Имах две бременности и двата пъти бях шокирана, когато непознати си позволиха да докоснат корема ми. Но това не беше нищо в сравнение с границите, които хората преминаха, след като реших да увелича семейството си и осинових дете. Толкова много непоискани въпроси и коментари удивяваха мен и децата ми, които често също бяха наоколо и ги чуваха. В разговори с други осиновители открих, че това не се случва само на мен. Така че, за да помогна на хората да не звучат като нещастната съседка на Ан от Грийн Гейбълс, Рейчъл, която изрично предупредила новата майка на Ан, Марила, че сираците понякога отравят кладенци, събрах и подредих топ десет неща, които не бива да казваме на осиновители:
„Не можехте ли да имате истински деца?“
Какво? За деца-роботи ли говорим (които наистина трябва да бъдат програмирани да почистват)? Да се внушава, че осиновените деца са по-малко „истински“ от останалите, е невероятно обидно за родителите, които бършат дупетата им, пекат тортите за рождените им дни и сплитат косите им.
„Имаш късмет, че не ти се е наложило да преминаваш през раждане/кърмене/стрии/нощно хранене“ (или нещо друго, свързано с бременност и бебета)
За някои родители, осиновяването е избор, направен след години борба с репродуктивен проблем. Да им кажеш, че имат късмет, че са пропуснали нещо, при положение, че всичките им копнежи са били свързани с това години наред, обезличава мъката, през която са преминали, по пътя си към родителството.
„Какво му е на детето? Защо е било изоставено? Майка му не го ли е искала?“, често бързо последвано от: „Или майка му е мъртва?“
Дори и да пренебрегнем прекалената директност на такива въпроси, нека спрем и помислим за детайлите, които те целят да разкрият. Трябва ли наистина да обяснявам това? Историята на живота на моето дете не е за обща употреба.
Осиновителите обикновено споделят чувствителна информация само, когато наистина е необходимо да се знае, например с преподаватели, медицински специалисти или много близък член на семейството или приятел. А дори и в такива случаи, все пак може да отвърнем на такива въпроси с любезното, но твърдо „Това си е неговата история“. Нашите деца заслужават правото сами да избират кога и с кого да споделят най-личните подробности за живота си.
„Могат ли все още биологичните родители да дойдат и да го вземат обратно?“
Да се надяваме, че този въпрос никога не е задаван пред детето или можете да бъдете сигурни, че ще ви коства много усилия да се успокоите, след като приключите този разговор. Така че, нека кажем така – ако се случи немислимото, ще извикаме Лиъм Нийсън и той ще разреши проблема.
„Колко платихте за него?“
Това звучи така, сякаш небрежно сме хвърлили децата си в пазарската количка, заедно със семеен пакет чипс и шест опаковки хартиени кърпички. Колко сме платили?!? Дайте малко време да изчислим разходите за денталните скоби, дрехите за училище, таксите за колежа и тогава пак да обсъдим въпроса.
„Прекалено сте меки с тях … ще се разглезят“
Я стига! Осиновените деца често имат специални нужди или проблеми с привързването, за които може да не сте наясно, а терапевтичното родителство, необходимо за отглеждането им, може да бъде обезсърчително, трудно и за обикновения наблюдател – понякога контраинтуитивно. За да могат тези деца да изградят връзка с новите си родители и да бъдат задоволени нуждите им след загуба, травма или пренебрегване, се прилагат много различни принципи на родителство.
„Ти си светец!“ или (казано с поклащане на глава), „Просто не знам как го правиш.“
Знаем, че това може да се смята за ласкателство, но вложеният смисъл по-скоро е, че осиновените деца са толкова ужасни, че само най-благородните сред нас, например като тези, които се грижат за ранените във военните зони, биха могли да понесат да бъдат родители на осиновени деца. Признавам, моят дом понякога е точно като военна зона, но семейството ми не е изградено с цената на свръхчовешки жертви като вашето, градим го с любов, забавление и грижа за взаимоотношенията помежду ни.
„Къде са неговите истински родители?“
Застанали са точно пред вас! Като човек, който има както биологични, така и осиновени деца, бързо научих, че раждането на бебе не е единственият белег на майчинство – почистване на повръщано от стените и след това измиването му от косата на болния ми от грип син, преди да приготвя обяда за училище – на такава отдаденост е готова една майка. Терминът биологичен родител е по-подходящ, когато говорим за произхода на осиновено дете. Но преди да формулирате този въпрос, моля, запитайте се дали все пак наистина трябва да знаете отговора.
„Вашето дете е такъв късметлия!“ или „Имаш голям късмет!“ (ако е насочено към самото дете, което изненадващо често е точно така)
Независимо дали едно дете е било взето от службите за защита на детето, от сиропиталище или дадено с любов в ръцете на осиновители от самата биологична майка, за да настъпи осиновяване, винаги първо има загуба – най-първичният вид загуба за едно дете. Никога не подценявайте мъката и смесените чувства, през които може да преминава едно осиновено дете, колкото и страхотно да е новото му семейство и дом.
„Ако са лоши, поне можете да ги върнете обратно“
Откъде да започна? Никой родител не тръгва към осиновяване с идеята, че децата могат да бъдат изпробвани и след това върнати като дефектни играчки. Не постъпваме така с биологичните деца, така че защо бихме го направили с осиновените? Много осиновени деца понякога ще се държат предизвикателно, поради минали травми или специални нужди, но ние се ангажираме да направим всичко възможно за тях и да вложим в това толкова време, колкото е нужно. Дори и на шега, подобен коментар винаги прави намек, че осиновеното дете не е ценен член в нашето семейство.
И така, какво е добре да се каже?
Ако се интересувате какво представлява осиновяването, просто ни попитайте! Повечето от нас са доста открити с хората, които наистина искат да знаят какво е да си осиновител.
Ние често бихме оценили възможността да говорим за това как вървят нещата, ако смятаме, че вашите въпроси са продиктувани от искрена загриженост. Защо например не попитате: „Как се справяте с това да сте родители на дете със специални нужди?“, ако това е приложимо. Или: „Има ли в момента нещо, което мога да направя, за да ви помогна?“.
Вместо да ги наричате „вашите осиновени деца“ или да правите разлика по някакъв начин между тях и децата, които сме родили, просто ги наречете „вашите деца“ – и след това предложете определен ден, в който те ще могат да поиграят заедно с вашите деца!
Източник:https://www.todaysparent.com
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Деница Ганчева
Редакция: Милена Божинова