер, ще се мотивира да се държи като големите деца.
За по-късна възраст давайте седмични награди. Кажете например: “Ако си изчистиш стаята и всяка вечер си готов с домашните преди вечеря, в събота може да си поканиш гост.”
Ако за наградата се иска детето да прави нещо в продължение на няколко поредни дни, то може да се провали още на втория ден и да се откаже от цялата седмица. Вместо това обмислете дали да не давате награда при непоследователни дни. Например: “Ако си напишеш домашните преди вечеря, можеш да стоиш по един час на лаптопа вечер.”
Други деца от своя страна може да се влияят добре от разменна система, при която печелят точки за добро поведение, които след това могат да разменят за определени облаги. Например, 30 минути пред екрана може да струват 2 точки, а вечеря в любимия им ресторант – 50 точки.
Каквато и система за насърчаване и награждаване да изберете, тя трябва да имитира реалния свят. По същия начин, както шефът Ви дава заплата, след като си свършите работата, и Вие давайте на детето награда за постигнатите цели.
Въведете договори за поведение
Когато детето иска повече отговорности, като например нов смартфон или профил в социалните мрежи, направете договор за поведение, в който са описани изискванията Ви.
Договорът за социалните мрежи може да включва следните клаузи:
- Ще дам паролите си на родителите си;
- Няма да приемам покани за приятелство от непознати;
- Ако поискат, родителите ми могат да получат достъп до профила ми.
- Ще им кажа, ако някой ми изпраща неуместни коментари или картинки;
- На никого няма да казвам къде живея и къде уча;
- На никого няма да изпращам лични снимки;
- Разбирам, че ако наруша някое от тези правила, ще загубя достъп до профилите си в социалните мрежи.
Подпишете договора и поискайте детето също да го подпише. Заедно прегледайте правилата и дайте на детето възможност да зададе въпроси.
Нека стане ясно, че ще позволите по-голяма свобода и самостоятелност само, ако детето спазва правилата, и че тези облаги могат да му бъдат отнети, ако не спазва указанията.
Не натяквайте и не се молете
Колкото и да е изкушаващо да напомняте на детето за задачите, натякването само ще го направи по-зависимо от Вас.
Избягвайте да казвате “Не забравяй да си почистиш стаята преди вечеря, ако си искаш наградата.” В противен случай детето няма да потърси начин само да се подсеща. Вместо това може да стане още по-зависимо от Вашето подсещане.
Сдържайте се да натяквате на детето или да го молите да бъде по-самостоятелно. Вместо това дайте напътствие веднъж, след което му оставете шанс да покаже, че може да бъде самостоятелно.
Приемете естествените последици
Понякога се налага да предприемете действия, за да спазите логическите последствия, например да ограничите достъпа на детето до електронни устройства, ако заспива късно заради тях. В други случаи обаче естествените последици може да имат по-голям ефект.
Например, ако детето си забрави спортните обувки, не му ги носете на тренировката. Вместо това го оставете да седи на скамейката по време на тренировка или на мач. Това са естествените последици от неговия избор.
Естествените последици са чудесни учители и детето може би следващия път няма да забрави.
За финал
Всяко дете се развива със собствени темпове. Не губете кураж, ако детето Ви не е толкова самостоятелно, колкото се предполага, че трябва да бъде.
С малко подкрепа и насоки от Ваша страна то може да придобие уменията и увереността, които са му нужни, за да започне да прави повече неща само.
Източник: https://www.verywellfamily.com
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Гергана Пламенова