Защо бебетата на човешкия вид да са толкова силно зависими след раждането от дългосрочна грижа?
Човешките бебета са уникални в животинския свят – те се раждат с „отворени очи и уши“ (силни сетивни системи), но остават физически неспособни да се движат или да се грижат за себе си (слаби двигателни системи). Една от основните теории за това е т.нар. “акушерска дилема” – за да се движат ефективно на два крака, жените са еволюирали с по-тесен таз. Същевременно, за да се роди човек с голям мозък, е необходим по-широк родилен канал. Поради това противоречие, хората раждат сравнително „недоносени“ бебета (с недоразвит мозък) в сравнение с други бозайници, за да могат те да преминат през родилния канал. Последствията от това ранно раждане са, че бебета на човешкия вид са изключително безпомощни след появата си на бял свят и изискват дълъг период на грижи.
В нова научна статия обаче изследователи по психология на развитието от Университета в Отава разглеждат безпомощността на бебетата като ключ към човешката природа. Изследвайки защо хората са еволюирали по различен начин от други бозайници – със силни сетивни системи и слаби двигателни системи за продължителен период, те се опитват да разберат и какво означава това за човешкото развитие и оцеляването на вида ни.
Изследването, публикувано в списанието Child Development Perspectives поставя няколко основни акцента:
- Социална еволюция: Безпомощността при раждането не е просто страничен ефект от „акушерската дилема“ (ограниченията на родовия канал); тя е катализатор за сложните социални структури и културни иновации, които определят нашия вид.
- Конструктивистка роля: Макар да не могат да се движат, бебетата са активни „действащи лица“, които използват силното си внимание, за да допринасят и оформят своите общности още от раждането.
- Основа на морала: Изследователите предполагат, че човешкият морал най-вероятно се заражда именно защото дългият период на зависимост на бебето изисква фундаментална връзка на грижа между индивида и общността.
Безпомощността на бебетата всъщност има невероятни социални последици за човешкото развитие
Учените оспорват традиционното схващане, че тя е просто биологична слабост. В проучването си те твърдят, че уникалната комбинация от силно развита сетивна система и силно ограничена двигателна система е важен двигател на човешката природа.
Това специфично „несъответствие“ налага продължителен период на интензивно социално взаимодействие и зависимост. И вместо да бъде считан за пречка, този период на безпомощност може да е еволюционната основа на човешката адаптивност, социалното сътрудничество и появата на морала, тъй като свързва бебетата и тези, които полагат грижи за тях в дълбоки и дългосрочни отношения.
Дали науката е пренебрегвала безпомощността при раждането?
На този въпрос отговаря водещият автор на проучването Стюарт Хамънд, доцент по психология във Факултета по социални науки в Отава: “В съвременните разбирания за човечеството и особено за мъжествеността, се поставя акцент върху силата и независимостта. В тази перспектива зависимостта се възприема като слабост. За разлика от „супер ранно развитите“ (прекокциални) видове, хората са еволюирали и се развиват, разчитайки един на друг”.
Има и други причини за пренебрегването на този феномен – от негативните асоциации на самия термин до схващането, че той е страничен продукт от „акушерската дилема“, според която хората трябва да раждат, когато главата на бебето е достатъчно малка, за да премине през родовия канал.
Двете основни теории в психологията на развитието – нативизмът (бебетата се раждат с идеи) и емпиризмът (бебетата се раждат като „чист лист“) също трудно обясняват безпомощността. Съществува и трети подход – конструктивизмът, който разглежда бебетата като активни участници, и в него безпомощността придобива по-голямо значение.
Всъщност безпомощността на човешките бебета е поразителна, защото изглежда, че увеличаването на безпомощността противоречи на оцеляването. Антрополозите се интересуват кога в човешката еволюция са се появили тези аспекти на безпомощност и как те обясняват защо хората са толкова адаптивен вид, способен на социално сътрудничество и културни иновации.
Човешката безпомощност при раждане е уникална и в животинския свят
Новородените животни се класифицират по спектър – от по-алтрициални (слаби сетивни и двигателни системи като при мишките) до по-прекокциални (силни сетивни и двигателни системи като при конете). Хората имат алтрициални двигателни характеристики и прекокциални сетивни характеристики. Именно тази комбинация прави човешката безпомощност уникална.
Човешките бебетна се раждат със силно развити сетива, но развиват двигателните си умения бавно. Те трябва силно да разчитат на тези, които се грижат за тях и на общността за базовото си оцеляване, което води до сложни социални взаимодействия между бебе и грижещ се за продължителен период. В същото време бебетата внимателно наблюдават света около себе си и допринасят към общността по различни начини.
В психологията от своя страна,традиционно развитието се разглежда директно. Перспективата за безпомощността е различна, защото се фокусира върху възможностите, които определят как бебето и грижещите се за него трябва да взаимодействат, за да оцелеят, и как определени аспекти на психологическото развитие произтичат от това. Оттук и изводът че човешкият морал може да се появява при хората именно защото бебетата и родителите са свързани в отношения на грижа.
Учените се надяват, че тяхното изследване ще допринесе обществото да погледне по различен начин на безпомощността на бебетата. Макар да не могат да се движат, те са уникални с това, че се раждат с отворени очи и уши и се развиват в продължителен период на грижа. Възможно е този период да е наистина ключов за това кои сме като вид.
Интересни въпроси и отговори
- Защо човешките бебета са много по-безпомощни от новородено конче или коте?
Това е компромис в полза на интелигентността. Докато кончето може да ходи минути след раждането, то не е настроено за социално учене като човека. Нашата физическа безпомощност ни принуждава да взаимодействаме с другите, като усвояваме сложните социални и културни умения, които гарантират оцеляването ни. - Безпомощността на бебетата грешка ли е на еволюцията?
Не. Макар размерът на родовия канал да играе роля, изследователите твърдят, че този период на зависимост е предимство. Той създава дълъг период за развитие на мозъка в социална среда, което ни прави най-адаптивния вид. - Значи ли безпомощността, че бебетата са своеобразен „празен лист“?
Не. Макар да не могат да се движат, бебетата имат изключително развити сетива. Те постоянно наблюдават и обработват информация от света около себе си и са активни участници в собственото си развитие още от първия ден.
Източник: neurosciencenews.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Мария Нориега