Скъпи родители,
Лятото е към своя край и училището започва след броени дни. Надяваме се, че сте се забавлявали с децата си и сте отпочинали добре, а те са готови за новите училищни предизвикателства. Със сигурност времето преди училището да започне е изпълнено с много разговори за това, което предстои. Наша отговорност като родители е да говорим за неща като взаимно уважение, етични норми, маниери, необходимост от спазване на установените училищни правила и етикет, отговорности пр.
Но дали обръщаме достатъчно внимание на нещо също толкова важно – как децата ни приемат различните и как се отнасят към тях?Нашата основна задача като родители е не просто да ги направим УСПЕШНИ, но преди всичко ДОБРИ хора. Разбира се, и това е въпрос на приоритети и лични разбирания. Нека все пак не пропускаме да им напомним колко е важно да подхождат с добронамереност към всяко дете, независимо дали то е ниско, високо, слабо или по-пълничко, с очила или без, срамежливо или по-активно от другите. Нека не пропускаме да говорим и за децата с увреждания, които както всички останали деца имат своите чувства, мечти и желания да бъдат приети и да имат приятели. Нека напомним на децата си, че има други дечица, които на пръв поглед изглеждат съвсем като другите, но има нещо мъничко, което ги отличава – например не могат да произнасят правилно думите или заекват, или пък начинът, по който учат е различен от този на другите, а може би не могат да пишат и рисуват, както всички останали. Светът е толкова шарен и различията могат да бъдат толкова много, че дори да не успеем да изброим всички. Но има едно нещо, което важи с еднаква степен за всяко дете и то е, че независимо от своите различия всеки има нужда да бъде приеман и ценен такъв, какъвто е.
Децата рядко се научават сами как да бъдат отворени към различните и хора с увреждания и че могат да бъдат приятели с някого, без значение кой е той и какво увреждане може да има. Те имат нужда от примера на своите родители, както и от насоки за своето поведение. Често децата си мислят какво биха си помислили останалите, ако ги видят в компанията на дете, което не отговаря на общите критерии за популярност и “нормалност”.
Може да си мислите, че детето ви никога няма да изостави друго дете, да го дразни или да му се подиграва. Нека ви кажем обаче и то съвсем убедено, че децата могат да отхвърлят различните, не защото са лоши, а просто защото не са готови да се справят с натиска от връстниците си. Те може да почувстват, че дори вие ще мислите зле за тях, ако решат да бъдат приятели с някой, който е различен. Комуникацията е от толкова ключово значение.
Децата имат нужда от примери и винаги наблюдават какво правят техните родители. Твърде често, когато сме навън, можем да видим родители да пазят детето си, ако е твърде близо до нечия инвалидна количка, или да подшушват “Това детенце е болничко” и често може би нямат лоша умисъл, но дали си задават въпроса какво остава в детското съзнание след тази реплика? Понякога, дори родителите, които на теория са толерантни, държат встрани децата си от хората с увреждания, като си мислят, дали пък няма да ги обидят, наранят, кажат нещо социално неприемливо. Случва се дори от прекалена предпазливост и внимателност да дадем послание към децата си, че трябва да се отнасяме с повишено внимание към тези, които не са като нас и дори някак да ги отбягваме. Това поведение индиректно учи децата, че различните трябва да се избягват или дори че са страшни. Може би думата “страшни” ви се струва прекалена? Не изглеждаше прекалена при гледката как група деца крещят “Бягайте! Чудовище” при опит на детенце със синдром на Търнър (или иначе казано необичайно нисък ръст) да се включи в играта им на детската площадка. Но още по-притеснителното е, когато нито един родител не реагира при подобна ситуация.
И ако има нещо, което си позволяваме да ви помолим преди първия учебен ден то е – отделите малко от времето си и поговорите на тези теми. Позволете на децата си да говорят и да задават въпроси на тези, които не са като тях. Покажете им, че е напълно нормално да си общуват с тези хора.Обсъждането на различията и уврежданията е от решаващо значение за това какви хора възпитавате. Не е без значение и доколко темата е засегната в класните стаи. Все повече деца с увреждания започват да посещават масови училища, и все повече се работи върху приемането им в обществото и в образователната система, така че е много вероятно вашите деца да срещнат някой, който има увреждане. Може да има и учител с увреждания. Те трябва да знаят, че хората с увреждания са като всеки друг – със същите чувства, надежди и мечти. И въпреки че имат нещо в живота си, които прави ежедневието им по-различно от вашето, те намират начин да се приспособяват и да водят нормален живот. За това просто научете децата си, че приятелството се базира на взаимното харесване и приемане и че различията могат само да обогатят това приятелство. Но преди всичко ги научете, че е недопустимо да дразнят, нападат или изключват от групата тези, които им се струват не като другите.
Когато празнувате рожден ден на своето дете, не забравяйте да поканите всички, без значение как изглеждат и какво е здравословното им състояние. Помислете как може да нараните чувствата на някое дете, когато чува как другите превъзбудено говорят за празници и рождени дни, на които те никога не са били поканени. Помислете искате ли вие или детето ви да бъдете поставени в същата позиция?
Обяснете на децата си, че никой няма да право да наранява друг заради неща, които не подлежат на контрол – например ходене, говорене, движение или дори учене. Научете децата си, че дори да видят някое дете да се държи грубо и невъзпитано към останалите, да наранява без да се замисли или да е системен инициатор на подигравателно отношение и агресия, те не трябва да бъдат част от това. И ако имат куража да се изправят срещу подобно поведение – би било чудесно да го направят.
Има едно простичко правило, което всяко дете ще разбере без проблем – нека се отнасяме към останалите така, както бихме искали да се отнасят другите към нас.
Център за детско развитие „Малки чудеса“ иФондация „Нашите недоносени деца“желаят на всички деца щастлив първи учебен ден и успешна учебна година.
?И дано нито едно дете не се прибере със сълзи в очите, защото е било нагрубено или отбягвано.
Автор: Надя Дренска, фондация „Нашите недоносени деца“