1. Останете част от живота на детето си – като задавате въпроси, слушате и предлагате подкрепа.
Децата стават по-независими с израстването си, но това не означава, че родителите трябва да бъдат в неведение относно личния им живот. Всъщност изследванията показват, че децата са по-склонни да ни предоставят легитимна власт, когато останем ангажирани – като ги питаме за това какво правят през свободното време (Darling et al 2008).
Децата няма да споделят всичко. Те имат свое собствено, развиващо се чувство за поверителност. Но изглежда вероятно да можем да поддържаме отворени канали за комуникация, като ги изслушваме и ги подкрепяме в решаването на проблемите им.
2. Бъдете авторитетен родител – не авторитарен родител
Има голяма разлика между тези два стила.
- Авторитарните родители са склонни да изискват безспорно подчинение. Те се опитват да наложат спазването чрез заплахи, наказания и психологически контрол.
- За разлика от тях авторитетните родители възприемат по-малко диктаторски подход. Те определят ограничения и държат децата на високи стандарти. Но предлагат много топлина и обясняват причините за правилата. Те насърчават децата да задават въпроси и се вслушват в притесненията на децата си. Авторитетните родители са готови да преразгледат своите политики – ако едно дете може да обоснове това.
Можете да си представите как последният, авторитетен подход би могъл да накара децата да се чувстват по-подкрепящи семейните правила: Децата разбират причините за правилата и вярват, че имат глас в процеса. И изследванията подкрепят тази идея.
В страни като Чили, Филипините и Съединените щати, които иначе са много различни култури, подрастващите с авторитетни родители са по-склонни да вярват, че родителите им имат легитимна власт (Darling et al 2005; Kuhn and Laird 2011; Trinker et al 2012).
3. Подражавайте на родителите от общностите на ловци-събирачи. Насърчавайте както автономността, така и сътрудничеството.
Нашите деца искат да упражняват свободен избор. Но винаги има ограничения за нашите лични свободи. Ами ако това, което искам да направя, вреди? Или пречи на свободата на другите?Децата могат да разберат тази основна концепция от най-ранна възраст. Дори бебетата изглежда предпочитат да виждат ресурси, споделяни по равно. Те не обичат хора, които тормозят или които упражняват власт от егоистични подбуди.
Така че можем да подражаваме на родителите от общностите на ловци-събирачи и да възпитаме децата си да ценят както индивидуалността, така и взаимосвързаността.Нашето благополучие зависи не само от нашата лична ситуация. По-добре ни е, когато и другите от нашата общност – семейство, приятели, съседи – се чувстват силни, продуктивни, щастливи и здрави.Ако детето ви търси свобода, която противостои на нуждите на някой друг, помогнете на детето си да мисли конструктивно за това как да излезе с компромис, който да е от полза за всички.
4. Разберете, че работата ви непрекъснато се променя: Трябва да делегирате повече отговорност – и да предоставяте повече автономия – с напредването на възрастта на децата.
Това е основната причина, поради която юношите изглеждат толкова бунтовнически настроени. Въпреки че тийнейджърите все още осъзнават, че възрастните могат да притежават легитимна власт, те имат по-тясна представа за това, което възрастните могат законно да контролират. Проблеми, които някога са били в сферата на благоразумието – като например дали детето трябва да носи зимното си палто на училище, стават част от личното пространство.
Децата изискват повече автономия с напредването на възрастта и това е разумно. В крайна сметка те ще станат млади хора – лица, упълномощени да вземат всякакви решения за себе си, включително решения за собственото си здраве и благосъстояние. Ако пренебрегнем това – и се опитаме да приложим ограничения от началното училища към децата в гимназиална възраст, ние неизбежно превишаваме легитимността на властта си.
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Елена Цветкова
Източник: https://www.parentingscience.com